Да премахнем, а не да подменим парите

печат

Критичен прочит на „Великата анархистическа революция“ от Константин Авраменко от априлския брой

Съвременният свят наистина стои на ръба. Но дали за това са отговорни парите като феномен, като инструмент, като АТРИБУТ на капитализма? Авторът бърка причина и следствие, сякаш почнем ли да мерим труда на всекиго в киловатчасове, всичко по чудо ще се промени.

Ако анархическата теория приемаше подобен формат на „справедливост“, то не би постулирала лаконичното описание на строя, за който ни мотивира да се борим: от всекиго по способностите и възможностите, всекиму според личните потребности, ограничени единствено от физически възможното да бъде произведено. Но ние точно такова описание дефинираме, следователно него смятаме за реализирана справедливост – правиш каквото можеш, получаваш от каквото се нуждаеш.

Парите са белег на търговски отношения, размяна чрез „мерене на вложения труд“. Ако не започнем изкореняването на тези отношения, ще ни сполети катастрофа. Провал на опита да се построи общество на всеобща и безусловна свобода. Парите ще станат излишни, само ако човечеството ОТКАЖЕ да се нуждае от тях, да ги използва, независимо под каква форма са те.

Паразитите не са само в държавните институции, но и във финансовите, в предприемаческите и търговските. Анархокомунизъм или се строи направо, още от основите, или никак – заложим ли фундамент от капитализъм, бил той и „народен“, комунистическата надстройка просто ще се срине поради напрежението да е чучната върху крив за нея терен.

Съгласен съм с автора, че човечеството се нуждае от енергия. И че я имаме от Слънцето, чиято мощност е 3846 милиарда ТЕРАВАТА. Но нима усъвършенстването на технологии за усвояване на слънчевата енергия се нуждае от пари или „нещо като пари“? Нуждаят се само от организация, научна и инженерна мисъл. Конструкторите да работят над новите технологии, без да се тормозят какво ще ядат семействата им и те самите, без да се разсейват дали ще набавят консумативи и апаратура в лабораториите си – защото ще получават нужното, както според ПОТРЕБНОСТИТЕ им на хора, така и според нуждите на специалисти, създаващи полезни за обществото инструменти.

Влюбването в „алтернативна“ енергетика само заради прилагателното, не е най-добрият подход. В света на бъдещето има място и за ядрени устройства, и за класически топлоцентрали, стига да са изпипани не от гледната точка на печалбарството, а в светлината на всеобщата полза. Перките на ветрогенератора освен че секат птици, без вятър не се въртят, а вятърът е непостоянна стихия. Производството на оловни акумулатори, все още най-добрите за съхраняване на голям заряд, коства някому здравето в това вредно производство. Преносът на електроенергия изисква съоръжения, оставящи белези по околната среда, със загуби на мощност по трасето, което означава свръхмощност на източника.

Авторът пропуска, че днес реално „всеки“ има достатъчно количество енергия, но малцина от имащите се запитват нужни ли са им държава и корпорации. Не се питат поради съществуването на репресивен апарат. Поради втълпените от детинство навици. Поради обикновената предпазливост да предпочетем питомното пред гонене на дивото. Поради дискредитирането от всякакъв сорт узурпатори и измамници на идеите за справедлив строй, оттам и недоверие към съответните лозунги.

Щом, както казва авторът, изходът е в разрушаването на днешната стоково-парична система, то защо е нужно да си запушваме този изход с друга стоково-парична система? Именно така се получава, щом ще водим пак търговия, само дето ще си водим сметките не в долари, евро, рубли или юани, а в киловатчасове „чиста енергия“.

5056df248fb5ee4ab9f0efc02edb7a27Нека не фантазираме за горещи и студени синтези, нито да се отдаваме на митологията за чудесата на Тесла, а да правим онова, за което сме сигурни от практиката, че работи. Но при това и да не изпадаме в традиционализъм. Обемният принтер може да печата и палеолитни каменни брадви, също както модерните стругове отпреди 25 години можеха да точат алебарди, но нужно ли е? Прогресът не се състои в това да правиш с нови технологии стари неща, след като се отваря възможност за производство на принципно нови устройства, включително и средства за самозащита, индивидуална и групова, не непременно репродукции на сегашните оръжия. Да не насилваме пластмасата да издържа на динамичните напрежения, каквито изпитват огнестрелните оръжия – има и други, по-добри концепции. Качествен скок е не когато правим „все по-големи пушки“, а когато постигаме същия краен резултат БЕЗ ТЯХ. Тук се иска повече мислене, знания и творческа фантазия, отколкото блянове за Тесла.

И най-важното – свободата, революцията се брани не толкова с оръжия, макар да не са за пренебрегване, колкото пак със СВОБОДА, с организирана ВОЛЯ и МИСЪЛ – нестандартна, истински алтернативна, в духа на бъдещето, а не робувайки на образци от миналите векове, напоени с всичко, което отричаме и от което се стремим да се измъкнем. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *