Европа на банките

печат
Пука ли ни кой е на върха на пирамидата?

Финансовата криза дава удобен повод за реализация на отдавнашния проект за банкова централизация. Централизацията на банките под контрола на Европейската банка обаче в никакъв случай не представлява мярка за „дисциплиниране“ на преялите местни банки. Това е просто система за разпределение на печалбите „както е редно“: на големите риби повече, на малките – по-малко, а за гражданите остават само сметки и задължения. Оредяващата, макар и по-бавно отколкото в Америка, европейска „средна класа“ е между чука на апетитите на финансовите акули и наковалнята на гастарбайтерите, които също искат да консумират „като бели хора“.

Авторите на банковата централизация обещават финансова стабилност, само че взетите досега мерки в тази насока не водят до стабилност, а напротив.

Четири години след като правителствата и надправителствените евроинституции започнаха да „ни измъкват от кризата“ резултатът е плачевен – фалит на Гърция, невиждана безработица и обедняване в една издигнала се след 1970-те години Испания, засилване на сепаратизма в Каталония и Квебек – без това да обещава подобрение, единствено разпиляване на социалната енергия и вратички за безнаказано измъкване на овластените грабители, провал на „ирландското чудо“, което уж за всяко инвестирано евро връщаше 40 печалба, Италия със своята промишленост (успяла да купи дори американския автомобилен гигант Крайслер) и трудови ресурси също е на прага на пропастта, Великобритания намалява социалните разходи, като наказва безработните за грешната политика на националния си бизнес.

Всички хубави приказки за права и свободи в идеята за „обединена млада Европа“ отиват по дяволите. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *