Диктатура на предразсъдъците

печат

Посвещава се на онези, които бъркат материализма с рационалното поведение.

Парламентът гласува закон, мразен от целия народ. Комунистите имат няколко депутати вътре и няколко хиляди души отвън.

Комунистите вътре гласуват против закона. Комунистите отвън стискат палци да се намери още някой, който да гласува против. Очите са изпълнени с надежди, дланите – сключени молитвено.

Зад хилядите отвън са струпани анархисти. Те нямат депутати, нито пък искат да имат. Искат да няма депутати въобще. Да няма власт. Да няма нищо, което да им пречи да си живеят както намерят за добре.

Копоите на депутатите са се дръпнали. Комунистите са им обещали, че няма да има ексцесии. Че носят отговорност за „мирното протичане на протеста“. Анархистите не са поели отговорност за нищо. Виждат шанса си, да прегазят няколкостотинте депутати. И тръгват напред. През тълпата от „мирните граждани“.

Следващите няколко часа преминават в бой с пръти, замерване с камъни и парламентани гласувания, на които законът е приет тихо и мирно. Комунистите приключват „успешно“ деня – защитили са реда и демокрацията. Анархистите приключват „успешно“ деня – доказали са се като мъже. Но наистина успешно приключи деня властта – едва ли скоро ще има кой да я уплаши на улицата. Дори спечели малко бонусче – сълзотворния газ намалил с един човек излишните граждани, излезли да протестират.

Авторът (Златко Костадинов) предварително се извинява за фактическите неточности, допуснати неволно в статията. Надявам се обаче картинката да е до болка позната на всеки, който нарича себе си комунист или анархист. Иначе е крайно време да си отвори очите.

Остави коментар

  • На следващия ден вече са на лице и взаимните обвинения – едните щели да направят коалиция с управляващите, а другите са инфилтрирани от агенти на управляващите.

  • не разбрах внушаваната от теб поука.
    Че трябва анархисти и сталинисти да се споразумеят или какво?

  • Ако се споразумеят, би било резултат на рационално мислене – идеологическите разминавания са в полза единствено на властта. Не пречи, споразумението да изключва, желания от „сталинистите“ лидер-диктатор, в името на крайната победа…без обединение на народа и изглаждане на противоречията, успех с/у капиталистическия терор е изключен.

    Шаркан, знам какво ще кажеш – болшевиките искат да дойде „тяхната“ власт, но както съм казвал аз преди, много хора са излъгани от властническите идеологии, просто защото не са виждали друга алтернатива. Пропаганда в процеса на революцията, паралелно запознаване с програмата на безвластието и организиране на съпротива. Трябва да бъдем реалисти – една революция, изключително и само от безвластници е невъзможна дори в отделен вход.

  • Пиксел,
    в такъв случай революцията е невъзможна априори.

    с „комунистите“, т.е. с марксисти от всякакъв сой, еле пък сталинисти (радетели за държавен капитализъм) рамо до рамо срещу „капиталистическия терор“? Това щега ли е или невежество?
    Даже ако оставим настрана теорията, остава практиката, историческият опит – колко пъти може да се прави една и съща (фатална!) грешка?!
    всички тия „споразумения“ и „идеологически изглаждания“ са водели и ще водят (логично!) до преварително поражение. И до деградация на анархическото движение (което до немалка степен е факт в днешни дни, дано греша).

    а щом хората са излъгани от властническите идеологии, според мен не бива да се правят компромиси с техните заблуди, а да разсейваме тези заблуди.
    Иначе всичко, което тръгне като революция, отново и отново ще се превръща (изражда!) в политически преврат, в контрареволюция.

  • ето какво получих по пощата от Михаил Магид:

    –––––––-
    Столкновния в Афинах между сталинистами и анархистами
    ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГРЕЧЕСКИХ АНАРХИСТОВ

    Вчера был исторический день. Могие люди увидели, что представляет собой Коммунистическая Партия Греции. Мы не знаем, что сообщали российские новостные службы, а здесь газеты полны анти-анархистской пропаганды, обвиняют анархистов в смерти члена компартии.

    Что же случилось? С утра 10 тысяч членов компартии и ее молодежного крыла стояли на защите парламента, так что они практически оставили копов без работы. Когда участники движения „Den Plirono“(„Не Плати“ – движение за бойкот платы в транспорте и пр.- прим Shraibman) попытались приблизиться к парламенту, сталинисты стали проверять у них документы, обыскивать их, открывать их сумки, словом вести себя как полицейские. Лидеры сталинистов получили полную поддержку полицейских и находились в постоянной связи с группами греческого ОМОНа.

    Наш анархистский блок атаковал этих друзей ментов, они ответили. С нашей стороны было при всем том некоторое количество гопников и футбольных хулиганов, я не оправдываю все то, что делали наши, но с той стороны так же отвечали градом камней, с нашей стороны было брошено несколько Молотовых…

    Их было много больше и часть их зашла с другой стороны и атаковала совершенно непричастных людей на площади, тому есть множество подверждений на Индимедии. Я помню, как какой-то ебанутый сталинист кричал: „Скоты, вы еще увидете, как всех мочит Народная Власть“. Многие из них были ранены, многие наши товарищи – тоже… Представители правительства поблагодарили сталинистов за „защиту демократии“.

    Партии, которые говорят о том, что отвергают буржуазно-демократический порядок, кажется с удовольствием готовы защищать этот порядок от негосударственных сил, от толп „анархофашистов“, „американских шпионов“ и „анархо-лефтистов“ (очень забавно, что этот идиот, генеральный секретарь Компартии использовал оба термина: „анархо-фашисты“ и „анархо-лефтисты“).

    Человек, который погиб во время демонстрациий – 53 летний рабочий-строитель и член Компартии, умер из-за проблем с распиратором и сердечной недостаточности, что могло быть вызвано действием слезоточивого газа, распылявшегося полицейскими. Он находилcя на другой стороне площади, поэтому он никак не мог быть убит анархистами. Медицинские работники опубликовали информацию о причинах его смерти.

    … По сообщениям Индимедии три офиса Компарии в Салониках и в пригороде Афин были подожжены анархистами в качестве ответных мер. Сами вчерашние события стали предметом напряженных дебатов.

  • Явно е от невежество..

  • Извинявайте за закъснелия коментар, едва сега намирам време…

    Поуките са много. И не са нови. Аз не смея да вадя крайни заключения, защото съм далеч от нещата. Но вече достатъчно добре познавам и мотивите, и поведението и на едните, и на другите, и се отвращавам от това, докъде могат да ни доведат.

    Марксистката позиция е ясна от Интернационала насам – целта оправдава средствата, властта е единственото средство => всичко в името на властта. За мен в основата на поведението на „комунистите“ стои липсата на лични качества, може би самоувереност, фантазия ако щеш, за да си представят общество без власт. Сигурно има и немалко желание лично те да диктуват парада. В случая резултатите са очевидни и отвратителни – бедните защитават политиката на богатите.

    В основата на поведението на „анархистите“ също стоят лични качества – нетърпимост към всякакъв авторитет, включително и авторитета на мнозинството, любов към съпротивата сама по себе си, склонност да се приписва на тълпата революционност и какво ли още не. Резултатите също са отвратителни – атака срещу собствената „класа“.

    Виждаш ли, ако ситуацията наистина беше такава, че комунистите са спасили парламента от завземане, бих могъл да оправдая опитът за разрушаването му. Но като си познавам стоката, реална опастност да се влезе в парламента не е имало – куките са си направили сметка, че дотам няма да се стигне. Оттам нататък единственото, което анархистите е можело въобще да постигнат е изобличаването на комунистите като защитници на буржоазния ред… с цената на изобличаването си като бойци срещу собствената си класа. Определено засилването на подобни позиции не подпомага съпротивата срещу правителството. Ясно ми е, че при липсата на силна организация, сблъсъкът не е можело да се предотврати. Но резултатът от него определено не е в полза нито на анархистите, нито на гърците въобще. И следователно е било грешка, че се е стигнало дотам. По-лошото е, пак казвам, че не е имало начин да не се стигне…

    Какви конкретни поуки? Че трябва да си избираме битките – кога, къде и как. Че за да го правим, трябва функционираща организация. Че без да го направим, ще реагираме първосигнално на всяка провокация.

    Осъзнавате ли изобщо, къде е големият проблем в случая? И той не е от вчера. Ние говорим за „народа“, „класата“, и прочие масовки. Как трябва да се обединим срещу властта. В същото време признаваме, че народът не е единен. И в същото време сме готови да застанем срещу всеки, който по някакъв начин поддържа властта – т.е. срещу примерно 90% от хората. Е не може да искаш хората да се обединяват с теб, когато си готов всеки момент да им скочиш, защото били стъпили накриво. Болшевиките демонстрират същото поведение, но те имат две предимства – оправданието на всяка простотия в името на властта (и следващите подир нея божествени справедливости) и гъвкавостта на поведението благодарение на йерархичната организация. Ние не можем да си позволим да правим простотии – нямаме оправдание за тях. А нямаме средството да ги спрем – нямаме единна организация. Е докато това не се промени, ще реагираме първосигнално и ще бъдем неудобен, но предвидим фактор, който властта ще манипулира сравнително лесон. Лошото е, че огромната част от хората (не само „анархистите“, не само у нас), явно не са дорасли да бъдат нещо повече.

  • Златко,
    атаката срещу партийно сборище, при това на партия с тоталитарни щения, не е „атака срещу собствената класа“.

  • Колкото и неприятно да ни е на нас двамата, точно такова е.

  • помисли пак.
    Че по тая логика трябва да се помирим с КНСБ, Подкрепа, БСП и дявол знае с каква паплач още…

  • Зависи какво наричаш помирение. Ако помирение е да не ходим да се бием с тях при всеки удобен повод, да, значи аз съм за помирение. Пак подчертавам – ако е имало възможност да се постигне нещо повече от обикновено сбиване, бих се замислил кое е правилното решение. Но в случая мисля, че няма какво толкова да се мисли – по-скоро ми се струва, че момчетата са си начесали крастата.

  • под помирение разбирам сътрудничество или поне отказ от каквато и да е критика (с думи и действия), щото нали, те уж представляват „нашата класа“.
    Така излиза от думите ти, може и да греша.

    аз обаче не мисля, че реформистките профсъюзи или марксистките партии и организации представляват нещо повече от собствените си лидерски върхушки, камо ли работническата класа (в широк смисъл), а още по-малко – народа.

    затова – ще им се противопоставям, а ако трябва и ще се бия с тях (за съжаление, лидерите няма да се изтъпанчат на барикадите, а наистина ще пратят хора „от нашата класа“, които обаче нямат и капка класово осъзнаване, затова представляват наемници, било доброволни, било излъгани на де факто класовия противник).

    поясни какво точно те смущава и кое те кара да мислиш отново за „обединени фронтове“?
    Освен това, 90% подкрепа за каквито и да е промени никога няма да се съберат и никога не са се събирали в миналото. Елементарната статистика казва, че 60% от „народа“ са плътно конформисти и изчакват при започването на каквито и да е нови процеси, преди да се включат на едната или другата страна… или да си останат пасивни.
    Така че началото надали може да разчита на повече от 20% потенциал (при горе-долу същия дял активни противници).

  • „реформистките профсъюзи или марксистките партии и организации“ НЕ представляват народа. Но тяхната членска маса В част от него и по-конкретно от работническата класа (в широк смисъл). Техните върхушки не са. Но действията на анархистите в Гърция не са насочени срещу върхушката.

    Не съм отварял ни дума за сътрудничество с подобна организация, нито пък за спиране на пропагандата срещу нея. Това, против което съм, е да ѝ се обявява улична война, както явно правят онези в Гърция. При нас въпросът реално не стои, но мисля, че и при тях също е грешка.

    Въпросът за участието на народа в революцията е много сложен, хич не трябваше да го подхващаме тук.

  • когато един ден се стигне до обявяване на улична война на полицията, напомни ми, че редовите ченгета също са „от народа“.
    Направо ще свием знамената и ще зачакаме полицията да почне да се набира само измежду „класовия враг“.

    по случая, доколкото знам – анархистите атакуват парламента, но на пътя им се изпрачват „хора от народа“, които го бранят така, както би го бранила полицията.
    Според теб как трябваше да потъпят гръцките другари? Да си рекат, че щом „народът“ защитава парламента, значи край на войната срещу властта?

  • Трябва да направя едно уточнение към материала. На гръцките другари може да им се е искало да атакуват парламента, но реално не са го атакували. Както писах по-горе, не може да се претендира, че се прави нещо, което реално няма как да се случи. Ако трябва да се наложи аналога с полицията – все едно да хвърлим няколко молотовки върху полицаите пред парламента и да кажем, че сме се опитвали да запалим депутатите вътре.

  • за да стигнеш до някакъв обект, първо трябва да минеш през загражденията, нали?
    когато загражденията са човешки, редно е да очакваме те да си дават сметка кого и от какво защитават.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *