Друг свят е възможен

печат
Откъс от новата книга на Ноам Чомски, „Имперски амбиции” – интервюта с Дейвид Барсамян

Споменахме прилива на религиозен фундаментализъм в САЩ. На какво се дължи?

Не става дума точно за прилив. Тази страна от край време е дълбоко религиозна. Всъщност аз мразя да ползвам думата „религиозна”. Не обичам тази дума отчасти затова, защото може да се каже, че организираната религия е вид светотатство. Тя се основава на много странни схващания за божеството. Ако такова имаше, то нямаше да я хареса. Но нека за момент да ползваме тази дума. От самото си създаване тази страна е много религиозна. Нова Англия е заселена от крайни религиозни фундаменталисти, които се считат за чада израилеви, изпълняващи заповедите на войнствения почитан от тях бог, докато прочистват земята от амаликците. Когато човек чете описанията на кланетата на индианците – например клането на племето Пекуот – все едно чете най-кървавите страници за геноцида в библията, които, между другото, заселниците са цитирали съвсем спокойно. Западната експанзия е водена от религиозен фундаментализъм с псевдо-библейски корени. Испанските области са завоювани под знамето на унищожаването на ереста на папизма.Обикновено има обратна зависимост между крайните религиозни вярвания и индустриализацията: колкото повече модернизация има, толкова помалко хората се отдават на религиозен екстремизъм. В Съединените щати обаче тази зависимост е тотално нарушена. Спомням си как преди петдесет години, докато шофирах из страната и слушах радиото, не вярвах на ушите си. Проповедници крещяха, буйстваха – нещо невъобразимо за където и да било другаде по света.

Що се отнася до промените през последните години, не мисля, че са свързани толкова с нивото на религиозност, колкото с начина, по който религията беше натикана в политическата система и обществения живот. Вече говорихме как всеки президент след Картър трябваше да бъде „вярващ”, но този процес може да се наблюдава и навсякъде другаде.

Учението за еволюцията, което е просто нормално за всяка друга страна, е изключително трудно тук. И това е така от край време. Спомням си, че когато жена ми беше в колежа някъде към края на 1940-те години, учеше социология и преподавателят ґ казал: „Следващият раздел ще бъде за еволюцията. Не сте длъжни да вярвате в нея, а просто да знаете какво мислят някои хора.” Съмнявам се, че такова нещо е възможно в друга развита промишлена държава. И това не е в затънтения Юг, забележете – това става в Университета на Пенсилвания. Затова може да се спори за причините за религиозния екстремизъм в Съединените щати, но той е неоспорим аспект на американската изключителност, един от многото.

Една от възможните причини е, че тази страна винаги е била много уплашена, както вече споменахме. Тук има необичайно силно усещане за несигурност, което може да се свърже донякъде със степента на религиозен фундаментализъм. Съединените щати са при всички положения най-могъщата и добре охранявана страна в света, но именно тя се чувства най-несигурна. Джон Люис Гадис, известният историк, наскоро написа един благосклонен анализ на стратегията на Буш за национална сигурност. Той я проследява назад до ранната история на САЩ, по-конкретно до Джон Куинси Адамс, който формулира общата стратегия за завоюването на континента. Основният момент в неговата обосновка е прочутото писмо, написано от Адамс през 1818, оправдаващо завоюването на Флорида от Андрю Джаксън по време на Първата война със семинолите1.

Гадис цитира обосновката на Адамс, че е необходимо да се нападне Флорида, за да се защити американската сигурност, защото районът на Флорида е „пропаднала държава” – той наистина ползва тази фраза – един вид властови вакуум, който заплашва Съединените щати.

Но ако човек изследва научните източници става много интересно. Гадис определено е наясно, че научните публикации, които цитира, ясно посочват, че нахлуването на Андрю Джаксън във Флорида няма нищо общо със сигурността. Това е чиста експанзия, завземане на земите на испанските заселници. Единствената заплаха там са индианците с техните „беззакония” и избягалите роби. Индианците вършат беззакония, защото ги гонят от домовете им и ги убиват, а робите бягат, защото не искат да бъдат роби. Има случаи на индиански нападения над американски заселници, но те са в отговор на американските нападения. Това е било наречено терор, разбира се, и е трябвало да се отбраняваме срещу него като завземем Флорида.

Гадис твърди, че водещ принцип на американската история е принципът, че единственият начин да постигнеш сигурност е чрез експанзия. Тъй като не сме завзели Флорида, сме били несигурни и единственият начин да се осигурим е било да я завземем. Битката за завземането на Флорида се превръща в масово изтребление – зловеща, жестока, кръвожадна война. Обаче какво от това – нали всичко е в името на сигурността. Можете да проследите тази тема чак до наши дни. Същите аргументи се изтъкват в момента за милитаризирането на космоса: единственият начин да бъдем сигурни е като завземем и притежаваме космоса.

Друг момент от религията в Съединените щати е недоволството и съпротивата, която се прояви в движението за солидарност с Централна Америка през 1980-те години и по време на скорошната агресия в Ирак, когато духовници и църкви надигнаха глас.

Централна Америка беше поразителен случай, защото Съединените щати на практика обявиха война на католическата църква. Католическата църква в Латинска Америка през 1960-те и 1970-те години определено промени традиционното си призвание. Тя усвои някои части на освободителната теология и призна така наречената „преференция за бедните”. Свещеници, монахини и миряни организираха селяните в общности, където можеха да четат Новия завет и да се учат на организация, която да им помогне да поемат контрола върху живота си. И това, естествено, ги направи явни врагове на Съединените щати и Вашингтон започна война за тяхното унищожение. Например една от рекламните тези на „Школата на двете Америки” (американска държавна школа за подготовка на терористи, намира се във Форт Бенинг, Джорджия бел. прев.), която през 2000 година промени името си на „Институт на Западното полукълбо за сътрудничество в областта на сигурността”, е, че армията на САЩ помогнала за „поражението на освободителната теология”, което е точно така.2

Движението за солидарност с Централна Америка в Съединените щати през 1980-те години беше нещо съвсем ново. Не мисля, че е имало нещо подобно в европейската история. Не знам някой французин да е ходил да живее в някое алжирско село, за да помогне на тамошните хора срещу мародерстващите френски парашутисти, но десетки хиляди американци заминаха на юг през 1980-те години и защитаваха хората срещу нападение от страна на Съединените щати. Центърът на движенията за солидарност от 1980-те години не беше в елитните университети, а в църквите, включително църквите от Средния Запад и селските райони. Това не беше като 1960-те години – хората бяха съвсем обикновени.

Интересно е да се върнем назад и да видим какво точно ставаше тогава. Ето, една уж дълбоко религиозна държава, Съединените щати, води война срещу организираната религия. И причината за това е, че църквата помага на бедните. Когато религията помага на богатите, няма проблеми, но не и когато помага на бедните.

Да сменим малко темата и да поговорим за икономиката на империята. В момента доларът е слаб, държавният дефицит расте, личните дългове растат, лихвите по кредитните карти растат, спестяванията са на рекордно ниски нива, а чуждите инвеститори финансират дълга на САЩ, като купуват държавни облигации. Докога може да трае това?

Никой не знае. Всъщност положението с дълга е сложно. Дълговете на домакинствата са вече огромни, но корпоративната задлъжнялост е много ниска. В интерес на истината корпорациите реализират огромни печалби. Това е част от промяната в насоките на икономическото планиране – да бъде в полза на свръхбогатите и на корпорациите и във вреда на населението. Факт е, че съотношението между облагаемия доход и брутния вътрешен продукт е близо до най-ниските си нива в историята и тежестта е изместена към населението много по-силно от преди. Корпоративното облагане е вече много ниско, но въпреки това корпорациите измислят различни сложни хватки, с които често не плащат никакви данъци.

Да дадем един пример: в средата на 1990-те години имаше голямо вълнение за така наречените развиващи се пазари в Латинска Америка. От любопитство започнах да чета отчетите на Министерството на търговията на САЩ за преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Латинска Америка. Оказа се, че наистина преките чужди инвестиции в Латинска Америка са скочили много в средата на 1990-те години, но тяхната разбивка беше много интересна. Почти постоянно около 25% от ПЧИ се падаха на Бермуда, около 15% – на Каймановите острови и около 10% на Панама. Тоест, близо 50% от онова, което те наричат „преки чужди инвестиции”. Тези пари определено не са отишли за строеж на металургични комбинати. Това са пари, изтичащи към различни „офшорни зони”. А от останалите по-голямата част отиват за купуване и обединяване на фирми и пр. Това са огромни суми. Мащабите на това чисто обирджийство извършено от корпоративната власт са смазващи.

Във всеки случай корпорациите и богатите хора почти не плащат данъци и затова се оправят идеално. Но населението вече трийсет години търпи или стагнация, или спад на реалните доходи, като хората работят по-дълго за по-малко придобивки. Не мисля, че е имало друг такъв период в американската история.

Съединените щати продължават да бъдат много богата страна. Те имат огромни предимства като мащаби, ресурси, каквото ви дойде на ум. Те обаче са подложени на една плашеща вътрешна политика. Консервативните икономисти си скубят косите, като гледат как администрацията на Буш нарочно тика страната към невероятни дългове. Идеята на администрацията на Буш е да прехвърли стойността на всичко това на бъдещите поколения. Това е в общи линии техният план. Техните ценности са свързани с обслужването на богатите и силните и прехвърлянето на разходите на населението за идните поколения. Когато говорят за „морални ценности”, те имат предвид точно това.

Да вземем цените на здравеопазването, които са вече немислими. САЩ имат страшно неефективна здравна система, най-лошата в развитите страни, с огромни разходи, много по-високи от всяка друга страна, които водят до сравнително слаби резултати. Въпреки това цените продължават да растат, отчасти заради огромната власт на фармацевтичните корпорации и отчасти поради административните разходи на една приватизирана здравна система. Това е реална криза, а не като пенсионната криза, която не съществува.

Защо тогава те се занимават с пенсионната система, но не и със здравната? За мен е много просто. Вземете човек като мен, високоплатен професор в университет, вече пенсионер. Аз получавам държавна пенсия, но тя не е голяма част от моите доходи. За мен има страхотно здравеопазване, защото съм богат, а здравеопазването е пропорционално на доходите. Ако човек е богат, системата работи идеално. Застрахователите, здравните организации, фармацевтичните корпорации са просто върхът. За богатите няма проблеми. По-голямата част от населението не можела да получи свястно здравеопазване? Това не ни засяга. Цените на здравеопазването били астрономически? Голяма работа.

Наскоро правителството обяви, че ще ореже медицинските помощи Медикейд3. Това обаче ще навреди само на бедните и затова проблеми няма. Както и държавните пенсии – те с нищо не облагодетелстват богатите и затова са сериозен проблем. Затова пенсионното осигуряване било излишно. Колкото до въпросът колко още може да продължи това, не мисля, че някой би могъл да каже. Може да има бунт, може да има дълбока икономическа криза, може да се стигне до авантюризъм, който да предизвика голяма война. •

превод А. Ванчев

_____________________
БЕЛЕЖКИ

1 Белия дом. Стратегия за националната сигурност на Съединените щати. Издадена на 17 септември 2002. http://www.whitehouse.gov/nsc/nss.html

2 Линда Фелдман, Крисчън Сайънс Монитор, 14 март 2003 3 Питър Форд, Крисчън Сайънс Монитор, 11 септември 2002

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *