Европа се радикализира

печат

Европейските заптиета засилват действията срещу радикалните групи

Европа се радикализира

Европа се радикализираВ края на януари Би Би Си съобщи за доклад на френското разузнаване, в който се предупреждава за „повишена заплаха“ от „международна европейска мрежа със силно присъствие във Франция“ и евентуално „възраждане на въоръжената крайна левица“. Говорител на вътрешното министерство на Франция потвърждава официално пред британската медия, че заплахата е реална и пояснява, че вътрешният министър употребява термина „ултралеви“, тоест различни от „крайно левите“ (например комунистическата партия), които участват в избори и се придържат към „параметрите на демократичния дебат“.

Копоите на Саркози се уплашили от анонимно публикувани брошури с тиражи, достигащи 20 000 екземпляра и заглавия като „Как да започнем гражданска война“ и „Предстоящият бунт“. „Те пишат, че пламъците на бунта ще стигнат навсякъде и вече виждаме поражения на банкови клонове и държавни сгради под претекст за солидарност с гръцките безредици“ обяснява висшето френско ченге.

Криминолози и „експерти по тероризма“ – от Сорбоната, не от Ал Кайда – раздухват темата за „заплахата“. Правят се паралели с Червените бригади и Аксион Директ отпреди 30 години, като се изтъква, че преди да прибягнат към атентати и насилие, радикалните групи имали „интелектуален период“, в който се занимавали само с пропаганда, но щом пропагандата започвала да включва теми като „започване на гражданска война“, „разрушаване на електропроводи“, „поразяване на обществена собственост“ и пр., това означавало, че този период приключвал и започвали конспирациите, убийствата и гърмежите. Държавата се отзовава надлежно и правителството на Саркози създава специални „екипи за наблюдение“ и „разузнаване“, които се занимават само с радикалните групи.

Всъщност проблемът далеч не е в това, че някой изтупал от нафталина „рецептурника на анархиста“ или изфъскал на някоя стена позабравените петолъчки на бригадите, баадер-майнхофските червеноармейци или аксиона. Проблемът е, че що се отнася до „поразяването на обществена собственост“, през изминалата и тази година, никой не може да се качи на пръста на крупния световен тероризъм в лицето на банките и големите корпорации. Техните „преки действия“ на „свободния пазар“ са ликвидирали 11 милиона работни места само през 2008 година, а по доклад на Международната организация на труда, публикуван в Женева на 28 януари тази година, през 2009 година този брой ще скочи над 4 пъти и светът ще осъмне догодина с 50 милиона работни места по-малко. Само през тези 12 месеца броят на безработните в целия свят (около 190 милиона души) ще скочи с повече от една четвърт. Кое е по-ценно за обществото – едно работно място или джамът на някоя беряща душа банка – спорът е излишен.

Последиците от големия банков обир разбира се щяха да бъдат добре дошли за държавата и капитала, защото щяха да направят и без друго сдуханите работници още по-сдухани и вкопчени в надничарската си робия, ако нямаше едно много по-опасно измерение, за което мимоходом се споменава в анализа на Би Би Си и то явно вълнува блюстителите на реда в крепостта Европа. До днес безредиците и разрушенията на „обществена“ собственост в Западна Европа бяха съсредоточени предимно на две места и извършвани от две групи, които нямаха комуникация помежду си. От една страна това са бедните квартали с техните стихийни бунтове, предимно от млади имигранти, които палят коли, трошат витрини и действат почти винаги като реакция на полицейското насилие срещу тях. От друга страна това са „белите“ младежи с големите демонстрации и акции най-вече по срещи на Г8, НАТО, МВФ и други капиталистически кьор-софри. Някъде встрани от тях са вече по-мащабните, но и далеч по-безобидни демонстрации на старата „лява гвардия“ – профсъюзи, зелени, комунисти, социалисти, правозащитници и антивоенни движения. Ударите на икономическата криза срещу работещите обаче стават толкова тежки и толкова много, че властите с право се опасяват те да не доведат до неминуемо сближаване на тези три взривоопасни съставки, които държавата успяваше да поддържа досега на безопасно разстояние една от друга. Броят на членовете дори на такива „отписани“ леви формации като комунистическите партии расте стремглаво през последните месеци, а се образуват и нови партии и политически движения с ясно заявени „антикапиталистически“ цели. Говорителите на всички подобни организации почти в един глас заявяват, че тяхна основна цел е да привлекат потиснатата младеж от предградията, имигрантите и всички жертви на капитализма останали до днес или встрани от социалните борби, или участващи само спорадично и стихийно в тях. И докато доскоро тези призиви не намираха отзвук у онези, към които бяха отправяни, налице са първите сигнали, че това започва да се променя. Най-сигурният индикатор за тази промяна е именно засиленият интерес на полицейските структури към прогресивните и радикални движения.

А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *