Доносничеството като начин на живот

печат
ВРЕМЕТО НА ПОДЛЕЦИТЕ
» » » продължава от миналия брой
-=-=-=-=-=-=-
„Произшествието през нощта в замъка с възрастната чешка писателка, … оплакването на чешка гражданка от него в посолството… историята с италианката, за която бе тръгнал да събира подписи…
Това не е оклеветяване, нито интригантство, но факти, които могат да бъдат проверени, стига да бъде проявена необходимата болшевишка принципност и твърдост…“
Анонимен донос на „Група възмутени комунисти”, 1953

Доносничеството процъфтява, защото човечеството продължава да вегетира в матрицата на вековечната хидра, наречена Държава, а държавата е най-питателната почва за съществуването на доносите.
-=-=-=-=-=-=-

Ако се чете между редовете, излиза едва ли не, че Дановски е агентът-провокатор, предизвикал полицейския удар срещу Централната военна комисия при ЦК на БРП (к) – б. а.) По непроверени сведения Дановски по това време е бил във връзка с агента от полицията Андрей Петров Христов (Андро), убит в първата фаза на Отечествената война. (Този Андро бил голям карък – ако швабите не го бяха утрепали, сто на сто щеше да изобличи Дановски като подлога на фашистката полиция и тогава нямаше да става въпрос за „непроверени сведения”. Язък ! – б. а.)…Дановски е бил сътрудник на списание „Златорог”. (Списание „Златорог”, нарочено от българската маркс-ленинска естетика за буржоазно декадентско издание, а Дановски му бил сътрудник ! Как да не го шамаросаш ! – б. а.) По наши сведения Дановски иска да замине в момента за Букурещ под предлог, че майка му е болна. Има подозрения, обаче, че той иска да се измъкне от България, тъй като сам е казвал, че много негови приятели – македонстващи понастоящем – са задържани. В потвърждение на това иде и фактът, че Дановски си е продал апартамента, въпреки че не е затруднен материално. Напоследък разбрахме, че му е казано за това, че нашата служба се интересува за него.” Началник отделение 1-во: (п), началник група „Б-1”: (п) (АМВР, ф. 1, оп. 1, а. е. 1190, л. 59-60. Оригинал. Машинопис.)
Другият документ с дата 15 септември 1953 г. представлява анонимен донос от „Група възмутени комунисти”, адресиран до Политбюро на ЦК на БКП, копие от който е изпратен в МВР и там бива четен от министъра на вътрешните работи Георги Цанков и заместник-министрите Христо Боев, Апостол Колчев, Георги Кумбилиев и Никола Цачев, подписали се в празното поле на първата страница от доноса. В началото на своето анонимно донесение „групата възмутени комунисти” изразяват негодуванието си от публикуваните през 1953 г. фейлетони във вестник „Стършел”, където авторите им Спас Йончев и Радой Ралин „са дали израз на дребнавите си чувства, злоба и амбиции, като по най-безотговорен начин умишлено злепоставят, клеветят и петнят наши музиканти, писатели и журналисти и вземат под прицел все едни и същи културни дейци и то комунисти.” В мюзевирджийския текст четем: „Какви са обективните резултати от преднамерените фейлетони на Спас Йончев и Радой Ралин? – Такива, каквито са и субективните им намерения: компрометиране и уронване авторитета на „осмените” наши културни дейци не само в очите на народа, но и сред читателите от чужбина. Враговете у нас, прочитайки словесния бълвоч под рубриката „На фестивала”, със задоволство и злорадство потриват ръце, защото „Стършел” бие по авторитета на музиканти, журналисти и писатели-комунисти, активни участници в строителството на нашата социалистическа култура. Злобливите фейлетончета поставят под съмнение моралната чистота на тази високо прогресивна и интернационална среща, каквато представлява Световният фестивал на младежта и студентите от целия свят (проведен през месец август 1953 г. в румънската столица Букурещ – б. а.), като създават превратни представи у читателите за едно международно събитие с такова огромно политическо значение и за българските участници в него… Не счита ли главният редактор и редакционната колегия на в. „Стършел”, че някои от редакторите с тези фейлетончета го превръщат в трибуна за задоволяване на лични и групови интереси, на професионални амбиции, дребни чувства, ниски инстинкти и страсти? На кого служи в. „Стършел”, като злепоставя наши културни дейци-комунисти по такъв недостоен начин? – с право се пита всеки честен читател. Естествено, че с тези фейлетони в. „Стършел” служи не на Партията, не на народа, не на социализма, а още по-малко – на комунистическото възпитание. Защо Спас Йончев, например, систематически заяждайки почти във всеки фейлетон писателя Стоян Ц. Даскалов (Вл. К. Дикански) и журналистите на фестивала, не ни разкрие нещо за своето фашистко кметуване и кметско благуване преди 9-ти септември и за изключването си от редовете на БКП, в която кой знае по какво