Двойният стандарт

печат

Днес, близо 7 десетилетия след извършените античовешки престъпления в концлагерите на смъртта, продължават издирванията на укриващите се нацистки убийци, техните арести и изправянето им пред съдилищата по цял свят. Според „добре осведомени източници“, в лагерите на смъртта, в които са загинали 12 милиона човешки същества, от които половината евреи, са „работили“ около 6000 души. От престъпниците днес са живи около 2% или 120 души. Половината от тях не могат да бъдат съдени по медицински причини, поради което остават около 60 души, които все още могат да бъдат изправени пред трибуналите, тъй като за тези престъпления няма давност.

С половин уста се съобщава, че през Втората световна война са изтребени между 250 и 500 хиляди от приблизително 700-те хиляди роми, населяващи тогава Европа. Неточността на данните се обяснява с оскъдните документи. Хайнрих Химлер, ръководителят на СС, дефинира този етнос като „биологически враг от чужда раса и кръв“ и подписва заповед за депортиране на циганите от 11 европейски страни. Макар и късно, в Германия започна изграждането на мемориал в Берлин, в памет на стотиците хиляди роми, избити от нацистите в Европа. В същото време у нас никой не се занимава с подобна „статистика“ и за неотстъпващите им в никое отношение престъпления, необезпокоявани от никого соц-гуманистите държат властта и… „поемат вината с мезета“. Днес „възродените“ от тях турци са „представлявани“ от доносника на ДС Доган, съюзникът му Сидеров с неговата пронацистка партия „Angriff“ („Атака“) крещят по своите партийни сборища безнаказано: циганите на Сатурн!, а наследниците на соц-палачите от БКП са се демократизирали и са приемани радушно навсякъде, не само от колегите си европейски „социалисти“, чийто шеф е Станишев!

В същото време, късно, но не твърде – 68 години след края на Втората световна война – продължава успешното издирване на последните нацистки престъпници в Германия, с помощта и на плакати, които са разлепяни навсякъде. Те показват черно-бяла снимка на входа на концентрационния лагер в Аушвиц (Освиенцим) под заглавие „Операция последен шанс“. Ето няколко пресни примера от нея:

В Будапеща е започнал съдебният процес срещу 97-годишния Шандор Кепиро – един от последните все още живи нацистки военнопрестъпници, който в качеството си на командващ патрул е участвал в масови арести между 21 и 23 януари 1942 г. и е заподозрян за смъртта на 36 души, екзекутирани по бреговете на река Дунав.

Бившият 93-годишен надзирател в Аушвиц, Ханс Липшис е арестуван в Германия през май 2013 г. Сега той се намира в амбулаторията на следствения арест. При направения му медицински преглед е установено, че е в състояние да излежава присъда в затвора, за разлика от „стария и болен, 79-годишен Тодор Живков“, който е помилван от „първия демократично-избран седесар“ Желю Желев.

Съд в Мюнхен е признал 91-годишния американски гражданин от украински произход Джон Демянюк за виновен в съучастие в убийствата на близо 28 хиляди евреи в концлагер по време на Втората световна война. Той e служил в Червената армия, но е пленен и вербуван от есесовците.

Има и щастливци, макар и не колкото „нашите“ чекисти. Например нацистът Петер Егнер, който през Втората световна война е участвал в убийството на над 17 хиляди сръбски цивилни, е починал на 88-годишна възраст в старчески дом в град Белвю, щата Вашингтон. Друг сред най-издирваните нацистки военнопрестъпници на света – Ариберт Хайм, известен като Д-р Смърт и Касапина от Маутхаузен, е починал още през 1992 г. на 78 г. в Египет, където се укривал в продължение на две десетилетия под фалшивата самоличност на мюсюлманин. Той причинявал смъртта на лагеристи при „опити“, като им инжектирал вода, бензин или отрова в сърцето или изтръгвал вътрешностите им. За подобна дейност, отговарящият в „Н“РБ за лабораториите на смъртта и за мокрите поръчки лично на Тодор Живков генерал от ДС Иван Горинов, умира преди няколко години в леглото си, обкръжен от близки и роднини, и е изпратен от колегите си с почести до сетното си жилище, подобно своя „Тато“…

Разликите не спират само до тук: наскоро еврейският президент Шимон Перес, след като напомня в германския парламент, че мъже и жени, участвали в най-страшното деяние на Земята – геноцидът, – продължават да живеят в Германия, в Европа и в други части на света, призовава в присъствието на колегата си Хорст Кьолер и на канцлерката Ангела Меркел да съдействат за изправянето им пред съда, докато българските президенти и премиери си правят оглушки, казват гнусливо… „стига с тия репресирани“ или в най-добрия случай присъстват на „панихиди в памет на жертвите на болшевишкия терор“.

На територията на бившия концлагер Аушвиц още през 1947 г. е създаден музей, посетен само миналата година от над един милион души. Той е разположен на 200 хектара площ, има 150 постройки в нормално състояние и 300, които са в развалини, за разлика от Белене, където продължава да има действащ затвор, от лагерните бараки няма и помен, а българските демократизирали се властници създават всички необходими условия, за да бъдат заличени всякакви следи за престъпленията на предшествениците им от епохата на „социЯлизЪма-недоносче“.

Днес, необичайно превозно средство във Варшава (празен трамвай) припомня за жителите на еврейското гето, загинали в нацистките концентрационни лагери, за разлика от „Газката“ със сламениците, в които набутвали труповете на избитите в Ловеч, за да се пренесат, по съветите на полк. Томов, нощем до о-в Предела и да бъдат добре скрити от погледите на местните селяни… •

Феранте Пала

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *