„Дезертьор и предател“

печат
Запознайте се: Игор Бакал, по анархистките форуми известен като Егор Веселый, а по израелските си документи Игал Левин. Отказал да служи в армията, следвайки гласа на съвестта си. Заплашва го затвор от 3 месеца до 3 години, но ако постъпката му бъде третирана като „предателство“, присъдата може да нарасне до 15.

 

Игор, как при такава биография си станал анархист, и то анархокомунист? Първо, защо избра професията на военен?

Роден съм в семейство на военни. Дядо ми е бил майор от Червената Армия, прадядо ми също (загинал е през 1944), мога да си проследя военното родословие до средата на ХIХ век. Така и бях възпитан: милитарист, шовинист, ционист. На осемнайсет години имах десни, чак фашистки убеждения. Започнах да служа като редник, след година ме произведоха в ефрейтор, на третата година от службата кандидатствах за офицерски курсове. Амбицията ми беше да стана поне генерал. Сериозно го казвам, не е за смях. За щастие, съдбата се разпореди другояче.

И как стигна до анархизма?

Не понасям лицемерието и кариеризма. Даже стремежът ми да стана генерал не беше, за да си уредя живота, а да изпълня дълга си, като служа на обществото. Тоест на държавата. По едно време обаче започнах да подозирам, че „държава“ и „общество“ са доста различни неща. Да, изповядвах краен ционизъм. За четири години служба ми дойде умът в главата. На много места попаднах, много неща видях. Воювах в Ливан, в ивицата Газа, получавах отличия за това, минах през две дивизии, три батальона, преследвал съм контрабандисти на Йорданската граница, бях инструктор на три набора млади бойци, работих в щаба на дивизията… и още много други неща съм вършил.

Постепенно осъзнах целия абсурд на арабско-израелския конфликт и абсурдността на войната изобщо. Изникнаха ми доста въпроси, но нямах отговори. Започнах да търся. Десните ми убеждения се пропукаха. В идеологическото си блуждаене се натъкнах на марксизма, допадна ми. Започнах да чета – Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки. Само че и те не ми дадоха нужните отговори. Нещо не ми харесваше в марксизма. Сега вече си давам сметка какво е било. Бездушието, пренебрежението към човека като личност, ценна сама по себе си, това е. И авторитарния модел на мислене у повечето марксисти. Така ми се отрази моят опит с касапниците на войните, към жаждата за власт изпитвах органична неприязън. Затова не се погодихме с марксовите идеи. Да, при него има доста верни неща, но бях отвратен от марксизма. Озовах се на ръба – един тласък и щях или отново да се върна, отчаян, към фашизма, или щях да прозра истината. Прозрях. Скарах се веднъж с по-старши по звание, защото се опитваше да гонка подчинените на мен войници – караше ги да чистят района, а аз му се озъбих. Тикнаха ме за две седмици в ареста. В затвора изживях същинска криза на идейната си идентичност. Бях отчаян, за кой ли път виждах, че няма правда в този свят. Правото винаги е на страната на мерзавци и негодници. Не щеш ли, в килията се озовах с рускоезичен анархист, който си носеше няколко книги за четене – това в затворите не е забранено. Заприказвахме се и го попитах: къде е истината в живота? С кои да бъда? Той ми рече: истината е с честните хора, а те са анархистите. Разказа ми що е анархизъм. Когато го отведоха, ми подари книгата на Кропоткин „Анархия, философия и идеали“. Подарената книга ме разтърси. Започнах да чета и другите класици на анархизма – Прудон, Щирнер, Бакунин, Малатеста и още много други. В мислите на анархистите намерих онова, което ми липсваше в студенината на марксизма – хуманизмът, отношението към човека като личност.

Така от мераклия за генерал се превърнах в лейтенантче бунтовник.

Отказът да служиш какво точно означава? Какъв политически призив отправяш към хората?

Означава, че искам да бъда честен пред себе си, да следвам собствената си воля. Призовавам хората да бъдат свободни, а от себе си искам да постъпвам последователно. Така и написах в рапорта си за напускане. Завърших с това, че не желая да имам повече нищо общо с държавната машина.

Заплашват те 15 години затвор…

Да, но на практика досега рядко са осъждали някого на повече от 2 години. Затова пък в обществото към такива „предатели“ отношението е много негативно. Мнозинството от израелското население е надъхано с националистически идеи.

Каква е сега ситуацията в ивицата Газа? Какво целят двете страни в конфликта?

Блокада, гето – ето това е ситуацията. Повече от милион души са насметени в тесен участък от 4 км. Израел и Хамас – това са националисти, водени от своите елити. Ционистите искат силна еврейска държава, фундаменталистите – силна палестинска.

Как виждаш решението?

Световна социална революция. По-конкретно, докато работещите с ръцете си евреи и араби не се обединят срещу своите елити, войната между двата етноса ще трае вечно.

Кажи нещо за анархическото движение в Израел?

Преди нашата група тук изобщо нямаше организация. Секцията ни членуваше в Революционната конфедерация на анархосиндикалистите (РКАС), но напуснахме заради някои организационно-идейни несъгласия. Сега работим над създаването на Международен съюз на анархистите (МСА).

Като перспективи тук, уви, движението няма добра почва. Затова се опитваме да я подготвяме. Средата за масово анархическо движение в Израел може би ще узрее след 10 или 20 години. Така че засега агитираме, разпространяваме антидържавните идеи в обществото… и се опитваме да не се отчайваме. Защото ако се отчаяме и прекратим поне просветната на този етап борба, от само себе си почвата няма да стане по-добра. •

превод Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *