Един въпрос за „славната“ годишнина от атентата в църквата „Света Неделя“

печат

Полицията е имала агентура във всеки един ЦК на БКП от 1923 до 1944 г.

Властта в 1925 г. знаяла ли е за атентата в „Свети Крал“ на 16 април и ако „да“, предумишлено ли ги е оставила да го извършат?

Основанията ми да го задам са следните:

1) В Пазарджишкия затвор бях заедно с предпоследния директор на полицията (преди 9.9.1944) – цанковистът адвокат Димчо Соколов, изключително интелигентен тип със следната история:

Някъде към 15 август 1944 г., все още в качеството си на директор, той получава донос за предстояща съвместна, нелегална среща между членовете на Политбюро на БКП и ръководството на „НОВА“, т. е. Добри Терпешев. Димчо дава нареждане на полицията в 10 часа сутринта да блокира квартирата на срещата, а в 9 часа се явява ан персон и предупреждава „конспираторите“, че ще бъдат арестувани в 10 ч. и по всяка вероятност… ликвидирани. След случая Соколов си подава оставката.

В знак на благодарност, ОФ-власт или „народният съд“ не го осъжда на смърт, а на доживотен затвор. Димчо почина от сърце на 3 май 1954 г. в килия № 3, в смъртното и наказателно отделение на Пазарджишкия затвор, известно още като „зад завесата“.

.Та въпросният висш полицай казваше (не само на мене), че от 1923 до 1944 г. не е имало нито един ЦК на БКП, в който да не са имали своята агентура.

2) Хитрецът, „народен цар“ и тих убиец – Кобурготски (№ 2, за когото син му – № 3 – казва, че през целия си живот таткото е подписал само една смъртна присъда) или Борис III „закъснява за погребението на генерал Константин Георгиев“ с половин час – и атентатът го сварва на път…

3) Показанията от 13 листа пред съда по процеса срещу Фридман, Коев и Задгорски на шефа на политическия отдел на Обществената безопасност (ДС) д-р Михалчев описват с такива невероятни подробности структурата и делата на болшевишката „конспирация“ в III-то БГ-царство през тези години (1923-25), включително имената и длъжностите на всички „конспиратори“ и техните истории, че би трябвало да се елиминират всякакви съмнения относно планираното ликвидиране на крайната и умерената левица…

Това мисля трябва да се каже във вестника на всички, които продължават да оплакват т. нар. български елит от дясно, който, ако го стопиш целия, не би могъл да отлееш само малкия пръст на левия крак на един Гео Милев.

Две думи и за шмекерската „леващина“ на атентаторите, които мърсят голямата дума терорист: ако не бързаха да си спасят кожите и изчакаха да се съберат всички, всичко можеше да завърши другояче или най-малкото: „всичко тайно щеше да стане явно“, както е казал евангелистът. •

Г. Константинов

ПП: Единственото, в което не съм сигурен е датата (15 август 1944 г.) за разказа на Соколов. Минали са повече от шест десетилетия…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *