Да търсим ли в армията революционери?

печат
Видно е, че въпросът е част от въпроса „къде да търсим революционен потенциал“, който сигурно скоро няма да слезе от дневния ред на анархистите.
На този етап революционен потенциал, в смисъла на осъзнато желание за промяна на системата, практически няма. Не само в българската армия, но и в цялото българско общество. Ще се радвам, ако някой успее да изложи аргументи за противното.
Съвсем не съм убеден, че, полагайки основите на съвременна революционна организация, трябва да разчитаме на класовия подход. Класите не са изчезнали – това се вижда при елементарно изследване на разпределението на богатството и на социалната мобилност. Класовото съзнание обаче е смачкано от пропагандната машина на съвремието. За да бъдат революционери обаче, на хората им трябва преди всичко съзнание.
Революциите не се правят от революционерите, а от масите. Когато говорим за революционния процес, за събарянето на властта и реорганизацията на обществото, не можем да не отчитаме груповите нужди и интереси. Тогава вече можем да поставим въпроса „Би ли участвала армията и по-специално нисшите чинове в реализацията на една социална революция?“ Отговорът е „не“.
Не са един и два случаите, когато част от армията е заставала в подкрепа на революционните процеси. Това е ставало с инфилтрация на революционните организации в нисшите структури на армията и в моменти, когато от войниците се е искало да се изправят срещу народа си.
В онези години обаче националната държава е във възход, в армиите се мобилизира цялото население и по време на война се оказва, че огромната част от армията е една въоръжена, но неосъзната част от народа. Днес нещата стоят по-иначе.
Националната държава отстъпва пред тенденциите за глобализация на икономиката, а оттам – на правителството и… експлоатацията. Съвременните оръжия са развити дотам, че броят на хората вече не е решаващ фактор на бойното поле, а една нова световна война би се водила от чиновници в бронирани командни центрове, а не от пехотинци в окопите. Нещо повече – слизането на Съветския блок от сцената беше успешна репетиция за мирно решаване на въпроса за преразпределянето на световните ресурси между мутрите, които ги управляват. Съвременните войни не се водят между национални правителства със сравнително равностойни сили, а се свеждат до полицейски санкции срещу бунтовнически групи от хора, които оспорват статуквото.
Затова масовата армия изчезва и се замества от специалисти в новите въоръжения и новите функции, които ? се възлагат. Съответно, съставът на хората, които „носят оръжие“, се променя. Наемниците в американската армия (безспорно „най-истинската“ армия в планетарен мащаб) не са хора, които лесно биха се революционизирали. Показателен е фактът, че индианското население, което най-много си е изпатило от империалистическата политика на правителството, има малко по-висок дял в армията, отколкото в населението на Щатите.
За по-голяма част от войниците в САЩ това е първата постоянна работа. Причината да влизат в армията е липсата на алтернатива – по-добре опасна и зле платена работа, отколкото никаква работа. При все това обаче те живеят значително по-добре от хората, срещу които са насочени оръжията им. Едва ли можем да очакваме от тях да се солидаризират масово с потиснатите.
В още по-голяма степен това важи и за България. Българският редник получава около 800 лева, което го нарежда сред хората, които получават „добра“ заплата, без да се напъват кой-знае колко. Тази част от българската армия, която наистина „работи“, го прави в „мисии зад граница“ (как пасва това с Министерство на отбраната?). „Зад граница“ нашите „рейнджъри“ получават пари, сравними с американските си „братя по оръжие“. Това е причината за там да се уреждат онези, които имат връзки и нямат скрупули. Най-оправните дори напускат армията и се хващат в частните охранителни компании. Там вече си работят като обикновени бандити и могат да си докарат до 20 000 долара месечно.
При тези условия в армията, не можем да очакваме тя да бъде по-революционно настроена от другите групи от населението. Много по-вероятно е „армията безработни“ да подпали някоя правителствена сграда, отколкото войниците да потърсят сметка на управниците.
Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *