Документален очерк за анархиста Манол Васев

печат
Manol-Vasev(продължава от миналия брой)

„Болшевизмът се роди в мерзост, живя в престъпление и ще умре с лъжа на устата!“

Анархистите не са сключвали договори за мир и взаимна помощ с хитлерова Германия, което сториха съветските болшевики! Пък и не са лакейски клякали да целуват фустата на английската кралица, както Хрушчов и Булганин в Бъкингамския дворец! Болшевизмът, господа съдии, се роди в мерзост, живя в престъпление и ще умре с лъжа на устата!

На Манол Васев вменяват и допълнителна вина – подготвял бягството си зад граница, а на Стефан Георгиев му друсват и простъпката за подронване авторитета на вожда и учителя, другаря Георги Димитров – никаквецът Стефчо го нарекъл „пунгаш“! Напразни остават отчаяните напъни на хлевоустия Стефан да доказва, че „пунгаш“ наричал единствено престарялото си магаре… Осъждат Васев на 5 години строг тъмничен затвор, Стефан Георгиев – на 2 години строг тъмничен затвор. На двама от конушките им другари друсват по 1 година строг тъмничен затвор, а на другите шестима – по пет години да чукат камъни в трудов лагер. (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на Държавните архиви, брой 72, с. 270, 271) За да се придържаме обаче поне горе-долу към автентичния документализъм,  ще цитираме кратка част от диалога, който се води в тогавашния Хасковски околийски съд между околийския прокурор –  известният навремето в град Хасково и региона пламенен любител на твърдия алкохол Димитър Вапцаров – и най-възрастния от подсъдимите, абсолютния трезвеник Манол Васев на 51 години, както и най-младия измежду тях – двадесетгодишният Стефан Попов от село Конуш. На традиционния съдебен въпрос на околийския съдия Цветан Илиев дали подсъдимият Манол Васев се признава за виновен, отговорът е: „ Не, не се признавам за виновен!“ Следва другото резонно съдийско питане: „А вярно ли е това, което пише в обвинителния акт?“ Манол Васев отговаря: „Да, вярно е, всичко, което пише в обвинителния акт, тъй съм говорил и тъй съм го вършил“. Съдията недоумява: „А защо тогава не се признаваш за виновен?“ Подсъдимият отвръща: „Да се говорят такива приказки и да се вършат такива работи не е престъпление, а дълг на всеки разумен и честен човек. А като съм го казал и сторил, аз съм изпълнил един свой човешки дълг. Ако за това могат да се пращат хора в затвора, пратете и мене, но аз пак ще си говоря тези работи и пак ще си ги върша, както съм правил досега“. Диалогът между прокурора Вапцаров и подсъдимия Манол Васев протича така: „Васев, ти не се признаваш за виновен… А вярно ли е, че си събирал граждани и си говорил пред тях против властта на Отечествения фронт, че била уж потисническа, че била диктаторска, че се доминирала от Комунистическата партия и тем подобни?“ Манол Васев:„Да, вярно е, гражданино прокурор, точно това съм говорил и правил!“ Прокурорът: „Е, щом е така, защо тогава казваш, че не си виновен, бе?!“ Манол Васев: „Ами, гражданино прокурор, аз съм анархист и не мога да не говоря против властта. Ние, анархистите, сме против всяка власт, ние говорим против всяка власт, а тогава защо да не говорим и против вашата?! Говорил съм така и пак ще говоря!“ Прокурорът: „А вярно ли е, че сте убеждавали селяните да не влизат в ТКЗС?“ Манол Васев: „Точно така, аз съм убеждавал людете да не влизат в ТКЗС, понеже тези стопанства се създават с държавно насилие, там няма никаква свобода, а и цялото производство на тези стопанства ще се изземва от държавата, а на кооператорите – каквото остане, ако нещо остане. И тъй като текезесетата са създадени от вашата власт, и тъй като аз съм против всяка власт, съвсем естествено съм и против тези фалшиви, неистински кооперативи, поради което обяснявам на селяните да не влизат в тях“. Прокурорът: „Васев, обвинен сте и за това, че си организирал тайни сборища, за да събирате парични средства, храни, дрехи и други подобни, за да издържате семействата на враговете на нашата власт, които са задържани от органите на сигурността. Признаваш ли да си вършил и такава дейност?!“ Манол Васев: „Гражданино прокурор, за нас като анархисти е основен дълг да подпомагаме всеки наш другар, изпаднал в каквато и да е беда! Как може нашият другар да бъде запокитен от вас в затвора, другарката му да бъде уволнена от работа заради това, семейството им ведно с децата да останат без издръжка, а ние да ги гледаме отстрани с безразличие?! В такива случаи ние всички като един се организираме и поемаме издръжката на семейството на пострадалия ни другар. Гордея се с това, което съм извършил и с това съвсем не застрашавам устоите на никоя власт! А ако тази власт се страхува от такава дейност, тогава наистина тя не е добра – впрочем като всяка една власт!“ Прокурорът: „Но ти и сега правиш в съдебната зала анархистическа пропаганда!“ Манол Васев: „Аз отговарям на Вашите въпроси, гражданино прокурор, и при това така, както Вие ме питате…“ Диалогът между прокурора и един от най-младите подсъдими Стефан Попов, жител на село Конуш, също не е за подценяване защото е красноречив пример за идиотизма и лицемерното фарисейство, царящо от памтивека в съдебната система, обслужвана от сбирщина катили в магистратски тоги. Прокурорът: „ Ти какъв си, бе?“ Стефан Попов: „Нормален човек като Вас, гражданино прокурор“. Прокурорът: „Не, не това, какъв си по политически убеждения?“ Стефан Попов: „Не знам това“. Прокурорът: „Как да не знаеш, не си ли анархист? Ето, например, аз съм комунист, знам това и не се срамувам да си го кажа!“ Стефан Попов: „Гражданино прокурор, да бъдеш анархист е много висока чест! Аз искам да бъда анархист, старая се да бъда анархист, но дали съм станал вече такъв, това все още не зная – за мене ще кажат моите другари. А Вие, щом вече знаете, че сте комунист, това си е Ваш проблем. Сигурно не е чак толкова мъчно да се стане комунист…“ В последната си дума пред съда Манол Васев заявява: „Граждани съдии, за милост няма да ви моля! Все ми е едно какво ще решите! Аз ще си остана такъв, какъвто съм си и сега! За сведение ще ви кажа само това: имам една нещастна съпруга, която толкова години, откак се е омъжила за мене, бял ден не е видяла. До девети септември бой и затвори за мене, след девети септември съвсем същото, даже и по-лошо… И тя все сама кукува в къщи! Мене не можете да осъдите, аз съм си все осъден, но нея можете. Колкото и затвор да ми сложите, той ще бъде не за мене, а за нея… Това, ако желаете и ако можете, имайте предвид. Тя не е виновна в нищо!“ Всички подсъдими са осъдени на различни срокове затвор. На Манол Васев друсват максимума, предвиден в съответния текст на Наказателния кодекс, а именно – 5 години строг тъмничен затвор. Когато служебният му адвокат Райко Латев отива при него в затвора да го кандърдисва да обжалва присъдата, Манол Васев категорично отказва с мотива, че е изобщо против всяка власт и не признава и съда, защото съдебната институция е еманация на властта и че ако сега той се отнесе към по-горна съдебна инстанция, това неминуемо ще означава автоматически да признае прерогативите на която и да е власт. „Поради туй не искам никакво обжалване!“ – отсякъл безкомпромисно анархистът и както тривиално се казва „излежал“ петгодишната си присъда… (Д. Бисеров. Снимки без ретуш – спомени, с. 149, 150, 151) Месец подир освобождаването му обаче пак го арестуват – на 5 ноември 1956 година. Държавна сигурност перфидно подхвърля в дворното му място някаква бомба-бухалка от времето на Балканските войни и при извършения щателен обиск в двора и къщата на Васев милиционерите ужким случайно намират допотопната граната. Докато се гледа съдебното дело в Старозагорския областен съд и прокурорът му иска 10 години затвор и 10 хиляди лева глоба, натикват Манол Васев в единична килия на старозагорската Държавна сигурност. По време на съдебните заседания докарват отнякъде някакви лъжесвидетели, които твърдят, че анархистът бил англо-американски шпионин и дори в радиопредаванията на Би Би Си (радио Лондон) редовно получавал кодирани съобщения! В отговор на тия дебилни инсинуации подсъдимият отвръща с неопровержима аргументация: „Мен, като български анархист, някакви зорлен-идиоти сега ме обвиняват, че съм работил в полза на англо-американския империализъм и възраждащия се германски нацизъм! Но анархистите не са сключвали договори за мир и взаимна помощ с хитлерова Германия, не са сключвали такива договори и с англо-американците, което сториха съветските болшевики! Пък и не са лакейски клякали да целуват фустата на английската кралица, както Хрушчов и Булганин в Бъкингамския дворец! Болшевизмът, господа съдии, се роди в мерзост, живя в престъпление и ще умре с лъжа на устата!“… Междувременно се случило и нещо почти невероятно – съветският посланик привикал първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и му подшушнал „да се тури пепел на съдебната галиматия с Манол Васев, защото има меродавни индикации, че казусът може да попадне в хлевоустата уста на западните медии, което от съветска гледна точка е крайно нежелателно!“. При така стеклите се особени обстоятелства Райко Латев, който и сега бил служебен защитник на подсъдимия, безпрепятствено успял да издейства пред съда като смекчаващо вината обстоятелство дейното участие на анархиста в събитията на 12 септември 1944 г. в казармите на Втори артилерийски полк, когато предотвратява изпозастрелването на хасковското гражданство, стълпило се в казармения двор. Освен това взето било и под внимание, че Манол Васев доброволно върнал отнесеното от него оръжие от казармения оръжеен склад и съдът криво-ляво „милостиво“ го осъжда само на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, които да излежи в Сливенската тюрма. Не е взето обаче под внимание най-важното, тъй наречено веществено доказателство, причинило тази поредно-безсрамна, фалшификаторска съдебна разправа със сърцатия свободолюбец, а именно, че митичната бомба-бухалка била абсолютно негодна за взривяване и начинът на намирането ѝ е съшит с ярко бели конци, защото доносът до Държавна сигурност за „опасното оръжие“ си остава завинаги конспиративно анонимен… •

 

(следва)

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *