[Дни на демокрация 2008] обръщението на протестиращите, окупирали театралното училище в Солун

печат

ИЛИ С ОРЪЖИЕТО НА ПОЛИЦИЯТА, ИЛИ С БОРБАТА НА ОБЩЕСТВОТО

Няма въстание в историята, чиито механизми да не са били контролирани, манипулирани или подчинени на някоя идеология или политическа партия. Никога въстанията не са били чисто и просто анти-политически по съдържание. Всеки бунт, всяко въстание винаги е било социално дело и по този начин дълбоко политическо в най-широкия смисъл. След умишленото убийство на 15-годишния Александрос яростните вълнения и бурното недоволство изплуваха на повърхността. Улиците бяха пометени от огромна вълна отхвърлени, разочаровани, тъпкани, отчаяни хора от различни културни, образователни, възрастови и класови слоеве, които спонтанно се обединиха в мощен обществен вик, защото бяха потискани, лишени от бъдеще, виждаха разрухата на мечтите и идеалите си. Това е едно поколение, което е системно изключвано от възможността да се изразява, лишено от всякакви възможности за собствен избор в училище, в университета или на работа, което доведе до неговото отчуждение. Това поколение избра чрез разрушението да изрази своя гняв и творчество. Гневът не е просто чувство. Той е борба за социална справедливост. Колкото повече време липсва справедливост, толкова повече ще липсва и социален мир.

Ние сме навън по улиците като част от това общество, но също като част от неговия социален гняв. Ние не се стремим да бъдем лидери на това недоволство и не сме експерти в насилието. Ние сме на улицата, защото заставаме на страната на Александрос. Всеки един от нас заема неговата позиция. Знаем добре от своя всекидневен опит в социалните и трудовите борби, в борбата на имигрантите за достоен живот, в борбата на маргинализираните и затворниците за частица свобода, че държавата и властовите институции са винаги срещу нас с пръст на спусъка.

Ние не само се чувстваме наранени, оскърбени и отвратени от нелепата смърт на един млад човек. Ние също така окончателно разбрахме, че няма никакво значение дали сме приятели, родители или роднини, за всеки един от нас и от нашите близки има по един полицейски куршум, който чака да изпълни своята смъртоносна задача. Виновна е държавата и нейните униформени убийци. Те са истинските специалисти и настоящи ръководители на кръвопролитията.

Те започнаха. Те са единствените, които са отговорни за тази вълна на кръвополитията, за метежа и за това, че убиха Алкесандрос. Нямаше справедливост за убийствата на Кумис, Канелополу, Калтезас, Тебонерас, Булатович и още много имигранти… Социалният гняв расте успоредно с държавния терор, химическата война по улиците (сълзотворен газ се изтрелва дирекнто срещу демонстриращите), гумените куршуми, побоищата и качулатите цивилни полицаи, които арестуват протестиращите.

Сегашният взрив на социалното напрежение може и трябва да създаде условия за едно по-добро бъдеще. Но той също така може да създаде и условия за приемане и узаконяване на използването на огнестрелно оръжие от страна на полицията срещу протестиращите.

Как иначе можем да обясним размахвания револвер срещу демонстрантите в Атина от страна на полицай от специалните части за борба с безредиците?

Как иначе можем да обясним неколкократните предупредителни изстрели във въздуха от страна на същите специални части непосредствено след погребението на Александрос?

Как иначе можем да обясним въоръжените с ножове фашисти, които помагат на полицията по време на тяхната атака срещу протестиращите в Патра?

Колкото и да бъде крито това от мнозинството, всички гореизброени инциденти са истина.

СТИГА ЛИЦЕМЕРИЕ

ТОВА НЕ СА „ИЗОЛИРАНИ ИНЦИДЕНТИ“

ТОВА Е ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ТЕРОР

ПОЛИЦИЯТА СТРЕЛЯ, ЗА ДА УБИВА

НИЕ СМЕ ВЪВ ВОЙНА

Който се преструва, че нищо не е станало, вече е избрал на коя страна да застане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *