Декларация за Независимостта (22 септември)

печат
Драги съотечественици, днес, когато празнуваме деня на независимостта, ще си позволя да се обърна в няколко реда към вас. Вие не сте независими и, разбира се, всеки от вас го знае, но не това го притеснява. По скоро всички вие се страхувате да не загубите своята зависимост, зависимост, която ви осигурява известна сигурност и илюзорно спокойствие, докато драпате към някакво независимо светло бъдеще. Вие, драги съотечественици, се страхувате от независимостта, вие сте зависими от сериалите, които следите, от шоутата, на които пращате есемеси, от работодателите, които мразите, от банките, на които връщате кредити, от чиновниците, на които плащате с вашите данъци, от служителите на реда, поддържащи безропотността на вашата зависимост, от самозваните политици, които ви управляват, пръкнали се от дълбините на бившия комунистически елит.

Драги съотечественици, вие сте роби – роби, които няма кой да освободи; роби, поробени демократично по всички закони на съвременното общество. Вие плащате заплатите на собствените си поробители, вие сте сведени до безропотни същества, до клети създания, отправили празния си поглед с надежда към поредния политик, изливащ водопади от обещания по масмедиите. Замислете се, ако желаете, защо е нужно да плащате на някой, който да събира пари от вас под формата на данъци и след това да ви ги връща под формата на нискокачествени социални услуги; защо трябва да плащате заплата на някой, когото след това ще трябва да подкупите, за да си свърши работата; защо трябва да плащате на някой, който да измисля заплетени закони – закони, които, за да разберете, трябва отново да платите на адвокат, счетоводител или друг някой. Наистина ли животът е толкова сложен, че са нужни постоянни актуализации на правилата, по които да живеем и да се отнасяме един към друг? Наистина ли е необходима тази огромна държавно-бюрократична машина?

Не съществуват ли основни, базови правила, които да са непроменими и чието спазване би гарантирало относителен ред в държавата? Това е въпросът, на който трябва да си отговорите, драги зависими, наистина ли всичко е толкова сложно? Разбира се, вие не бихте могли дори да си поставите този въпрос, докато ви набиват в главите, че сте част от обществото, че трябва да се жертвате за тези, които имат нужда, че трябва да търпите за благото на другите, че трябва да помагате на Хаити, Тамбукту и марсианците, но не и на себе си. Не сте ли забелязали, че вие сте част от обществото, дотогава, докато се жертвате, но когато изпаднете в нужда, се оказва, че сте извън това прехвалено общество? Че жертвите, които сте направили, данъците, които сте платили, са били изразходвани за нуждаещите се и точно сега нищо и никой не може да ви помогне. Освен евентуално светите мощи в Созопол.

А задавали ли сте си въпроса, какво би станало, ако решите че не обществото, а вие сте на първо място? Че не обществените нужди имат предимство, а вашите; че не общественото благо е на първо място, а вашето и на децата ви? Представете си, че парите, които вашето семейство плаща на държавата, остават при вас, че вие сте този, който решава как и за какво да ги похарчи. Нима, ако всеки в това така наречено общество, започне да се грижи сам за себе си и носи сам отговорността за собствените си решения, нима тогава би бил невъзможен просперитетът? Нима, ако всички отделно работим за собственото си щастие, не бихме образували един щастлив народ?

За съжаление, истината е, че по-голямата част от вас предполагат, че ще получат за парите, които са им удържани, услуги с по-голяма стойност, за сметка, разбира се, на някой друг, чиито данъци са по-високи от вашите. Само че това е невъзможно, докато храните огромната държавна машина. Всеки от вас се надява да е печелившият в социалната машина на държавата, да получи повече, отколкото дава, за чужда сметка. Забравяте само, че тези които ви управляват, тези, на които плащате, за да отнемат независимостта ви, те също живеят за ваша сметка и те са тези, които решават как и за кого да похарчат вашите пари.

Голяма част от вас не искат да вземат решения за себе си и с удоволствие прехвърлят отговорността на всеки, който би искал да я поеме. Е, кой отказва роби? Вие самите сте се превърнали в такива, отказвайки да се грижите за себе си, да осмисляте стъпките, които да предприемете, разчитайки основно на държавната машина да се погрижи за вас. Но държавната машина, драги ми зависими, това са политиците, а политиците са хора, де факто вие сте прехвърлили съдбата си, бъдещето си от своите ръце в ръцете на непознати хора. Защото колко от вас познават така наречените народни избраници или бюрократите-чиновници в различните държавни агенции и учреждения. Вие вярвате повече на тях, отколкото на себе си. Вие сте избрали зависимостта. За това не празнувайте, днес е най-страшният ден за вас. Пуснете си телевизора, изслушайте новините, пуснете някой друг есемес за благородна кауза и спете спокойно. От вас нищо не зависи.

neverojatno.wordpress.com

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *