Един разкаял се болшевик за Кронщат

печат
(продължава от миналия брой)

Кронщад и НЕП-а

Често се твърди, че Кронщадци искали въвеждането на НЕП – това е дълбока грешка. (N.B.: По-скоро плитка манипулация.) Резолюцията на Кронщад провъзгласява защита на трудещите се не само от бюрократичния държавен капитализъм, но и от реставрацията на частния. Такава реставрация, за разлика от Кронщадци, искаха социалдемократите-меншевики, които се застъпваха и за режима на парламентарната демокрация. Както е известно, Ленин и Троцки осъществиха меншевишката програма (без демокрацията) във формата на НЕП. Резолюцията на Кронщад, напротив, искаше отмяна на наемния труд в селското стопанство и в занаятчийското производство.
Резолюцията на кронщадското движение целеше постигането на революционен съюз между пролетариите и трудовото селячество, с най-бедните слоеве на селото, за да се придвижи революцията към социализма; НЕП, напротив, представляваше база на сговора между ком-бюрократите и кулашките слоеве на селото, против революционния пролетариат – съюз на държавния и частния капитализъм против социализма. НЕП беше толкова противоположен на исканията на кронщадци, колкото социалистическата революционна програма на осъзнатия европейски пролетариат за унищожението на Версайския мир беше противоположна на отмяната на Версайския мирен договор, която осъществи Хитлер.

И накрая, последното разпространено обвинение: Кронщадското въстание можело да укрепи косвено силите на контрареволюцията. Действително е напълно възможно, дори опирайки се на работническата пряка демокрация, революцията в последна сметка да претърпи поражение, но в действителност тя загина от политиката на болшевишкия „авангард“: смазването на Кронщад, унищожението на работническото и съветското самоуправление от Х конгрес на РКП(б), отстраняването на пролетариата от управлението на производството и въвеждането на НЕП означаваше вече смъртта на революцията. Именно в края на гражданската война завърши разколът на постреволюционното общество на две основни групи – на трудещи се маси и бюрокрация. Социалистическите и интернационалистически стремежи на руската революция бяха задушени от развиващите се и консолидиращи се националистически, бюрократични и държавнокапиталистически тенденции.

От този момент нататък, с всяка изминала година ставаше все по-ясен фактът, че отвратителната болшевишка аморалност се развива като злокачествен тумор, което води пряко към московските процеси. Такава е неумолимата логика на историята: когато революционерите са такива само на думи, фактически те изпълняват задачите на реакцията и на контрареволюцията, прибягвайки неминуемо до лъжи, клевети и фалшификации. Системата на всеобщата лъжа е следствие, а не причина за разрива на болшевишката партия с пролетариата и социализма.
Ще си позволя да потвърдя казаното, привеждайки свидетелствата за Кронщад от хора, които срещнах в „съветска“ Русия.
Кронщадци? Те бяха абсолютно прави, те искаха да защитят работниците на Петроград и е трагично недоразумение, че Ленин и Троцки, вместо да се вслушат в тях, им обявиха война – ми каза в 1932 г. Дш., който в 1921 г. е бил безпартиен петроградски работник, а в Горно-уралската политическа тюрма го знаех като троцкист. (N.B.: Това разбира се, е пълен троцкистки партиен кретенизъм, защото разстрелите, наредени от Ленин и Троцки в Кронщад, не са „недоразумение“, а престъпление като това на Николай II Романов през Кървавата неделя в 1905 г.)
Това са басни, че по социален състав Кронщад от 1921 г. се различавал коренно от Кронщад в 1917 г. – ми казваше в тюрмата друг петроградчанин Дв., който в 1921 г. е бил комсомолец, а в 1932 г. – затворник като „децист“ (член на групата на Сапронов „Демократичен централизъм“).
Можах да се запозная и с един от тези, които лично са участвали в Кронщадското въстание – бивш корабен механик, комунист от 1917 г., участвал активно в гражданската война и известно време ръководил провинциалната ЧК някъде по Волга. В 1921 г. е бил политически комисар на военния кораб „Марат“ (бившия „Петропавловск“) в Кронщад. Когато в 1930 г. го срещнах в ленинградската тюрма, вече беше прекарал осем години на Соловецките острови.

Средства на борбата

Трудещите се в Кронщад преследваха революционни цели, сражаваха се срещу реакционните опити на бюрокрацията и използваха подходящи и честни средства в своята борба. Бюрокрацията обратно – клеветеше гнусно тяхното движение, твърдеше, че ги ръководил генерал Козловски. В действителност кронщадци искаха честно, по-другарски да обсъдят спорните въпроси с представителите на правителството. Техните първоначални изявления имаха отбранителен характер, защото не завзеха навреме Ораниенбаум на отсрещния бряг на Кронщад. (N.B.: Което е колосална грешка!)
От самото начало петроградските бюрократи използваха системата на заложничество, като арестуваха живущите в Петроград семейства на кронщадските моряци, червеноармейци и работници, в отговор на арестуваните няколко техни кронщадски комисари, нито един от които не беше разстрелян. За вземането на заложници в Кронщад беше съобщено с помощта на позиви, хвърлени от самолет.
В своя апел по радиото от 7 март, Кронщад заяви, че „не желае да взема пример от Петроградските чекисти, тъй като счита, че този прийом на отчаяна злоба е най-позорен и подъл във всяко отношение. Такива примери историята още не познава“ – (в „Известия на Военно-революционния комитет на Кронщад“ от 7 март 1921 г.). Новата управляваща каста разбираше много по-добре от кронщадските въстаници смисъла на започналата социална война и дълбочината на класовия антагонизъм, отделящ я от трудещите се. В това и се състои трагедията на всички революции в периода на техния упадък. […]

Изводи

Има основания да се предполага, че поради съществуващото съотношение на силите на пролетариата и на буржоазията, на социализма и на капитализма в Русия и Европа, борбата за социалистическото развитие на руската революция е била обречена на поражение. В тези условия социалистическата програма на масите не е могла да победи и триумфът на контрареволюцията – откровен или скрит, като израждане (което и стана) – е бил неизбежен.
Подобно обяснение на хода на руската революция обаче ни най-малко не намалява от принципна гледна точка историческото значение на програмата и усилията на трудещите се маси. Напротив, тази програма е отправният пункт, от който започва нов цикъл на революционното и социалистическо развитие. В действителност всяка нова революция започва върху същата основа, както и предишната, но начева движението си от тази точка, където предишната революция е преживяла пагубното спиране.

Опитът от болшевишката дегенерация на руската революция отново поставя пред международния социализъм крайно важния социологически проблем: защо в хода на руската революция, както и във времената на двете предишни велики революции – английската и френската, – контрареволюцията победи отвътре с помощта на най-революционната партия (наистина, „очистена“ от левите елементи) в момента, когато революционните сили бяха крайно изтощени? (N.B.: Щом има „елементи наляво от нея“, тя не е „най-революционната“, под въпрос е и нейното „левичарство“!)
Марксизмът предполага, че, веднъж започнала, социалистическата революция или ще се развива непрекъснато и постоянно в посока към пълния социализъм, или ще претърпи поражение под формата на буржоазна реставрация.

Целият ход на руската революция ни позволява да видим механизма на социалистическата революция по напълно нов начин. Този проблем трябва да придобие първостепенно значение в международната дискусия. В тази дискусия Кронщадският въпрос може и трябва да заеме своето достойно място.
(N.B., пак на преводача: И с тази си статия, отбягвайки всячески да отбележи ролята на анархистите в Кронщадското въстание и в Третата руска революция, разжалваният югославски болшевик Анте Цилига показва и доказва, че е възможно да се направи постановка на шекспировата трагедия „Хамлет“, като от нея се извади ролята на… Датския принц.)

Анте Цилига

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *