Децентрализация

печат
Гневът зрее. Изхождайки се на всяко що-годе изметено място, господа властници, само си търсите белята.

Правителството е завладяно от поредната си свръхценна идея. С нея министрите възнамеряват да спасят света и да оправят бакиите в поверените им незнайно от кого 111 хиляди квадратни километра със 7 милиона души по тях – правителството със загрижеността на истински стопанин ги брои като глави добитък или за 7 милиона маймуни, достатъчно глуповати, за да не се усетят как ги разиграват.

Идеята е да се „децентрализира“ държавната администрация. Как така никой досега не се е сетил?

Децентрализацията се състои в преместване на агенции на министерства и ведомства с по-нисък ранг в провинцията. Гениално. Заслужава Нобелова награда или от веществото, печалбата от което трупа въпросната премия. Три тона ще стигнат.

Пърхащият като суетлива мушица президент Плевнелиев приглася с насрещна инициатива – да се сдобием с електронно правителство и да го дадем за стопанисване на министерството на еди-кой си! Нищо че има комисия ли, директория ли, която вече харчи народните пари, надзиравайки някакви си там електронни комуникации. То едно правителство, съставено от меса, кокали, лайна и скъпи платове не ни стига, та сега и електронно. Определено подозренията се оправдават: господин президентът не е най-умният представител на своето семейство.

Тук-таме доброжелатели на управляващите се усещат, че замисляното мероприятие повече му мяза да се нарече „деконцентрация“. Само че и тези коректори страдат от същото, което прелива от Плевнелиев, а в Министерския съвет е втасало – глупост. Има си една недвусмислена думичка – разпръсване. Това е същността на гениалния план. Сиреч, да разпръснем бюрокрацията из родните простори! Като тор из нивята на татковината. Докато обикновените лайна обаче обогатяват все пак почвата, чиновниците я умъртвяват – гарантирано.

Децентрализацията означава свиване на пълномощия, предаването им на низовите звена от управленската пирамида. Пълна децентрализация ще рече федеративна мрежа от местни съвети и кметства. Федерализъм пък означава, че по начало никой не е по-висок и по-авторитетен от другия. Всички са равни и няма по-равни. Ако е нужна реализация на проект, изискващ концентриране на средства, умове, ресурси, въвлечените кметства се събират и се договарят как ще се свърши работата и кой ще има полза от нея.

Ей, министрите, че то това е почти анархия бе, хора! Остава и самите кметства да са подчинени на прякодемократичните събрания на всички свои жители – и става съвсем анархия! Липсват само няколко детайла, но скелето на анархичното общество е готово.

Да, ама не, както имаше един лаф. Ведомствата според плана на генерала премиер доктор бате Бойко не предават никакви пълномощия, не зарязват никакви свои права. Вярно, отговорностите отдавна са ги зарязали, ама това са подробности, да не придиряме. Ведомствата запазват ролята си на привилегировани центрове за вземане на решения. Просто няма да се намират в София, а ще бъдат пръснати по цялата страна. На местните администрации вече им текат лигите – келепир ще има! Ами хората, които са имали безразсъдството да се захванат с някаква дейност, която законът е задължил да зависи от бумаги, подписи и печати на тези ведомства? Ще кръстосват като бесни туристи опустелите простори на родината, за да я заобичат люто и необратимо? Може би тук ще помогне хрумването на невзрачния Росен Плевнелиев? Електронното правителство демек. Ний сме нация техническа, компютри, интернет, мобилни оператори – цял киберпънк на живо, ама в добрия смисъл.

Момент. Ако ще има електронно правителство, за какво ни е да храним онова с гърлата, хранопроводите, стомасите, тънките и дебелите черва? А самото това електронно правителство, за чий, да ме извинят дамите и монахините, ни е? Интернет съществува. Среда за свързване и взаимодействие на съмишленици. Виртуално пространство за съгласуване на съвсем реални интереси. Пишеш на една електронна стена поръчки, друг пише възможности, правите комбината. Свидетели на договора – цял свят плюс извънземните, които ни наблюдават май. Правила? Само правила, които са изработени от страните в договора по доброволно и взаимно съгласие, не се нарушават. На такива правила не им трябва полиция, прокуратура, съд, адвокати, нотариуси, брокери, дилъри и друга паплач. Паплачта да ходи на село. Между 7 и 15 пъти са намалели за последните 20 години площите на градини и бостани. В малките градове са умрели нужни и полезни производства. Села призраци, постапокалиптични пътища, запустели ниви. Поле за изява – за два китайски народа, че и за марсианците ще се намери бачкане. Алтернативата е камък на шията – и в Дунава. За подхранване на рибите, дето после ще ги ручаме на Никулден и просто така, без празници.

Може би това целят гениалните изобретатели на плана за разпръсване на гюбрето, пардон, ведомствата из земите, отбелязани върху политическите географски карти като български? Да спрат подуването на София като цирей, докато останалата част от страната съхне и атрофира? Защо тогава толкова сложно и засукано, чак извратено бе, господа министри! Анархистите имат още по-лесен план.

Махнете банките. Изобщо. Махнете монополистите. Децентрализирайте всичко – започвайки от себе си – и вече няма да има повод народът да се бута в тая София. Ще се завърне по родните си места, ще си образува кооперации, артели, дружества за съживяване на фабрики, мини, ниви, напоителни канали и пътната мрежа. Виртуалната комуникационна мрежа ще служи както вече беше обяснено. Няма да бъде рай, ще се наложи и създаване на местни дружини за убедителни агитационни мероприятия с апаши и други покварени от системата люде. Добра дума планина повдига. При положение обаче, че липсват факторите, които да пречат хората да се занимават с проблемите си, да си живеят живота, ситуацията ще си клони към рай. Народът не е глупав. Не и чак толкова. Само му махнете оковите.

Пречещите фактори, оковите – това сте вие, люто обичани от електората господа властници от всякакъв сой – мутри, бизнесмени, политици, чиновници и кръстоски между изброените. Заедно с вашите налудничави проекти и свръхценни идеи. Идете си. Поне няма да се мъчите, че като накипи накрая, не се знае точно какви сметки ще ви карат да плащате без упойка.

Гневът зрее. Изхождайки се на всяко що-годе изметено място, господа властници, само си търсите белята. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *