[Ден за протест] Хората преди всичко

И тази година Федерацията на анархистите в България (ФАБ) отбеляза деня за солидарност между всичките трудещи се с протестно шествие, организирано от акционния комитет „1 май“. За поредна година социалните послания не дойдоха от синдикалните организации, а от около 150 младежи, предимно анархисти. Затова началната точка на шествието беше пл. Гарибалди, където се намира централата на един от двата най-големи синдиката в България.

Демонстрацията започна в 11 часа. Въпреки дъжда площадът беше изпълнен с млади хора, дошли да изразят гражданската си позиция срещу кризата и мизерията, тежкото икономическо положение, лошите условия на труд, закриването или преструктурирането на предприятия и нарастващата безработица.

Специално от Гърция, за да изразят своята подкрепа и интернационална солидарност, както и да продължат борбата на Костадина Кунева в нейната родина, бяха дошли стабилна група от гръцки анархисти. Те разпънаха транспарант, на който на български и гръцки пишеше „Солидарност с Костадина Кунева“. По-късно се разбра, че гръцките анархисти са били задържани няколко часа на границата от българските граничари, като са били пропуснати, едва след като са оставили повечето си знамена и символи.

От трибуната и озвучителната уредба бяха прочетени и споделени много истини за натрапената ни икономическа криза, за условията на труд в България и наглостта на редица работодатели, за лъжите на властта за реалното състояние и перспективите пред работещите. Същата власт примамваше в Борисовата градина с кебапчета и предизборни обещания предимно пенсионери и възрастни хора.

Не бяха пропуснати и забележките към казионните синдикати и тяхното слугуване на правителството. Работниците и служителите бяха призовани да водят борба за своите интереси, а не политика на сътрудничество с държавата и шефовете, да се координират помежду си извън казионните синдикати, да образуват взаимно-спомагателни каси, вместо да теглят заеми и да бъдат солидарни с другите трудещи се, които са в същото положение.

Три-четири телевизионни камери отразяваха събитието, както и около десетина фотографи. Малоумните въпроси на журналистите донякъде предвещаваха помията, която се изля по медиите за социалния протест и искания на анархистите.

Не беше изненада и дежурният опит за присламчване и позиране на Боян Станков-Расате и познатата му свита от 10 души. Отчаяното драпане да попаднат в кадър е основната задачка на т. нар. крайни националисти преди участието им в изборите на създалите ги ченгета и червени олигарси. Нежеланото му присъствие накара организаторите да го пропъдят, заедно с неговата групичка. Когато това се случи, 4-5 души извадиха журналистически карти от телевизията на червения партиен спонсор и олигарх Петър Манджуков и бяха оставени на мира.

Около 12 часа младежите поеха по ул. „Граф Игнатиев“, скандирайки посланията си към хората: „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта“, „Станишев – бандит! Стига геноцид!“, „Мир между хората, война срещу властта, днес не е празник, а ден за борба!“, „Държавния терор ние няма да търпим, бойкот, бойкот, бойкот, ще победим!“, „Властници, банкери – всички в пандиза, няма да плащаме за вашата криза!“, „Костадина, ние сме с теб“, „Борба, борба, класова борба! Работнико, бори се за своите права!“ Полицията, в пълно снаряжение за улични сблъсъци, се опита да направи проблем заради дръжките на знамената, но явно убедена, че не е в неин интерес да влиза в конфронтация с анархистите, реши да не пречи особено.

Реакциите на излизащите от магазините и офисите, които незнайно защо работеха по време на „празника“, бяха положителни. Въпреки изненадата си от толкова много млади хора, протестиращи на улицата, доста хора с възгласи одобриха действията и изразиха своята солидарност с протестиращите.

На площад „Славейков“, а след това на кръстовището на бул. Васил Левски и бул. Патриарх Евтимий демонстрацията спря и отново бяха прочетени наболелите проблеми и примери за положението на работниците в България. Отново имаше опити на нагли шофьори да преминат през хората с пуснат клаксон, но те разбраха, че не е толкова просто и безопасно и набързо охладиха ентусиазма си и махнаха ръцете си от клаксоните. На „Попа“ много предвидливо се бяха изпарили и неколцината пишман-нацисти от обявено преди това „събиране“.

Колоната продължи по бул. Васил Левски, като спря за кратко пред турското посолство, където множеството скандира против репресиите на турската фашизирана държава и бяха изброени имената на убити активисти.

Кръстовището при Спортната палата също беше блокирано, докато младежите скандираха своите искания. Те продължиха покрай СУ и по ул. „Шипка“, където от храсталаците на Докторската градина се показаха двадесетина наци-хулигани с бутилки бира в ръце, които от стотина метра се опитаха да викат нещо по демонстрацията и да показват хитлеристки поздрави. Това само издразни част от протестиращите и особено няколко гръцки младежи. Тук стана и малък инцидент между полицията и протестиращите. Органите на властта през цялото шествие подхвърляха реплики от рода на „мръсни гърци, тук е България“ и подбутваха някои от тях уж за повече ред. При градинката част от протестиращите направиха няколко крачки към градинката, където се бяха събрали готовите да побягнат нацисти. В този момент полицията грубо избута обратно младежите и един от полицаите опита дръжка на знаме върху главата си. Създаде се лека суматоха, в която едно от ченгетата остана без пагони. Целта на анархистите не беше провокация с полицията или нацистите, а мирно изразяване на социални послания и затова шествието продължи нормално.

Хората стигнаха крайната точка – пред посолството на Гърция, на ул. „Сан Стефано“. Посолството беше обградено с метални прегради.

Там бяха прочетени и разказани факти за ситуацията в Гърция и за Костадина Кунева. Скандираха се послания на български и гръцки. Беше представена инициативата за книга с послания към Костадина Кунева, която ще бъде изпратена лично до нея.

Протестът приключи около 13:30, след което младежите започнаха да се разотиват.

Част от тях (от групата „23 септември“) отидоха към Борисовата градина, където били нападнати от група нацисти, които бутнали 60 годишна жена и взели знамето ѝ. За нещастие на агресивната групичка полицаите, охраняващи проявата на БСП, били наблизо и арестували 7 души, 1 от които е осъден по бързата процедура.

Не мина и без още разправии между полицията и анархистите. Част от последните бяха задържани близо час и не бяха пуснати да се разотиват, защото трябвало да се разбере кой се е осмелил да скъса пагоните на ченгето. Поставени пред избора или да пуснат анархистите, или протестът да продължи цял ден пред посолството, полицията избра първия вариант.

Междувременно в близките улички се стигна до кратък сблъсък между анархисти и нацисти, в резултат на което последните са получили лицеви травми, подпечатвайки пълния крах на опитите им да провалят шествието.

На вече станалия традиционен анархистки 1 май направиха впечатление няколко неща – първо, за пореден път социалните искания не дойдоха от синдикатите, а от протестиращите младежи. Второ, младите хора бяха на демонстрацията на анархистите, а не при кебапчетата на Станишев и хоругвите на продажните профсъюзи. Трето, полицията с действията си доказа, че винаги ще служи на управляващата върхушка срещу гражданските искания. И на последно място, но не и по важност – медиите този път надминаха себе си в опитите да оплюят проявата на младежите, които ясно заявиха, че няма да търпят случващото се в България и че са готови да поемат бъдещето в своите ръце, а не да го оставят на милостта на корумпираните политици и техните кукловоди олигарси.

СМ