Ефектът Кан Виес

печат

Барселона, скуотовете и безумието на общинската власт

Барселона рядко попада в полезрението на международните медии, но бурните протести в Сантс през май месец тази година бяха отразени от „Гардиън“, „Ню Йорк Таймс“ и дори „Фокс Нюз“. Става дума за надиганията в квартала Сантс, в отговор на опитите на властите да разрушат скуота Кан Виес и да изгонят обитателите му.
Още от самото начало общинските власти на Барселона са наясно, че изгонването на скуотърите няма да е лесна работа, тъй като това е планиран удар право в корена на крайно левите движения като цяло. Кан Виес е окупиран от 1997 г. и досега служи на местната общност като неофициален социален център, а заповедта за разрушаване на сградата е издадена още през 2003 г. Официалният собственик на сградата е фирмата за железопътен транспорт „Метрополитен Барселона“, която съвместно с градския Общински съвет се опитва от няколко години да води преговори със скуотърите. На последния кръг преговори през май тази година скуотърите окончателно отказват да предадат сградата с аргумента, че след 17 години окупация тя вече с право им принадлежи. По време на акцията, предприета от властите, говорителят на кметството Йоаким Форн прави следното изказване:
„Като представители на местната власт, се опитахме да намерим решение за предотвратяване на възникналия конфликт с комуната в Кан Виес. Но окупаторите отхвърлиха всички варианти за мирно разрешаване.“
Общинският съвет взима решение акцията за изгонването на скуотърите да влезе в ход. Аргументите им са, че построената през 1879 г. сграда вече е морално остаряла и е в архитектурен дисонанс с обкръжаващата среда. Изтъква се, че към окупаторите е отправено алтернативно предложение – да се преместят в културния център Кан Батило, който се намира в същия район, и там да продължат своята дейност. Общинският съвет обявява също така, че след разрушаването на Кан Виес и според проектното решение, теренът ще бъде преустроен на зелена площ и пешеходна зона. Това щяло да генерира приходи от 7,8 млн. евро, които щели да покрият разходите по разрушаването.
Отговорът на скуотърите е, че местната власт е мотивирана единствено от печалбарско-егоистични мотиви, като единствената ѝ цел е да покачи цената на недвижимите имоти в района. Жилищните сгради в квартала Сантс дори в момента са на цена 3000 евро за кв. м., а наемите обикновено надвишават 1000 евро на месец. Не става ясно защо има нужда тези цени да бъдат повишавани и дали това преустройство наистина има някакъв смисъл.
След това акцията по изгонването започва. Специализираните части за борба с масови безредици „Мосос д’Ескуадра“ нахлуват с взлом в сградата, със заповед да изведат насила окупаторите. Скуотърите обаче са се заключили с белезници за тръбите на сградната инсталация и отказват да напуснат. Налага се да бъдат допълнително мобилизирани над 200 полицейски служители от съседните градове и села в Каталония, за да се потуши ескалиращият бунт. В стремежа си да приключат акцията по-бързо властите нареждат на багер да започне разрушаването, докато в сградата все още има хора! Много от присъстващите стават преки свидетели на това безумие. Тук са и местни политици и управници, които, видимо доволни от случващото се, сравняват разрушаването със санитарно премахване на „гнездо на оси“.
След грубите действия от страна на властите ситуацията светкавично прераства в бунт, сравним с анархо-протеста на „Движението на възмутените“ от 15 май 2011 г. Околните квартали се надигат, строят се импровизирани барикади, а редиците на протестиращите се попълват с нови хора, прииждащи от целия район. С падането на нощта идват и сцените на хаос и насилие – полицията обстрелва предните редици на протеста с гумени куршуми, а протестиращите отвръщат с дъжд от камъни и тухли, събрани от полуразрушената стена на Кан Виес. Багерът, който през деня разрушава сградата, е превзет и запален от протестиращите. Запален е и микробус на недолюбваната телевизия TV3, паркиран наблизо, за да предава събитията.
Според Пау Гуера, говорител на комуната в Кан Виес, действията на протестиращите са „пряк отговор на полицейската агресия и провокация“. Той отправя остра критика към полицейските специални части и неоправдания им стремеж да потушат бунта с груба сила. Трябва да добавим, че по време на протеста силите на полицията атакуват и офиса на каталонския крайно ляв вестник „Ла Директа“, който подкрепя подобни окупации и самоорганизирани инициативи. Офисът на „Ла Директа“ се намира в близост до сцената на протестите и в своето увлечение полицията го напада и изпотрошава. След тази поредица от инциденти чашата прелива и към шефа на „Мосос д’Ескуадра“ Манел Прат са отправени множество обвинения за полицейски произвол и насилие. Малко след това той подава оставка, което е голям удар по репутацията на Общинския съвет на Барселона. Хавиер Триас, кметът на Барселона, е принуден да даде пресконференция, в която неуспешно се опитва заглади ситуацията.
На втория ден на протестите, голям брой местни жители излизат на улицата, за да заклеймят полицейския произвол и да покажат своята подкрепа за скуотърите от Кан Виес. Действията на полицията са определени като акт на силово превземане на квартала. Това поражда верижна реакция из целия каталонски регион – протести вече има в Клот, Валенсия и Палма де Майорка. Общинските власти започват да разбират цената на своето лекомислие – Кан Виес е неизменна част от културата на местните самоорганизирани комуни. Общинският съвет е принуден да издаде заповед, с която отменя разрушаването на сградата и Кан Виес се връща в ръцете на скуотърите. Веднага след отмяната на заповедта започва възстановяването на полуразрушената сграда. Жителите на Сантс организират жива верига, по която пренасят строшени тухли от Кан Виес и ги трупат на купчини пред сградата на Общината в знак на протест. Заклет поддръжник на каузата Кан Виес и жител на Сантс, който участва в живата верига, споделя:
„Това е предупреждение към общинските власти, които си получиха заслуженото. Местната общественост никога няма да позволи в квартала ни да се вихри необуздана полицейщина. Това е Ефектът Кан Виес!“
Тук трябва да се каже, че други скуотове в Барселона не успяват да се спасят. Сградата „Ла Карбонерия“ е окупирана през 2008 г. и е известна сред местните комуни с огромното цветно графити на фасадата си. Когато „строителният балон“ се спуква, фирмата, която я притежава, обявява фалит и скуотърите я превземат, но скоро след това тя е дадена на нов собственик – банката „Барклиз“ и окупаторите са изгонени. Изгонването минава без инциденти, но около 300 души се събират в знак на протест. Сградата „Ла Карбонерия“ e построена през 1864 г. и е служила като общежитие на железопътни работници. Въпреки че е паметник на архитектурата, в момента има заповед за разрушаването ѝ по настояване на банката собственик.
В момента в Барселона има около 90 000 запуснати имота и окупациите на сгради стават все по-чести. Сградите, които са частна собственост или собственост на банките, също са обект на окупация и собствениците прибягват до крайни мерки като пълно затваряне на всички достъпни врати и прозорци с тухлена зидария. Нужно е да се спомене и какви са местните закони – ако необитаема сграда бъде окупирана, следва дълга и продължителна законова процедура по издаване на заповед за изгонване на скуотърите. Докато такава заповед не бъде издадена, полицията няма право да действа по никакъв начин.
В интервю за вестник „Ла Вангардия“, Тони Санчез, кмет на квартала Сан Антони (където и е „Ла Карбонерия“), споделя:
„Аз разбира се не подкрепям скуотването. Но при толкова необитаеми сгради в Барселона и при такава бедност и безработица, би било нелепо да обвиняваме хората за това.“
Въпреки че се случва да има оплаквания за асоциално поведение в някои скуотове, много местни жители също изпитват смесени чувства към окупаторите. Когато необитаема сграда, собственост на някоя голяма банка, бъде заселена и използвана за социални дейности, това няма как да не предизвика симпатии у хората. Нека случаят с Кан Виес да бъде повод за размисъл на всяка общинска власт, която смята че може да изгони някого с груба сила. •

Антъни Бейн
Превод за Без Лого: Правец Шеснайсе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *