Един малко известен факт:

печат
В списание “Българска сбирка” кн. 1, год. V, 1898, е поместено следното:

“Напомняне за отпразнуване на двадесет и пет годишнина”. На 6-тий февруари 1898 година се навършва двадесет и пет годишнината от смъртта на самоотвержений борец за народната ни свобода и независимост Васил Левский…

Понеже празнуването на паметта на народините ни дейци има голямо възпитателно значение за младежта, то желателно е, почитаемото ни Правителство още от сега да се разпореди, защото този ден – 6-й февруари 1898 година да се отпразнува по цялото Княжество и да бъде ден неприсъствен.
Само по такъв начин ще можем исказа своята благодарност и признателност към поборника за народната ни свобода и независимост и ще докажем на света, че и ние умеем да ценим заслугите на своите народни дейци. Аз само повдигам този въпрос.

Ц. Калчев учител,
с.Джулюница, Кесаревско

Това “напомняне” се посреща с жив интерес. В следващата книжка на “Българска сбирка” четем: “В София и на много места в България вече е взета инициативата да се отпразнува този ден…”

Дотогава народната признателност към Васил Левски се изразява в публикуване на спомени и материали за живота и дейността му, в изграждането на паметници.

Това дължим на Цони Калчев (1870-1942) – народен учител, писател и поет, съставител на учебници и учебни помагала. Цони Калчев с основание е смятан за един от класиците на детската ни литература.

Две години след това “напомняне” той започва издаването, по примера на нашите възрожденци, на „Народно календарче” с образа на Апостола, което просъществува цели 24 години – до деветоюнския преврат 1923 година.
Цони Калчев в моят баща.

Георги Калчев

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *