Екологията е човекогнет

печат

Екологията е най-изгодният бунт за хората, които не искат бунтове. Нека младите си мислят, че се бунтуват. Но да е в името на горичките. При това за запазването им. Така няма да достига време да им пука. За (п)разни глупости. Например, че хора нямат какво да ядат, нямат работа, циганите живеят в землянки, патриоти пребиват някого – просто щото няма мач в момента.

И тук не говорим само за количествен проблем (да им отнемем времето, да ги разсеем), но и за несъвместимост между екология и загриженост за хората. Двете са противоречиви. Следователно – да се имплантира екология.

Добре е и за гледката ни. Трябва да е интересно да наблюдаваме тези хора в ареала на местообитанието им. Зоологическата градина писва, а село Бела Речка е на няколко литра бензин път. Много по-евтино, отколкото до о. Бали. Грижим се бедните да останат спретнато автентична гледка за очите ни. После се връщаме в илюстрованите си блокчета в кв. Хладилника.

Екология се римува със спасяване на нещо. От конкретни бодили и канари до абстракции като света и разнообразието. Тази рима е шлагер, еко-то е модно. Всъщност обаче това спасяване е ирония със спасителите, защото е (нека изчислим):

  1. репресия към други хора;
  2. лицемерие или поне –
  3. самозалъгване за революция и опълчване, когато реално е реакция и обслужване. А най-точно е:
  4. пределно въобразим консерватизъм, сервилност към всякакъв вид статукво – еволюционно, космологично и – най-лошото – социално;
  5. неловкост.

Екологията, колеги, е бунтът на властващата буржоазия. На децата на хората, които нямат нужда от бунт. Децата, които всъщност не се бунтуват срещу нищо. А тъпчат тъпканите от бащите си. Заедно с бащите си. Обяснявам:

Забелязахте ли, че хората от селата не са еко? Говоря за райските местенца, неовапцани от цивилизацията, близо до ах, ручейчетата, пътечките, мечетата, вълчетата и сливовицата. Ако селяните имаха пари, биха си облицовали пътечките с теракота. Молове, водни пързалки, асфалт и бетон. Селяните имат първородно разбиране за чистотата. Чистота за тях е да се отървеш от калта, буболечките и курешките.

В сряда по отбивката пристигат младежи от София. Изведнъж ни казват, че чистота всъщност е да живееш примитивно. Ако може да ловим обяда си със стрели. Да не ползваме пластмаса. Да не си изхвърляме боклука в реката, а да го складираме на двора. Имаме един Иван, братовчеда на Мария – вика: абе, на тея, на единия екипировката му, раница, фенера на главата, обувки е по-скъпо от пенсията ми за две годин’. Да ти еба майката неокъпана. Оказва се, че ние живеем в рая, ни казват. Събират палатките, тръгват си. Обратно в София. Ще дойдат пак на зоологическа градина.

Екологията е да накараме бедните да си стоят бедни. Налагаме им кое е добро, чисто, хубаво, кое е лошо. Лошо е това, което искат те. Те искат което имаме ние. Вие не искайте това! Добро е, което искаме ние да искате. Екологията потвърждава статуквото – ние, богатите/вие, бедните.

Хубаво, ама във всяка паралелка има по едни, дето отиват и стават бедни. Стават като тях. Живеят без ток, копат, шият си дрехи от коноп. А майка им е адвокат. Индианското им име трябва да е Върховна Гавра. Говорим за хора, които могат да си позволят да искат каквото хората там не искат. Които имат кой да ги спаси и да им даде пари за частна болница, ако детето им се разболее. Съседите около къщурката им… – тяхното дете няма да бъде излекувано. Ние, богатите/вие, бедните.

Искам да превключа към малко по-казусна разказност, позволете. Приятели, не мога да си обясня следния парадокс: от една страна, найлоновите пликчета супер замърсяват природата. Противни са като течност на стахановец за девица от Американския колеж. От друга страна, като ходим на пикник, увиваме храната в тях, за да не се нацапа. Слагаме мръсните си чорапи, за да не миришат.

Понеже съм на райски газ, ще ви кажа отговора за пликчетата. К’во като не влизат в кръговрата на природата (нали не се разлагат) и не могат да натровят никоя флорофауна. Те дразнят погледа ни! Гледката изглежда разхвърляна. Противоречи на прототипната ни схема за гледка. Обичаме да ни е правилничко. Чистичко. Вътре в апартаментите и колите ни. Но и навън, като погледнем през прозореца. Уиндоус 3.11. •

Д-р Калин Янев, 2010 г.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *