Ерата на изобилието

печат

Още от зараждането на човешката цивилизация много хора мечтаят за справедливо общество, в което да няма експлоатация и пари, материалните блага да се разпределят според потребностите, а хората да се трудят по собствено желание според възможностите си.

Едни предлагат новият строй да бъде установен със сила – чрез революция, други – чрез мирно изграждане на комуни, в които хората да живеят по желания от тях начин. На практика е правено и едното, и другото. Резултатът е незадоволителен.

Защо нещата не вървят? Според Маркс, за да победи нов обществен строй, трябва преди това да е достигнато съответното ниво на производствените технологии, „когато материалните блага потекат като от рог на изобилието“. До ден днешен обаче материалните блага се произвеждат с много труд и количеството им изостава от желанието на хората. Последователите на Маркс пренебрегват тази констатация, те тръгват да разрушават стария строй, преди да имат нещо, с което да го заместят, и само влошават положението на хората.

Техниката вече е узряла да ни даде необходимата технология, която ще промени корено облика на човешката цивилизация. Скоро могат да бъдат създадени самовъзпроизвеждащи се комплекси от машини, които да освободят напълно човека от необходимостта да извършва физически труд.

А. Ю. Чернов говори за такива комплекси в книгата си „Перспективи на създаването на самовъзпроизвеждащи се автоматични системи (САС)“. Той смята, че балансираният растеж на световната икономика се самозатруднява от сложността на системата, поради което един ден просто ще спре. Изходът от тази ситуация е в производствена схема, организирана по напълно нови принципи. Вместо специализирани отрасли и предприятия тук функционират живи клетки – универсални, самовъзпроизвеждащи се „производствени единици“. Те първо произвеждат себеподобни единици, а после се пренастройват за изпълнение на тясно специализирани цели – потребителска продукция. Нека наречем това биоикономика.

Създаването на самовъзпроизвеждащи се системи, подобни на живите клетки, разкрива качествено нови възможности. Изчисленията на Чернов показват, че при съвременното ниво на развитие на техниката може да се достигне 2-годишен цикъл на самовъзпроизвеждане на САС с традиционните технологии. Например една САС, пратена в космоса, при първоначална маса от 100 тона, за период от един век ще преработи всичките астероидни тела в Слънчевата система (1,8 милиарда милиарда тона) в различни изделия, по 100 милиона тона на всеки земен жител.

Разбира се, биоикономиката не е самоцел, а средство за последващо развитие на едромащабно производство на необходимите стоки за народа и производството. Производственият потенциал на всяка САС изначално е ориентиран към много материали и изделия с двойно предназначение: необходими както за самовъзпроизводството на САС, така и за потребностите на обществото.

Биоикономиката може да се превърне в инструмент за целенасочена реконструкция на неблагоприятните за живот райони на Земята. Наземните САС в пустините, тундрата, районите на Крайния Север, тайгата, блатата, планините и т. н. по зададени програми ще рекултивират околната местност до нужния вид. Още по-големи потенциални възможности имат плаващите САС, самите им корпуси могат да служат като острови, обитавани от отделни семейства или малки общности. Ако разположим на палубата оранжерия, жилищни помещения и друга инфраструктура, необходима за пълноценен живот и отдих, САС може да се превърне в идеална изкуствена миниатюрна биосфера, която свободно се движи по желание на жителите в различни климатични зони и географски райони.

Колонизирането на космоса силно ще промени съществуващите социални отношения, тъй като влиянието на държавата върху отдалечените и мобилни космически селища ще бъде доста ограничено. Това ще бъде допълнителна гаранция за запазване и развитие на прякодемократичните традиции в тези селища.

Тези,  които се опасяват от гибелта на човечеството в термоядрена война или други възможни катаклизми, могат да разгледат космическите САС като своеобразен „Ноев ковчег“, който ще помогне да бъде запазена поне част от хората и натрупаният опит на световната цивилизация от унищожение.

Всеки – група или индивид, – който притежава САС, ще може сам да си произвежда всичко необходимо и няма да има нужда от пари, за да купува стоки от пазара. Стокооборотът и паричният оборот постепенно ще намаляват. Вероятно отначало със САС ще разполагат само военните от най-развитите страни, както и най-големите международни корпорации. Те ще се стремят да не допуснат разпространението им, но вечното опазване на монопола е невъзможно. Накрая масовото им използване ще бъде допуснато, сигурно под контрол, подобен на този спрямо атомните електроцентрали – ще учредят инспектираща международна организация.

Накрая, когато всеки може да си произвежда сам всичко необходимо, светът по естествен път ще се раздели на самоуправляващи се общини. Естествено, ще има нужда от някаква система за координация на действията на отделните общини, за да не си пречат една на друга, но необходимост от централна власт няма да има.

Този начин на управление се нарича „мрежова структура“. Игор Бошченко в книгата си „Еволюция на социалните системи“ я нарича „невросоц“.

Новото общество има една качествена разлика от всички досегашни. По-рано винаги е имало една шепа управляващи и едно мнозинство потиснати. В новото общество обаче всички хора могат да бъдат роботовладелци (собственици на роботи)! Навярно е уместно да го наречем „роботовладелско общество“. В него хората няма да бъдат разделени на експлоататори и експлоатирани, защото експлоатирани ще бъдат само бездушните машини. За да се стигне обаче до него, трябва първо да бъде изградена съответната материална база. Иначе всякаква борба за промени, всякакви протести ще останат безрезултатни. Просто нови управляващи ще сменят старите – както е било винаги в историята, когато материалната база не е достигнала нужното ниво.

*  *  *

Как обаче да се изгради САС? За всеки производствен процес може да се създаде специализирана машина. Остават обаче най-сложните за автоматизиране операции – по поддръжка и ремонт на машините. Те изискват разнообразни и често нетрадиционни действия. Тези действия се извършват засега само от хората – и в резултат на това абсолютно всички машини и съоръжения в света са направени така, че да бъдат обслужвани от хора. Това налага да използваме инструменти, подобни на хората – човекоподобни универсални роботи (УР).

Голямото предимство на УР е, че за него не е нужно да се конструират специални инструменти и приспособления – той ще използва съществуващите инструменти и машини, създадени за хората. Конструирането на УР може да реши повечето от проблемите по създаването на САС. Просто на първо време хората в съществуващите предприятия ще бъдат заменени с УР. За целта обаче ще бъде необходимо да се извърши една огромна работа по създаване на комплекс от програми за извършване на абсолютно всички видове производствени операции.

Посоченият подход позволява да се раздели създаването на САС на следните етапи:

1. Създаване на УР – „тялото“ на робота може да бъде проектирано, създадено и изпитано от неголяма група специалисти, при това, без да се налага да се изобретява нещо принципно ново.

След това обаче трябва да започне по-трудната работа – да бъде написан огромният комплекс от програми, които ще дадат на робота възможност да извършва всеки вид физическа работа, извършвана сега от човека.

2. „Техносфера-2“ – експериментална база по изграждане на САС. Този етап може да започне и преди създаването на УР, като вместо тях се използва човешки труд. Целта е да се намери минимумът от хора и машини, който да може да се самоподдържа без помощ отвън. Ако наречем Техносфера цялата човешка индустриална база, покрила планетата Земя, то нашият експериментален комплекс може да се нарече „Техносфера-2“, тъй като ще представлява умалено копие на глобалната самоподдържаща се Техносфера. Експериментът ще има огромно самостоятелно значение, независимо от програмата за създаване на САС. Той ще послужи за прототип на бъдещите космически селища, които ще трябва сами да се справят с проблемите си. Експериментът със сигурност ще даде и решения на производствени проблеми, които ще помогнат да се оптимизира както световната икономика, така и икономиката на отделни региони.

Именно тази база ще послужи и за създаването на програмното осигуряване на УР, за настройката му в процеса на работа.

3. Създаване на САС чрез постепенно заместване на хората, работещи в „Техносфера-2“ с УР. Тестът за успех на проекта ще бъде нашият САС да успее да създаде втори такъв без човешка помощ.

*  *  *

Появата на САС и основаната на тях биоикономика е инструментът, който ще премахне дефицита на материални блага. Затова смятам, че това е материалната база на новото общество и нейното изграждане трябва да започне с предприятие, в което група специалисти да проектират и сглобят първите УР. Даже без програмите, необходими на робота да работи самостоятелно, той може да бъде управляван дистанционно. Оператор си поставя шлем с дисплей, вижда през „очите“ на робота и се чувства на неговото място. УР повтаря движенията на оператора, като това може да бъде част от обучението на управляващите роботите процесори. Отделно от това е ползата от заместването на човека в опасни места – пожари, аварии, стихийни бедствия, в космоса, на морското дъно.

Това може да стане още сега… •

инж. Димитър Нейчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *