„Фашизъм“, „антифашизъм“ и „соц“-безсрамие

По повод така наречения Луков марш, в медиите пак засмърдя на „фашизъм“, „антифашизъм“ и други миризливи неща. Участие в това „оперативно мероприятие“ взе и дъщерята на луковия убиец г-жа или г-ца Татяна Буруджиева – депутатка от бсп, началничка на кабинета на Станишев (еn passant, cabinets на френски означава и кенеф), политолог, социолог и – както сама се представя – „специалист в използване на черната пиар-техника, усъвършенствана в Белгия и Франция“. Въпросната госпожа се оплака, че от 11 години „маршируващите на тъмно факлоносци“ се гаврят с паметта на баща й, наричайки го „убиеца на Луков“. Тя изрази възмущение от „възраждането на фашизма под маската на патриотизъм“ и каза, че идеологията на маршируващите екскременти, родени от собственото ѝ общество, са концлагери за циганите и евреите, изтребление, вкарване в гета и т. н., и запита патетично: Ще приемем ли да се възражда фашизмът в България или ще го отречем на всякакво ниво? (в-к „Ретро“ от 20-26.II.2014 г., стр. 9 и 12)

Тези нейни „филипики“ се нуждаят от известни разяснения за несведущите:

1) Таткото, също генерал като своята жертва, е убиец, а не терорист, защото да застреляш нощем, на закрито, един пенсионер без охрана, па бил той и о. з. „ген. Луков на негово величество“, не е терористичен акт. Терористът – казваше Борис Савинков – е красив, защото действа открито, залагайки своя живот срещу чуждия (като нашите „Гемиджии“, например).

2) Убитият Хр. Луков беше прохитлеристки настроен (както почти всички БГ-политици от епохата) и водач на едно от крилата на фашизоидната организация СБНЛ = Съюз на българските национални легиони (като почти всички организации, поникнали като гъби между двете световни касапници). Той обаче не бе сключвал пактове от рода на Сталин-Хитлер (известен като „пакта Молотов-Рибентроп“), а СБНЛ, за разлика от партията на баща ѝ – Иван Буруджиев, – не е бивал на власт, поради което не можа да се окървави. Да се говори днес за фашизъм и антифашизъм, няма повече основание, отколкото да говорим за комунизъм и антикомунизъм. (Тъй като комунизъм никога не е имало – нито у нас, нито където и да е другаде. Това признават и самите „комунисти“, които от един век се намират в перманентен „преход“ напред-назад. В соц-лагера имаше еднопартийна полицейска диктатура с държавен капитализъм, които от четвърт век мутират мъчително в мафиотска демокрация и частно-монополистически капитализъм.)

За убийството на о.з. генерала се носеха различни слухове: че е ликвидиран по нареждане на Борис, защото Хитлер имал намерение да го замени с военен преврат от по-верния му Луков или че го убили „черните ангели“ от брп (к)…

Може обаче и двете версии да са верни! Тоест величеството да е било информирано за готвения атентат от своята ДС, която е имала свои доносници във всички ц.к. на столетницата, и да е оставило нейните „бойци“ да свършат неговата работа? В полза на тази хипотеза говори факта, че след ареста му, убиецът на Луков бил освободен, поради… „липсата на доказателства“.

3) Струва си да отбележим, че „луковистите“ не са признати от последните живи легионери. Не че не биха искали да имат млади хора, но знаят кой и защо стои зад новите рекрути. И наистина, ако съдим по техните фюрерчета, срещу някои от които има заведени по няколко дела и нито една осъдителна присъда, а на един от тях, въпреки абсолютната му неграмотност, предоставиха достъп до всички медии и го направиха „водещ на предаване“ в една от телевизиите, може да се заключи, че са плащани от олигарсите и покровителствани от службите, чийто произход е тайна само за олигофрени.

Прочее, поради факта, че патриотарският цирк продължава 11 години, през които б.с.п. участва и ръководи три от четирите правителства през този период, без да предприеме каквито и да било мерки срещу клоунадите и маймунадите, госпожата би трябвало да отправи своето възмущение към партията на баща си, чийто кенеф тя управлява.

Защо на господстващата експлоататорска класа са нужни клоуните с факлите? – Елементарно! – За да отклоняват вниманието на „шибания народ“ от собствените му витални социални проблеми във фалшива посока и евентуално, за да ги използва като „безотговорни фактори“… при нужда.

Днес международният финансов капитал няма нужда от фашизма или нацизма, защото създаде по-ефикасни, фасаднодемократични механизми за манипулиране на масите, за париране на тяхното социално недоволство и за селективно ликвидиране на опасните врагове на политическата и икономическа система, при пълното мълчание на проституиращата журналистика и на т. нар. обществено мнение. И не на последно място, трябва да кажем, че ако у нас има опасност от „фашизъм“, тя идва от нейната партия!

4) Впрочем, да бъдат наричани болшевиките и тeхните изтърсаци „фашисти“, е обидно за… последните. Според данни от книгата „Един народ в нелегалност“ на Луиджи Лонго – генсек на италианската компартия, в 40-милионна Италия през диктатурата на Мусолини е имало около 4600 затворници, от които на шестима, със стаж над десет години, било предложено след края на Втората световна война да станат пожизнени сенатори. В пет пъти по-малочислена по население БГ, имаше пет пъти повече затворници или съотношението е 25:1 в полза на болшевишката диктатура – при спазване на фашистките критерии, ние можехме да снабдим със сенатори целия свят. Не е много по-лицеприятно и сравнението на хитлеризма със сталинизма. Според британските спецслужби, в нацистките концлагери са изтребени около 12 (дванадесет) милиона души, от които немци „само“ 500 хиляди. Скромните косвени изчисления (преки данни все още няма) дават тройно повече трупове на разстреляни в подвалите на ЧК, ГПУ, НКВД и КГБ или загинали в необятния архипелаг на ГУЛАГ…

Да се говори за фашизъм и концлагери и да се забравя кървавата практика на партията-столетница, с която наследниците ѝ все още се гордеят, е цинизъм и е равносилно на „говорене за въже в дома на обесения“. •

Георги Константинов