Емигрантските спомени на Георги Константинов

печат
Излезе от печат двутомникът „Емигрантски спомени“ на Георги Константинов, изд. Шрапнел, 840 стр. В тази IV част от своите спомени авторът описва живота си в емиграция от 1973 г. до 1991 г., когато се завръща в България.

Във въведението четем:

„Водеща роля в раболепието и слугинството, в близането и целуването на ръцете, които държаха тоягата и моркова, че и „по-надолу“ и отзад на поредното властващо нищожество и обграждащата го банда от преторианци и номенклатурчици играеше българската „творческа“ интелигенция. А отказът от една системна, постоянна и ефикасна масова съпротива срещу безскрупулния стремеж към власт и привилегии, срещу алчността и самозабравата на новите господари доведе до замиране на инстинктите за бунт, взаимопомощ и солидарност. Поради това бях стигнал до заключение, че в обозримо бъдеще едва ли нещо отвътре можеше да „събуди от сън мъртвешки“ народеца ни. В тази „епоха кърмачка на велики люде“, в родината ни място за апостоли нямаше. Вярвах, че с малцината, които не бяха вдигнали бялото знаме, и с помощта на другарите ни отвън можеше да се попречи на вмирисването на народното месо или тесто. Освен това бях решил да не позволявам да ме върнат отново в душегубките на болшевишките тюрми – там, където нееднократно копоите се заканваха да приключи земният ми път в безмълвие, което обезсмисляше смъртта, правейки я безрезултатна и непонятна. •

СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *