Доста робство и тиранство, всички на оръжие!

печат

Измина четвърт век от тъй наречената „нежна революция“ в НРБ от 10 ноември 1989 г. Всъщност не се състоя нито „нежна“, нито някаква друга автентична революция, а чисто и просто се проведе един котериен, вътрешнопартиен преврат(1), спретнат от съветското КГБ, като на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков овчедушно си депозира оставката като генерален секретар на партията и същевременно изнесе някакъв мижав доклад за преустройството на българската икономика. На следобедното заседание обаче неговите съратници не му дадоха изобщо възможност за заключителни думи и той без обсъждане беше тутакси освободен и от поста председател на Държавния съвет на НРБ. Хак му е на правешкото мекере! 35 години този яко опростачен тепегьозин беше най-първият партийно-държавен ръководител на държавицата България, където въпиещата байганювска раболепност пред шайките от върло алчни, безпределно властимащи клики от парткомдругари достигна космически висоти и номенклатурните бандюги сами себе си възприемаха едва ли не като закономерно природно явление! Още на другия ден – 11 ноември 1989 г. – с мълниеносна експедитивност се форсира тоталното приватизиране на икономическите лостове в държавата, които бяха де факто и де юре раздържавени и присвоени от хищно-окатата БКП-партийна и комсомолска мафии(2). От цяла Източна Европа единствено в България Комунистическата партия не се саморазпадна и в първата и втората година на фамозния преход БКП съхрани правителството си, спечелвайки на 10 юни 1990 г. изборите за депутати в Народното събрание… На 17 ноември 1989 г. пред централния вход на БНБ се състоя многохиляден митинг на БКП: множеството дирижирано скандираше името на довчерашната всемогъща Партия-Държава, а ВИП-тв-говорителката Христина Кюркчийска с вдъхновен апломб конферираше сборището, навлякла поредното си снобско визоново палто, пък друга още по-напърчено нахъсана примадона, натруфена в скъпарски, екзотични кожи, цвилеше протяжно-тържествено държавния химн. Дори по време на този наистина хващащ окото пищен спектакъл, нито за миг не пресекват финансовите потоци от банката към определени, стриктно зашифровани, безумно тлъсти сметки, адреси и личности, а и трескавото целенасочено връчване на партком-правоимащите на тъй наречените „луканови“ куфарчета, тъпкани с конвертируема валута!(3) На следващия ден – 18 ноември 1989 г. – пред храма-паметник „Александър Невски“ се състоя първият, ужким стихийно свободен митинг, организиран от креатурите на ДС, което не им попречи да държат емоционално-ентусиазирани, артистично-пламенни речи. Когато обаче издаянилият 33-години по комунистическите концлагери и зандани Илия Минев понечва да се изкаже от стълбището на катедралата, където са стълпени предварително прецизираните оратори, водещите митинга Желю Желев, Петко Симеонов и Петър Берон не му позволяват изобщо да вземе думата, което пък очевадно показва и доказва, че митинговото мероприятие си беше едно долнопробно мероприятие на ДС! Съвсем неслучайно митингуващата тълпа дебилски размахваше и някои съвсем шизофренични лозунги като плаката с идиотския надпис: „Смърт на червената буржоазия, да живее другарят Петър Младенов!“ Що се отнася до СДС, тази присъдружна на БКП политформация, неин стопроцентов клонинг, то седесарският неоценим принос при тоталното осъществяване на бесепарската икономическа платформа се изразява най-вече в невероятно успешното, самоотвержено съдействие при превъплътяването на съкровените, стратегически попълзновения на червените стратези: превръщането на комунистическата партокрация в капиталистическа олигархия! През социалистическите времена Политбюро на ЦК на БКП грижовно наблюдаваше и бащински се грижеше за около двеста български фамилии с абсолютно неприкосновен партизански и политзатворнически статус, които при нововъзникналата перестроечна обстановка бяха незабавно финансово стимулирани дето се вика до десето коляно! Едва ли случайно всички мултимилионери на Българският преход са кланово свързани или с висшата номенклатура на БКП, или пък с ДС, или най-често и с двете котерии заедно и то във властнически гордиев възел, стегнат неразривно с приетия от тодорживковото Политбюро на ЦК на БКП от 13 януари 1989 г. прословут Указ 56 за стопанската дейност, който откри безпрепятствено зелената улица за бандитското, мощно пръкване на българската олигархия! Именно тогава скорострелно се изготвят поверителните списъци с имената на онези достойни другарки-другари (вече госпожи, госпожици и господа) с очебийни гешефтарски заложби, които с непоколебим хъс трябваше практически да осъществят плавното преминаване на дерайлиралата вече квазисоцикономика връз капиталистически релси(4). Така беше сформирано „задкулисието“, което управлява българската държава вече повече от четвърт век! Кримиприватизацията(5): жанвиденовата – масова и иванкостовата – касова, контрабандата, схемите с обществените поръчки, с източването на еврофондовете бяха всъщност едно чистопробно криминално деяние, което облагодетелства бившата БКП-партокрация, защото държавните финансови ресурси бяха в нейните ръце. Така бившите вече другарки и другари – около три хиляди и петстотин перфектни, злодейни дармоеда, които се възползваха възможно най-прагматично и целесъобразно от суперблагоприятната за тях икономическа ситуация. Реално бяха приватизирани над 1190 български предприятия с капитал над 300 милиарда лева, като 26 милиарда днешни евро бяха подмолно изнесени зад граница и потънаха безследно в съответните офшорни сметки! Нито ДАНС, нито съответните комисии в Народното събрание не направиха нещо съществено, за да хвърлят някаква светлина за безогледно, престъпно изнесените държавни капитали в чужбина! Спецслужбите, тоест вездесъщата ДС, се превърнаха през годините на прехода в непромокаем чадър над олигархията, а българският полителит дискретно се трансформира в непрозирна офшорка за поголовното, системно, неправомерно източване на държавните финанси и еврофондовете. Главният демиург, диспечер и „кръстник“ на Българския преход беше Андрей Луканов, също като баща си Карло агент на съветските тайни служби КГБ и ГРУ. Синът обаче посред бял ден беше мафиотски убит на улицата още през 1996 г. от същите тези служби, защото се беше тотално самозабравил и започна да кокетира със западните шпионски централи… Именно Луканов беше факторът, който стриктно контролираше над 350 задгранични български дружества и фирми, и лично той назначи за „червени милионери“ над 1000 млади комунисти, които се превърнаха в ядрото на българската олигархия. Известна е неговата крилата фраза: „Дами и господа, честито! Назначавам ви за милионери!“ С неговото най-активно съдействие беше изградена икономическата империя Мултигруп, а тъй нареченият собственик на групировката Илия Павлов беше най-любимото му протеже. Той е създателят и на митологизирания кръг „Монтерей“ (наименование на софийски ресторант, дето се събираха на задушевен лафмухабет оперативните кукловоди на BG-перестройката), който впоследствие се изяви като истинският мозъчен тръст, обосновал и осъществил практически демарша към мародерската байганювска пазарна икономика, пред която и босовете на Коза ностра биха зъбоскърцали от завист!
В момента преобладаващата част от BG-населението мизерно вегетира в октоподната прегръдка на около стотина олигархични фамилии, които са въжделен, култивиран продукт на едновремешната партократична, номенклатурна каста в БКП-БСП. Според известния журналист Георги Тамбуев в навечерието на 10 ноември 1989 г. България е имала над сто милиарда производствени фондове и само подир две-три години от тях не артисва и пукнат долар! В изтекла през сайта Уикилийкс информация от 2009 г. посланикът на САЩ в България стига до следния извод: „Всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава!“ Щом като понятията „държава“ и „мафия“ безусловно се отъждествят логически и метафорически, вече едва ли има друг изход за нормалния гражданин, освен себеотрицателно да оседлае огнедишащите коне-вихрогони на социалната революция!
И тъй, граждани, нека си спомним бунтовния призив на поета Добри Чинтулов: „Доста робство и тиранство, всички на оръжие!“ и нека да натикаме олигархичната пасмина там, където слънце не огрява!(6) •

Марин Караиванов-Макар

БЕЛЕЖКИ НА СМ:
(1) Едва ли става дума за преврат. По-скоро Горбачов, чрез генерала от КГБ Шарапов, е уволнил един стар слуга и е назначил нов, по-удобен за „новото време“, казвайки на Живков, че ако се опъва и не иска да си ходи, ще го изпратят на „лечение“ в Москва, след което ще му устроят, както се полага, държавно погребение с тридневен национален траур.
(2) „Приватизирането“ стана по-късно, постепенно и беше от социално-икономическа гледна точка чиста формалност: от колективен собственик, партийната и държавна номенклатура, заедно с изтърсаците си, дълго и мъчително се превръщаше в съвкупност от „честни частници“, които едни наричат „олигархия“, други „червена буржоазия“ и т. н.
(3) При всичко, което ставаше, става и има да става в нескончаемия „мирен преход“, се съхрани приемствеността (дори персоналната), защото вместо необходимата народна революция, пиеската с определянето на театралния състав, декора и костюмите, дегизирането и грима, метаморфозите, мутациите и т. н. се изигра под абсолютния контрол, режисура, мизансцен и пр. на „новата“-стара господстваща класа.
(4) „Релсите“ продължават да се превръщат от държавно-капиталистически в частно-монополистически. Планът за провеждането на тази операция е подготвен или по-скоро продиктуван доста преди „10-ти ноември“, както личи от последната полу-публична реч на Тодор Живков за „социалистическото“ недоносче, произнесена в Бояна на 1 ноември 1989 г. пред „журналисти“.
(5) Приватизацията, както и етатизацията, винаги са били криминални процеси за облагодетелстване на „бандата“ (по Августин Блажени).
(6) Обикновено всички новобогаташи (шестима милиардери и 10 000 милионери в долари) са подставени лица на партийната върхушка и нейните „органи“, което обстоятелство още дълго ще бъде в основата на всички минали, настоящи и бъдещи „неразкрити убийства“. Кървавите мелодрами и смяната на собствениците ще продължават дотогава, докато от настоящата „магма“ изкристализират „истинските“ капиталисти, ако Социалната революция не прекъсне „естествено-историческия процес“ на раждане на всяка „нова“ класа от експлоататори, независимо от посоката на прехода…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *