Дрън-дрънокрация

печат
"Staatsphilosoph" Jürgen Habermas wird 80
Юрген Хабермас

Пардон, заглавието трябваше да бъде ДЕЛИБЕРАТИВНА ДЕМОКРАЦИЯ, но то е също толкова тегаво за произнасяне, колкото е и отстояването на подобна „концепция“. Неин автор е още живият философ Юрген Хабермас, обявен за – ни повече, ни по-малко! – продължител на Ницше и Енгелс. Буквално преведено от латински следва да се разбира като „преценяваща, претегляща“ демокрация. И така, що е то?

Българските публикации обикновено казват, че най-добрата демокрация би била пряката, но понеже светът бил прекалено сложен, тя не е осъществима, пък и виреела единствено в някаква си Швейцария, докато останалите цивилизовани страни предпочитали представителството.

Твърдението за неосъществимост на пряката демокрация очевидно се пука като сапунено балонче – безсрамна лъжа, след като все пак има на света поне едно общество с пряка донякъде демокрация, и то отдавна, и то стабилно, и то благоденстващо, при все че поживели там съотечественици оприличават душевността на швейцарците като сходна с тази на шопите от Софийско поле. Светът наистина е сложен, спор няма, но дали не е усложнен нарочно, свръх естественото човешко съжителство със себеподобни, отношения с природата и техносферата. Не би ли било разумно да го опростим, да отрежем паразитните израстъци, които правят пряката демокрация „невъзможна“? В дълбоко разнообразния свят най-лошите неща са „изненадващо“ (за някои) еднакви – неравенство, несправедливост, експлоатация, принуда, насилие, – от което следва, че не е нужно да кастрим света да става еднообразен, но е наложително да премахнем еднотипните плевели, които го задушават.

Вярното във въведението в идеята на делиберативните демократи е само едно – че общество с разделение на труда (с практически кастово закрепени социални роли на управляващи и изпълняващи) не може да изгради пълноценна пряка демокрация. Ето, същият извод – „усложненото“ с такова разделение общество се нуждае преди всичко от здравословно отсичане на това разделение.

Делиберативната демокрация (ДД) обаче се смята от апологетите си за приложима и много полезна. Дори я преподават на студенти в СУ, за разлика от теорията на анархизма например. Основните черти на ДД били:

– всяко важно политическо решение трябва да се взема след публичен дебат;

– демократично е онова решение, което е придружено с най-убедителни аргументи;

– дебатът трябва да се води така, че да бъде разбираем за цялото общество.

На пръв поглед – примамливо. Макар че е логично да попитаме – а защо само политически решения? Стопанските не са ли важни? Убедителните аргументи за кого са убедителни? Как се измерва тази убедителност? Щом дебатът следва да е разбираем, поради каква причина теоретиците на ДД използват в изложенията на концепцията си безкрайно дълги (буквално преведени от немски) изречения, съставени от думи, които обитават най-вече много дебелите речници и надали често звучат по улиците, площадите, пазарите, цеховете, домовете и даже библиотеките?

Но и без да се заяждаме с „принципите“ на ДД, нататъшните обяснения на същността ѝ поставят съвсем ясно акцентите. Първо, ДД се мисли като институционализиран диалог между властта и гражданите, между държавата и гражданското общество. Второ, „моделът“ на ДД не предполагал никакви специални нови институции, нито редуциране поне на старите. Разчита се на „добросъвестността“ на държавниците, на „чуваемост“ на гласа на обществото в ушите на собствениците на властта.

Опа, господа делиберативни демократи! Вие сериозно ли го мислите това? Ако да, значи сте идиоти. Ако не го мислите, но пак пропагандирате, значи сте измамници. Ами че всяка власт претендира не само да „чува“, но и да „изразява“ народната воля. Всеки вижда дали е така, ако иска да види. Властта прави каквото си иска, нима не е очевидно? Прясна е още вестта за взетия от държавниците ни заем от 16 милиарда, с което властта ипотекира народа си – е, дали го чу преди това как псува?

Оттук окончателният ни извод за ДД: поредна мастурбация на импотентни интелектуалци без нито един мазол от работа по дланите си. Мъгла в главите на младежта, в която да се лутат дорде не им свършат силиците, без да са разбрали какво НАИСТИНА Е НУЖНО, за да променим света от сегашното му отвратително състояние до благоприятна за свободата на всекиго и всички среда. Идеологическа диверсия срещу анархизма, срещу всяка идея за промяна, с други думи. Пряката полза е единствено като средство за източване на хонорари от бюджета на съответното министерство.

Или, ако е нужно да се изразим академично, в тон с делибераторите:  •

Любомъдра Постфилософова, инструктор по готварство и балет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *