Долу ръцете от Читанка!

печат
Поредното бандитско нападение срещу електронната библиотека Читанка.инфо, предприето от т.нар. „Асоциация на българската книга“ пак поставя въпроса за измеренията на човешката свобода. В случая – ръбовете на потискането ѝ.

За справка: проектът „Моята библиотека“ е некомерсиално сдружение на любители на литературата – читатели, преводачи, автори, дори издатели (уж „ощетени“ от съществуването и дейността на Читанка). Те споделят творби, които смятат за достойни за споделяне и съхраняване.

Когато един творец напише книга, той иска да я сподели със света. Ако всички писатели пишеха само за хонорар, доброто четиво би било рядкост, удавено в планини чалга макулатура. Който не иска да го четат безплатно, би трябвало да не публикува изобщо, а дори и да не пише, защото към книгата не може се пришие по един инкасатор, който да скубе такса за всяко нейно отваряне.

Книгите се издават на хартия, излизат от печатницата и попадат при търговците – най-печелившото звено от технологичната верига. Но тиражът се изчерпва, след година-две екземплярите стават рядкост. Към този момент всеки участвал в пускането на книгата в белия свят е взел своя паричен дял, кой колкото се е преборил да се спазари, като не всички са равностойни, едни налагат, други се примиряват, и то примирението е отредено за най-съществените участници в процеса. Типична несправедливост, утежнена от факта, че читателите, които не са се добрали навреме до книжарницата, са най-ощетени.

На помощ идват библиотеките, чийто недостатък е, че бройките са ограничени, читателите се редуват, а и хартията овехтява.

Проблемът е решен с електронни библиотеки – от там желаещите свалят толкова копия, колкото са им нужни. Типично изобилие. При изобилие е разумно разпределението на благата според потребностите. И, щом вече е „пито – платено“, достъп трябва да има всеки, и то практически безплатно.

Читанка предоставя за прочит точно тези книги, които вече липсват в „реалността“, които не се допечатват, но търсят. Няма ощетени, справедливостта е възстановена.

Проблемът е, че системата на капитализма е основана върху алчността – не точно „естествена“ черта на „човешката природа“, но при нарочно култивиране тя изпъква и изпреварва много останали (и въпреки това, без постоянно поощряване, не се превръща във водеща за мнозинството хора). Онези издатели, които са и търговци, даже преди всичко търговци, не желаят „потребителите на литература“ да четат безплатно. Тези търгаши се стремят да правят пари от въздуха, отново и отново. Под предлог, че безплатното четене „нарушава авторските права“.

Авторското право е едно – името на автора да върви заедно с авторския текст, като редакциите в него да са със съгласието на автора. Това е разумното и няма никакво значение какво казват законите – законите обслужват не най-добрата част на човечеството, защото от същата част са написани. Законите разрешават преиначаване на авторските мисли след смъртта му, определят цензурата, а най-лошото – поставят бариери пред читателите според възможностите им да плащат, за да четат.

Основният проблем на днешния свят не са нито демографията, нито войните, нито екологичните катастрофи. Това са последиците от бедността, от социалното разделение на хората – ето го истинският, всеразрушителен проблем: НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА. И тя става още по-непоправима, когато достъпът до знания, до задоволяване на духовни потребности е поставен в зависимост от материалното положение. Имаш пари – четеш. Нямаш – затъпяваш. Имаш пари – лекуваш се. Нямаш – мреш, и то не само интелектуално, но и буквално.
Бедните да стават все по-глупави, а значи и по-лесно управлявани.

И нека не обвиняваме търговците в липсва на стратегическо мислене, в неумение да „използват пазара“ и „рекламата“, която им правят електронните безплатни библиотеки. Не бива недоволството ни от несправедливостта – в случая с достъпа до литература – да се влива в дебело бетонираното корито на капиталистическите аргументи. Самият капитализъм е несправедлив – и това рано или късно ще се наложи да поправим, като изхвърлим тази социално-икономическа система на бунището на историята. Нека не се мъчим да поправяме старата месомелачка с „достъпни цени“ и „умерена печалба“ – дали ще ви сдъвче ръждив от кървища нож или блестящо, обгрижвано острие, разлика няма.

Знанията са първа стъпка към свободата. Знанията възпитават самостоятелно, критично и рационално мислене. Нека и само да развличат, те дават сили да живеем. Мисълта води до действие. Осмисленото действие – до прогрес. До съпротива срещу потисничеството и ограниченията. Липсата на ограничения, възможността да правим всякакъв избор, съобразявайки се единствено със съвестта си – това е свободата. Имаме ли свобода – имаме всичко нужно, за да направим живота си достоен и удобен, при това за всички, без изключения.
Знанията получаваме, все още, предимно от книгите. Книгите ни мотивират и вдъхновяват да бъдем хора, а не същества, използвани като работни части и консумативи на една античовешка машина.

Затова борба за достъпно всекиму четене е борба за свобода.

Обратната идея, че свободата трябва да е ограничавана и регламентирана, за да може някой да си напълни гушата и да не се побира в екрана на телевизора, е незащитима в никой свой вариант, колкото и „мек“ да е той. Това е идея за омраза към човека, омраза към живота, омраза към света.
Отречете я до дъно!

Свалете си мръсните израстъци от Читанка! Да на безплатното споделяне на литература!

 Николай Теллалов

Hands Off Chitanka_BG_

1 коментар

  • Така е. Едни си живеят добре, а други зле се проявява именно в общество, в което достъпът до здравни услуги зависи от това дали имаш пари или нямаш.

Вашият отговор на Zver Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *