Дискриминация по етнос

печат
На една от последните срещи с другарите възникна спор – когато говорим за дискриминация по пол, раса, етнос и други подобни, независещи от човек признаци, не се ли „вкарваме във филма“ на чужда техника за манипулиране на общественото мнение? Възникна съмнение дали не леем вода в мелницата на идеологическите си опоненти, които получават предимството да ни изсипят един самосвал и малка кофичка аргументи, станали толкова банални, че публиката ги приема като очевидни истини. Зачудихме се наистина ли се получава така и защо, и помислихме как да отнемем вятъра от платната на реформистите, които използват дискриминацията за обосновка на своите рецепти „за спасяване на света“.

С реакционерите, по очевидни причини, нямаме поле за дискусия – техният блян за „спасение“ изисква от човечеството да остави безобразието такова, каквото е, та дори и да се върне в откровено робските времена, към плоската Земя, обикаляна от Слънцето, с таласъми по горите и с образователен и имуществен ценз при гласуване, а още по-арно – управниците да са до един с висше образование. Май университетите ни спешно трябва да открият специалности „министър“ и други подобни, с твърдо регулиран пазар на този вид дипломи.

Тъй де – за какво да спорим с подобни хорица със значки на царе и генерали по реверите? Тяхната пропаганда сама гризе клона, на който се опитва да се закрепи.

Друга работа са реформистите – те притежават солиден потенциал да насочат гражданската енергия да се върти в затворен кръг, а когато се изпуска настрани, отива право в свирката, но не и в колелата на локомотива на историята. С такива персонажи, уви, се налага да дискутираме.

И така – когато бива произнесена фразата от категорията на „циганите са дискриминирани“, по инерция слушателят очаква, че след тази констатация винаги следва предложението за „интеграция“, за някакви „квоти“ и други подобни дивотии, любимите мерки и теглилки на реформистите.

Значи ли това, че е по-благоразумно да си траем и да се преструваме, че дискриминацията била свършила – ето, САЩ има черен президент; ето, в България циганите получават социални помощи, докато „белите българи“ в пенсионна възраст се мъчат да вържат двата края; за дискриминацията на жените пък „било смешно да се говори“, понеже все натискат мъжете за сексуален тормоз, а в бизнеса и политиката се подвизават хиляди жени. И така нататък в този смисъл.

Естествено, че не. Защото ни представят изключения за правило, представят ни грижливо създадени отдушници на напрежение, за да се разсеем и не забележим нито правилото, нито напрежението. А щом има напрежение – откъде е? Да не би от „обратната дискриминация“? Натрапчиво се повтаря, че в днешна Америка било все по-трудно да си бял хетеросексуален и физически здрав мъж. Респективно – тежко теглило за „бял“ българин в България – и тока си плаща, и градския транспорт, и данъците, пък други не го правят, затова го е яд.

Защо ли тогава НЕбелокожите, НЕздравите и НЕмъжете (на сексуалните вкусове няма да отделяме внимание, то не е дошло от лотария и е вторично спрямо всякакви други убеждения и вкусове) и в митологизираните САЩ, и в комплексирана България не са като цяло, накуп, нито най-привилегировани, нито най-овластени и хич не най-богати? Та да оставим настрана подобни отклонявания от същността – ние не отричаме, че съществува практиката на „позитивна дискриминация“, обаче тя действа избирателно, рядко и е само нещото на медиите в устата, за да внася изкуствен разкол в обществото в полза на властимащите (които в повечето случаи са достатъчно здрави, бели и от мъжки пол).

Дискриминацията е факт. Въпросът е кой печели от нея – и не е трудно всеки сам да се досети.
Не приемаме обяснението, че „мургавите“ били „по природа по-лоши“ – за да се твърди подобно нещо, трябва да се сравнят нравите и постиженията на живеещи при ЕДНАКВИ условия хора от различни раси и етноси. Иначе всяка група в по-мизерни, по-стресови и по-манипулирани условия ще покаже повече лошотия и по-малко „постижения“ от намиращите се в благоприятна среда. Не става да натикате някого в блатото и да го упреквате, че смърди на тиня, а смърди на тиня, защото живее в блато, а живее там, защото не му позволявате да се настани другаде и да се отучи от блатните си навици.

Тук стигаме до „деликатния момент“, напоително експлоатиран от буржоазните реформисти. Те казват: ами да отпуснем квоти и да отделим средства за „култивиране“. Звучи прекрасно, но само в първата секунда. Защото средствата не достигат, предизвикват недоволство у донорите на средства, а и да стигаха, попадат не у нуждаещите се от подкрепа, а у научените да паразитират, но най-вече у налагащите паразитизма персонажи. В случая с циганите това са т. нар. „барони“ – местните цигански величия, които държат гетото в подчинение и прибират данък от всяка дейност на всяко семейство, като „насърчават“ високодоходните и нискоинвестиционни „дейности“ като джобни кражби, търговия с гадости, проституция. Да не забравяме и пазара за юмручни услуги. Когато фондовете за интеграция финансират бароните, подобряване в гетото ще настъпи точно след стотина милиарда години (който не вярва, да чака).

Добре, а какво му е лошото на квотите?

А кое му е доброто? За някакво място се борят десетки хора от гетото. Ще спечели не най-добрият в човешкия смисъл, а най-нахалният. Ще се издигне един от стотици – а останалите? И, ако ще говорим за квоти, защо липсват квоти за бели българи като боклукчии? Не прекаляват ли с „квоти“ за мургави затворите? Защото това са тъкмо белези на дискриминационно отношение.

Изобщо, заговори ли се за дискриминация и как да се ликвидира тя, „вкарването във филма“ се случва именно вследствие на предположението, че анархистите искат нещо в рамките на системата, а ние всъщност искаме премахване на тази система, в която етническият произход има значение – и то в двете посоки. В тазгодишния награден с „Оскар“ филм героят изсъсква репликата „Никой не слуша гласа ти, а гледа цвета на лицето ти“. Е, не искаме такъв свят, в който предимство за гледане е тенът на кожата. Не искаме и свят, в който за „предимство“ се признава дебелината на портфейла. В този абсурден свят понятието „честно спечелени пари“ се използва единствено и само за нечестно спечелените пари. Честно изработените нямат нужда от обяснения, те се познават бързо, но за съжаление и почти толкова бързо свършват.

Прочее, за основа на всяка дискриминация анархистите смятаме дискриминацията на бедните. Върху нея лягат и я умножават другите поводи за дискриминация. Докато белите бедняци гледат с презрение по-тъмните си събратя по участ, сигурността на богатите гадини е гарантирана. Затова гадините (с различни природни окраски) ръчкат всеки повод за противопоставяне, подкокоросват всяка неприятна черта в дадена група, за да цъфти ябълката на раздора между „материала“ в дъното на социалната пирамида – и от всяка вражда в гетото обитателите на палати пак и пак ще изстискват печалба в пари и в „правота“, ще натискат бутона на всеки насаден в гръбначния мозък предразсъдък. Само на фона на обидите и претенциите на бедняците един към друг, изродщината на богаташите остава ако не незабележима, то някак далечна и сякаш „от бога дадена“, неизкоренима.

Ако беше неизкоренима обаче, щяхме да си останем маймуни. Такава е баш волята на тия, дето ни правят на маймуни ежедневно и ежечасно, и докато зависим от тяхната воля, ще ги веселим като шебеците в клетката, които се замерят с изпражнения, и сърбат каквато помия им сипят.

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *