Ден на Победата или ден на Европа?

печат
Трябва да е ден за нарочно припомняне, че:

във Втората световна война правителствата победиха своите народи;

от чумата на нацизма половината Европа попадна в холерата на болшевизма, а другата ѝ част – в едрата шарка на неолиберализма. Останалият свят също не сполучи особено.

Да си припомним също така, че „Денят на Европа“ е ден на подписване на търговско-промишлен картел. ЕС е успешен проект на едрия бизнес, държавната бюрокрация и политическите им обръчи – партиите. Трийсетте „славни“ години подир „Победата“ отминаха и попарата, надробена през тях, сега трябва да я сърбат – кои обаче? Разбира се, че не богатите и овластените! За тях остава медът, за населението, неуредено с принадлежност към техния кръг или пояса пряко обслужващ елита персонал, са лайната.

За празниците ИЗОБЩО пък ще кажем, че назначени отгоре дати не може да бъдат празнувани, освен насила или на чужда софра. Съвременните празници са два основни вида – пропагандни мероприятия или търговски допинг. Честването на „победата“ е типична пропаганда: ние, „демократите“, победихме орките от Мордор, слава на нас, ние сме най-добрите и по-добри НЕМА! Другите празници са повод да препускаме като луди по магазините да напазаруваме купища ненужни вещи, да отидем на „почивка“ и да оставим пари на туристическия бизнес. И да дадем жертви от ПТП при завръщане от почивката. Има и смесен тип празници – Коледа, Великден, където, освен идеологията на „Бог знае всичко и го казва на президента/премиера по джиесема“, е налице и истерията за харчене.

Истинските празници обаче са тогава, когато без навиване отгоре, без реклами и официални речи, хората се събират и почитат някакво събитие, правят всичко възможно да се почувстват щастливи. Явно е потребност насред върволицата сиви изнервени делници.

Но колцина се запитват: кое прави делниците толкова неприятни, че в празничните дни се осираме в свръхкомпенсация?

Или друг въпрос: защо да се чувстваме задължени да тачим дати, посветени на събития, които са се отразили доста зле върху поколенията преди нас, а оттам и върху нас?

Смяната на нацистки концлагер със съветски повод ли е за празнуване? Армия, която масово изнасилва и граби – а така са се държали повече или по-малко всички армии в онази световна война, – освободителка ли е? И що за избор е да имаш нещо да поиздуе кесията, но магазините да са празни (освен тези за алкохол), или да ядеш с поглед лъскавините от препълнените витрини, а в джоба ти посвирва вятър, без стотинка да закачи?

Та на въпроса от заглавието: отговорът е „нищо“. Не си заслужава. Освен ако не страдаме от комплекси.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *