Друг възглед за анархокомунизма, ПРЕДСТАВЕН КАТО ПРОЕКТОПРОГРАМА НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

печат
Размерът на личната ни свобода е обратнопропорционален на контрола, който ни налага правителството

„Войната на класите или Социалната война ще продължи въпреки всички „добронамерени“ декларации, на загрижените за „националните интереси“ и за „гражданския мир“ филистери, които не искат да разберат, че нуждите на Живота ще намерят своя израз въпреки всички реванши, които могат да вземат реакционерите; въпреки печалбите, които ще извлече политическата класа от днешната гробовна ситуация; въпреки всеобщия вой на властниците срещу „тероризма“.
Класовата война ще продължи, защото Животът крещи за своите екзистенциални нужди, защото той се задушава във веригите на държавата и капитала и не се смирява и не им е подвластен. Животът никога не ще се подчини, защото подчинението е равносилно на смърт!“
Волтерин де Клейр

Дълбоката криза на мафиотския капитализъм на мутантите на бившия режим може да бъде преодоляна само чрез социална революция (при условие, че създадем необходимия критичен минимум на революционна организираност). Само тази революция, вдигайки на въстание милиони труженици, може да ги превърне в свободни хора и създатели на анархокомунистическото общество.
Само комбинираната творческа и разрушителна дейност на въстаналите милиони може да унищожи робската скованост на работническото съзнание, да преодолее днешната апатия или суеверен ужас пред бюрокрацията, бронирания полицейски юмрук или съда на господстващата класа. Само наложената със сила воля на милионите да бъдат свободни и равни може да унищожи днешното класово деление и неговия демиург и пазач – държавата! За да осъществи тази грандиозна цел, народът се нуждае от ясна революционна програма.
Ние сме далеч от утопизма на Оуен и Фурие, които чертаели в детайли картината на утрешното общество. Затова нашата програма е само едно приближение до идеята за формите, в които ще се излее бъдещата Социална революция. Тя се базира на основните принципи на анархизма и към нея водят жалоните, родени от опита на вековните класови борби, от спонтанните действия на въвлечените в събитията милиони, от успехите и пораженията на една верига от социални революции и накрая – от творческата мисъл на плеяда революционни мислители.
Доуточняването и реализацията на нейните параграфи ще се извършва на барикадите, по площадите, на общите събрания в заводите и институтите, в кварталите, на градските и селски комуни, по време на конференциите и националните конгреси на въоръжените труженици.
Така, както е ставало в реалния живот при всяка действителна революция.
Тук са изложени само ориентиращите щрихи на нейното НАЧАЛО.
I. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
1) Констатирайки абсолютната противоположност на интересите на организираното в държава малцинство от потисници и експлоататори и тези на милионния български пролетариат от индустрията, земеделието и услугите и несъвместимостта на свободата със съществуването на въоръжения до зъби държавен апарат, олицетворяван от партийната, военнополицейска и административна бюрокрация и нейните нещатни шпицкоманди от „охранители“, ние прокламираме като първа задача на социалната революция – унищожаването на държавата и нейния резерв от всевъзможни групировки на мутрите.
Но какво значи унищожаване на държавата?
На първо място това е въоръжаване на „низшите класи“ или на пролетариата. (Това сборно име е употребено за всички наемни работници, безработни или работещи за своя сметка труженици в индустрията, селското стопанство и услугите, чиито доходи са под средните) и на второ – унищожаване на държавния апарат, което е равносилно на разпускане или закриване на всички властнически институции. Разоръжаване, демобилизиране и уволнение на техния човешки пълнеж от въоръжения народ.
Премахването на държавата е невъзможно без анулиране на пълномощията, които тя е делегирала на всички началства от всички сектори и слоеве на днешната политическа, социална и икономическа пирамида и без конфискация на всички движими и недвижими имущества на държавата и на нейните ембриони, наречени политически партии. Разпускането на тези разплодници на властници и властогонци във всички сфери на живота ще повлече естествено със себе си и закриването на техните черни и бели каси, маскирани филиали или „безпартийни“ паравани.
Въстанието на пролетариата трябва да унищожи властта на всички нива, като разруши цялата днешна йерархическа пирамида, започвайки от властта на правителството, парламента и съда и приключвайки с тази на последния селски полицай, кмет или общински съвет.
В зависимост от степента и силата на съпротивата на днешната господстваща класа, разпускането на институциите на държавността и анулирането на властта им, могат да приемат различна форма – от безкръвната, наподобяваща обявата на фалита на едно акционерно дружество, до физическата разправа в гражданската война с въоръжените военнополицейски отряди на нейната държава. От само себе си се подразбира, че премахването на властта на господстващата класа е невъзможно без експроприация на собствеността (държавна или частна) и конфискация на личните движими и недвижими имущества на „елитите“ и на „привилегированите“ богаташи, независимо от източника, методите и средствата за образуване на техните богатства. Тяхното съхранение е несъвместимо с равенството.
Да припомним – ние говорим за революционното унищожаване на всякаква държава и на произтичащите от нея власти. Следователно, разрушителната дейност на революцията е насочена не само срещу днешните носители на властта, но и срещу всички и всевъзможни претенденти и политически щабове и партии, които биха поискали да превърнат Социалната революция на пролетариата в обикновен политически преврат.
Още днес ние, анархокомунистите, заявяваме, че в годините на революционно преобразуване на българското общество, ще призоваваме пролетариата към безпощадно смазване на всякакви – от където и да идват и каквато и щат форма да приемат – опити да бъдат възстановени правителството, армията, тайната и явна полиция, съдът, затворите, концлагерите и произтичащите от тях власт на човек над човека!
2) Разрушаването на държавната машина/апарат, на нейните институции, на властта на партиите, както и премахването на тяхното финансово и икономическо господство, посредством конфискациите на средствата и експроприацията на собствеността им, поставя веднага въпроса:
От каква обществена организация те ще бъдат заменени? Какви структури ще заменят закритите институции и как тя ще функционира без и против принципа на властта? Онзи принцип, който независимо от формите, в които е облечен, винаги предполага едно господстващо въоръжено малцинство от управляващи властници, които издават закони, заповеди и разпореждания и „народното стадо“ от управлявани, които се подчиняват на първите и привеждат в изпълнение техните команди било поради страха от полицая и съдията, било поради чувството за собствено безсилие. (При това, този всеобхватен принцип е разпространен във всички области, върху всички нива, сектори и единици, които участват в политическия, стопански, социален, културен и пр. живот на днешното българско общество!)
И така, с какво ще се замени властта и командата на началствата – изборни или самоназначили се – и как да се премахне робската изпълнителност и страхопочитание на подчинените?
На господстващия днес принцип на властта, ние противопоставяме принципа на самоуправлението. На държавността – анархията. На държавната организация на обществото, ние противопоставяме съюза на комуните! Паралелно с разрушаването на държавната машина, на нейните институции, апарат и органи на власт, ние ще призовем революционните маси да започнат изграждането на комуните – структури за самоуправление на свободните труженици в който и да е населен пункт. Покривайки цяла България – от София до последната паланка и село – с комуни на жителите им, ние ще постигнем за пръв път в прословутата 13-вековна история доброволното и равноправно обединение на цялото население в един съюз – Българската федерация на комуните.
Всяка от комуните, включваща в себе си оптимален брой жители от гледна точка на нейното функциониране (напр. 10 000 души), ще избере на общите си събрания своя комунален/общински съвет, като определи и неговите отдели: стопански, продоволствен, снабдителен, просветен, здравен и др., запазвайки за себе си както контрола върху техния брой и функции, така и над текущата дейност на работниците от отделите.
Общите въпроси на комуната ще се решават от периодично свиквани общи събрания на нейните пълнолетни жители. За нас свободата се състои във възможността да участваме директно в решаването на обществените проблеми в рамките на предприятието или квартала, на комуната, областта или страната. Тоест, във възможността всеки труженик да разисква, да предлага инициативи и да взема решения по различните социални, културни, стопански, планови или отбранителни (вътрешни и външни) проблеми на обществото. Защото унищожението на политиката, премахването на облечените във власт лица и институти, на господството на държавата, родено от завоюването – навън и вътре, от заграбването на собственост и налагането на привилегии и предаването им в наследство (чрез назначения или посредством избори) не може да се реализира без самоинициативата, пряката активност и лично участие на всички труженици при решаване на собствените им проблеми. След напълно свободни разисквания, приетите с мнозинство решения по обществените, стопански и пр. въпроси са общозадължителни до тяхната реализация или промяна чрез динамично изменящите се мнозинство-малцинство.
Тук са нужни няколко думи за нашето анархокомунистическо становище по въпроса за мнозинството и малцинството. Ние признаваме само оформилата се в мнозинство воля на свободните труженици в едно антидържавно и безкласово общество при съхранението на равни права и еднакви свободи да участват пряко в решаването на собствените си проблеми, валидни и за онези, които в дадения момент са малцинство в рамките на общността.
Ние отхвърляме категорично днешната фалшифицирана и манипулирана „народна воля“, формирана на базата на господството и неравенството в едно общество, в което привилегированото и всесилно малцинство разполага с платените въоръжени отряди на полицията и армията, със съда и бюрокрацията, с цялата икономика и национално богатство, с всички средства за измама, реклама, пропаганда и просвещение, поради което не чувстваме никакво морално задължение към взетите решения от властта. Напротив, въстанието срещу тази воля и власт и тяхното отхвърляне във всеки момент, в който революционната криза би го позволила, ние разглеждаме като дълг и като най-нравствената задача, която в човешката история е била поставяла пред една потисната класа и нейната бойна организация.
Г. Константинов
(Следва)

Остави коментар

  • Затворите да се закрият – и да пуснем циганите-изнасилвачи и крадци по улиците, тей ли? Не съм съгласен!

  • А българите – изнасилвачи и крадци, какво ще ги правим :)?

    Огромна част от престъпността (особено кражбите) е пряко свързана с начина, по който живеят хората. Когато благата са разпределени според нуждите, крадци могат да бъдат само извратени, а не гладни хора. Затова те ще бъдат лекувани, а не наказвани.

    Подобен е и проблемът с изнасилванията – тия хора са за доктор. Това не значи, че лечението трябва да включва само галене с перце – въпросът е по-скоро от каква гледна точка се гледа на въпроса. Иначе ако някой не взема от дума, може да се търсят и други начини за убеждаване :).

    Но да приемеш, че престъпниците не могат да бъдат излекувани, значи да приемеш, че една част от хората са зли поначало, а други – не. Което те нарежда направо при сектите и „богоизбраните“ от който си искаш вид. И все пак – всеки може да си избира какво да вярва 🙂

  • Браво, zearendil, много добре и най-вече внимателно обяснено! Аз бих бил по-рязък в тона, като добавя, че подобни неща са всъщност чиста форма на интелектуален фашизъм. За съжаление, моралните категории, когато бъдат допуснати в сферата на схващанията за естественото право (нещо, което все още не се е случило с понятието „интелектуален фашизъм“, макар че ев теоретична употреба вече от поне 15 години), изминават твърде дълъг път до фисирането им в нормативното право. Тук ще си позволя малко пропаганда: крайно време е, при положение, че упражняването на фашизма и националсоциализма е определено като наказуемо и престъпление изобщо към човечеството, да бъде прието като такова и упражняването на интелектуален фашизъм. Негова форма е, например, т.нар. „Избирателна атестация“ при прилагане на скали за отчитане на качествата и действията на служителите по фирмите и предприятията. Просто при тях се манипулират резултатите, а от тях зависи заплащането; т.е. това е форма за упражняване на насилие и подтискане на субкта.

  • „интелектуален фашизъм“?
    Това ми прилича на вманиачаване…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *