Делото срещу Сако и Ванцети
На 6 май 2009 г. се навършват 88 години от началото на един от най-големите съдебни процеси в историята на 20-ти век – „делото срещу анархистите Сако и Ванцети“. И до днес историци, хора, занимаващи се със съдебно дело, и изследователи не са единодушни по въпроса за вината или невинността на двамата подсъдими безвластници. Материалите по делото, разпитите на свидетелите, протоколите от съдебните заседания, както и спомените на очевидците вече са публично достояние. Във връзка със случая са написани множество книги и статии, направени са игрални и документални филми, а видеопорталите в Интернет изобилстват от архивни кадри и снимки, свързани със съдбата на двамата осъдени на смърт анархисти.
Мнозина от читателите на вестник “Свободна мисъл“ са запознати с делото “Сако и Ванцети“, но малцина знаят истинските причини довели започването на този съдебен процес.
През ноември 1919 г. край малкото градче Нидем в американския щат Масачузетс е откраднат автомобил “Буик“. Местният детектив Майкъл Стюарт започва разследване на кражбата, но следствието стига до задънена улица. Месец по-късно, на 24 декември същата година в съседното на Нидем градче Бриджуотър, трима неизвестни лица с автомобил “Буик“ нападат камион, пренасящ заплатите на работещите в обувната фабрика “Райс енд Хаткинс“ в града. След завързалата се престрелка с полицаите, охраняващи камиона, нападателите успяват да избягат.
На 15 април 1920 г. трима въоръжени нападат касиера на малката обувна фабрика “Слейтър и Морил“ в градчето Саут Брейнтри. Те успяват да застрелят него и телохранителя му и да задигнат парите, които той носи в себе си, след което избягват с автомобил, отново с марка “Буик“. Откраднатата сума е 15 776 долара и 51 цента. Няколко случайно намиращи се там граждани стават неволни свидетели на случая.
Тези три инцидента всъщност са основата, върху която съдебната система на Съединените щати започва делото срещу Сако и Ванцети.
На 17 април в гората около Саут Брейнтри детективи от полицията намират откраднатия “Буик“, с който са били извършени нападенията. Полицейският инспектор Стюарт, водещ разследването, на базата на веществени доказателства намерени в колата, я свързва с италианския анархист Феручио Коачи, който според полицейски информатори известно време се е укривал в една полуразрушена къща в околностите на Саут Брейнтри, а после се е преместил да живее в дома на друг италианец, също анархист “Майк“ Бода (истинското му име е Марио Буда). Стюарт, който се е сблъсквал с Коачи и Бода през 1918 г. по време на работнически демонстрации, свързва веднага двамата анархисти с нападенията, а и двамата безвластници известно време са работели в обувната фабрика в града. Истината е, че и Майк Бода, и Феручио Коачи са всъщност част от нелегалната бойна група на италианския анархист емигрант Луиджи Галеани. Самият Галеани бил привърженик на революционния терор и “пропагандата на дело“. Групата на Галеани се занимавала с подготовката на редица атентати, като най-големият бил осъществен през септември 1920 г. на “Уолстрийт“ в близост до сградата на “Дж. П. Морган Инк.“ – експлозията убива 31 души, а над 400 са ранени, причинени са и сериозни материални щети. След този атентат Бода и Коачи успяват тайно да напуснат Съединените щати и да избягат в Италия.
Интересното е, че Никола Сако и Бартоломео Ванцети са арестувани, докато придружават Бода, който отива да си вземе колата от местен автомонтьор. От Сако детективите изземват зареден пистолет “Колт“ тридесет и втори калибър, идентичен с този, с който били извършени нападенията в Бриджуотър и Саут Брейнтри. Истината е, че ако у Сако и Ванцети по време на обиска не са били намерени оръжия, може би “най-големият съдебен процес на 20-ти век“ просто е нямало да се състои.
На 6 май започва първото съдебно заседание по делото срещу двамата анархисти. Окръжният прокурор Фредерик Кацман започнал с разпитите на двамата обвиняеми и свидетелите. Свидетелските показания обаче се оказали твърде много и твърде противоречиви. На състоялото се опознаване много от свидетелите въобще не разпознали Сако и Ванцети като участници в нападенията в Бриджуотър и Саут Брейнтри. Единствено служителят на местния железопътен прелез уверено казал, че Сако бил забелязан като шофьор на автомобила. Други две жени отбелязали, “че им се сторило да са мернали Сако като един от нападателите“.
Арестуваният два дни по-късно Рикардо Орчиани имал неопровержимо алиби за дните, когато били извършени нападенията в Бриджуотър и Саут Брейнтри. След като бил разпитан Орчиани бил освободен.
При разпита на двамата анархисти Сако и Ванцети признали, че отишли заедно с Бода до гаража на Джонсън да вземат неговата кола, за да могат с нея да изнесат от града и укрият документи и литература с анархистическо съдържание, тъй като се страхували от ширещите се репресии на полицията спрямо живеещите в САЩ анархисти. Те наистина са познавали Бода като добър организатор и истински безвластник. Но двамата никога не са принадлежали към бойната група на Галеани.
Вторият процес е открит на 31 май 1921 г. в Плимут. За защитник на Сако и Ванцети е призован Фред Мур. Именно той преобръща процеса от дело за обикновено криминално деяние в дело за нарушаване на основните човешки права на двама абсолютно невинни хора, чието единствено провинение е, че са анархисти и се стремят към един по-добър живот, неподвластен на господстващата капиталистическа репресивна система. По време на този втори процес били повикани оръжейни експерти, които да установят оръжията, с които е стреляно по време на нападенията. Полицейските експерти дали оценка в своето заключение, че една от жертвите наистина е била простреляна с пистолет “Колт“, тридесет и втори калибър. Другите изстрели според тях били дадени от автоматичен пистолет “Савидж“. Експертът на защитата пък упорито твърдял, че изстрелите по време н нападенията били произведени от пистолет система “Баярд“.
Петдесет години по-късно, при независимо разследване направено от американския писател и журналист Франсис Ръсел и след направена обстойна балистична експертиза на базата на сравнително модерна за времето си техника е установено, че наистина с пистолета, който полицията представила като иззет от Никола Сако – а някои експерти от окръжната прокуратура твърдят, че цевта му е подменена – е извършено убийството на касиера от Саут Брейнтри. Дори и да е стреляно с този пистолет, това не потвърждава в никакъв случай вината на Сако. Напротив по-вероятното е той, носейки оръжието в себе си, да е знаел неговата история, която до последния си дъх не разкрива пред съда и отнася тайната в гроба си, верен на дадената дума и своите безвластнически принципи. И това доказателство, вместо да очерни неговата личност, напротив, показва, че той е действал като един истински честен и достоен човек, комуто предателството е нещо чуждо и позорно.
Близо шест седмици продължават съдебните заседания. Мнозина от свидетелите на защитата са италиански анархисти, които трудно говорят или въобще не знаят английски език, затова съдът ги приема с недоверие и неразбиране. На 14 юли 1921 г. Сако и Ванцети са обявени за виновни и съдът ги осъжда на смърт.
Вълна от многохилядни протести в защита на осъдените залива целия свят. Въпреки това делото се проточва още цели шест години. Нищо не може да помогне на осъдените. Дори и свидетелските показания на някой си Селестино Мадейруш, португалец, който прави самопризнания, че е участвал в нападението в Саут Брейнтри и че въобще не е познавал нито Сако, нито Ванцети, не успява да ги спаси.
На 5 август 1927 г. присъдата е препотвърдена. Отново вълна от протести в тяхна защита залива големите градове на САЩ и света. На 8 август над десет хиляди демонстранти се опитват да превземат затвора Чарлстън, където чакат изпълнението на присъдите си Сако и Ванцети. Властта се принуждава да разпръсне демонстрантите, като за целта използва роти морска пехота, които стрелят и разгонват тълпата. Самата екзекуция е извършена на 22 срещу 23 септември 1927 г. Заедно с осъдените Сако и Ванцети, е екзекутиран и португалецът Селестино Мадейруш.
Владо