недоразумение беше попаднал? (За фейлетониста-журналист Спас Йончев, подвизавал се по страниците на в. „Стършел”, липсват каквито и да са данни в „Речника на българската литература”, в „Енциклопедия България”, в справочното издание „Кой кой е в българската култура”, както и в останалите литературни и журналистически наръчници. Изглежда гилотиниращото твърдение в доноса за неговото „фашистко кметуване” затрива веднъж завинаги присъствието му сред писателствуващата гилдия – б. а.) Защо прословутата лисица-интригант Радой Ралин (с гражданско име Димитър Стефанов) не възпее славните легионерски години от гимназията в гр. Сливен? (Това си е най-долнопробна клевета! Като гимназист Ралин е член на РМС (Работнически младежки съюз), от 1941 г. – на БОНСС (Български народен студентски съюз) – прокомунистическата студентска организация, през 1941 г. е уредник на антифашисткия бюлетин „Истината за антисъветската война”, от месец януари 1944 г. членува в БРП (к), многократно е арестуван от полицейските органи – б. а.) Защо Радой Ралин не осмее своето пословично клюкарство и интригантство сред писателските и културни среди, за което главният секретар на Съюза на българските писатели др. Христо Радевски на едно от годишните му събрания с възмущение заяви: „Кога най-сетне Радой Ралин ще престане със своите клюки и интриги по адрес на писателите?!” (Не трябва да се забравя, че по онова време поетът Радевски е отявлен сталинист! – б. а.) Защо Радой Ралин не разкаже на всеослушание от страниците на „своя Стършел” за „подвизите” и „геройствата си” в Прага, където бе изпратен от СБП и КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура – б. а.) на едногодишна командировка? Така например, за произшествието през нощта в замъка с възрастната чешка писателка, за оплакването на чешка гражданка от него в посолството, за арестуването му, за да бъде изпратен за гр. Братислава и пр., и пр. (Да не би да се е проявил като жиголо спрямо въпросната „възрастна чешка писателка” или пък е изпитал към нея неудържимо геронтофилско влечение?! Уви, доносителите не се конкретизират… – б. а.) Защо Радой Ралин не опише широко популярната сред участвувалите на фестивала наши културни дейци история с италианката, за която бе тръгнал да събира подписи и бе просто омръзнал на някои членове от ЦК на ДСНМ, за да я изпратят в България? (Бре, тоя Радой Ралин бил голям чешит донжуановец, бе! Дори се хукнал да събира подписи от членове на ЦК на ДСНМ – Димитровски съюз на народната младеж, та да проводят италианската му изгора в България! Кво да се прави – любовта граници не знае! – б. а.) Защо Радой Ралин, очерняйки писателя Стоян Ц. Даскалов (Вл. К. Дикански), че грубо разбутвал младите фестивалци, викайки „Булг-а-а-а-р!” и руското „Пажалуйста! Пажалуйста!”, не напише как той — Радой Ралин, като пристигна от Букурещ на Софийската гара, по стар навик да се муши и вре, разблъска с крака и ръце другарите си, застана сред лауреатите на фестивала, за да влезе на всяка цена в обектива на журналистическите апарати и в слисаните погледи на видните посрещани? Справка: бр. 2788 на в. „Отечествен фронт” от 19 август 1953 г. – приложение: снимка. (Анджак! Този фотос в отечественофронтовската газета е безспорно доказателство за това, че именно Радой Ралин се е фотографирал и то в момента на простъпката си, тоест баш на местопрестъплението! – б. а.) Нашият списък би продължил още с осветления на някои от кътчетата на редакционния щаб, но това ще оставим за друг път. Това не е оклеветяване, нито интригантство, но факти, които могат да бъдат проверени и потвърдени, стига да бъде проявена необходимата болшевишка принципност и твърдост в това отношение. Смятаме, че крайният предел е вече дошъл на проявявания либерализъм от страна на отговорните другари, под носа им да се води безсрамна кампания на преднамерено излагане и злепоставяне културни дейци-комунисти под формата на уж невинни фейлетони от страниците на в. „Стършел”. (Дерзайте доносници! Времето е ваше! – б. а.) (п) Група възмутени комунисти, Верно с оригинала: (п), Размножено в 12 екз. /АМВР, ф.1, оп. 1, а.е. 2779, л. 55-59. Заверен препис. Машинопис.”
За съжаление, ако някой си въобразява, че доноси като горецитираните в днешните времена на демокрация, политически плурализъм, членство на БСП в Социалистическия интернационал, членство на България в НАТО и в Европейския съюз са изживели вече времето си и почти не се списват ще се окаже горчиво излъган! Доносничеството и днес процъфтява, защото човечеството и днес продължава да вегетира в матрицата на вековечната хидра, наречена Държава. А Държавата е най-питателната почва за просъществуването на доносите! •
Марин Караиванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *