Фатих Акин: „Срещу стената“

печат
Срещу стената
Срещу стената

Коя е тази стена, за която говорят още Пинк Флойд в знаменития си филм със символичното заглавие “Стената”? Това е стената, която сами изграждаме, допускайки престъпници да ръководят живота ни. Стена от студенина и безразличие, консуматорски материализъм, конформизъм, суета, самота, отчуждение, предрасъдъци, омраза, войни. Но ако филмът на Алън Паркър е за последиците от Втората световна война през преиода на т. нар. Студена, то Фатих Акин говори за нас и на нас, с днешните проблеми. Те, макар неминуемо да носят отпечатъка на целия 20 век с всичките му зверства и безумия, са специфични, породени от съвременния ред на нещата.
Фатих Акин е роден на 25 август 1973 година в Хамбург. Там израства и завършва изящни изкуства, специалност кино. Макар и дете на Хамбург, той е възпитан в турската етническа традиция. Културната му амбивалентност, за разлика от поколението на родителите му (т. нар. „гастарбайтери”, превърнали се в черноработническата диаспора на Западна Германия през 70-те), вече е част от реализирана социална интеграция и шанс да представи своя ракурс върху мултиетническото немско живеене. Както сам споделя, „чувствам се немски режисьор. Снимам филмите си с немски пари и на кинофестивалите представям Германия. Понякога ми се струва, че съм немец, понякога – турчин, т. е. нещо като раздвояване на личността. Но колкото и странно да е, никак не ми е тежко. Водейки този двойствен живот, много по-лесно се зареждам с енергия за филмите си”. В творчеството си Фатих Акин разказва за различните народности, за това как съжителстват заедно. Преплитането на изток и запад, тяхната симбиоза и противопоставяне в европейския свят. Героите му търсят своята идентичност, като едновременно с това самите те са пънкари, градски бунтари и хулигани, повлияни от модерната западна субкултура, напълно различни от източния ориенталски начин на живот.
Дебютът на Акин в пълнометражното кино е през 1998 с филма “Кратко и болезнено”, който веднага привлича погледите. “На Скорсезе и на другите италоамериканци им бяха необходими около 70 години, докато започнат да правят филмите си. Алжирските французи имаха нужда от около 30 години, докато започнат със cinema beur. Ние сме най-бързи от всички”, обявява Акин, след като чува аплодисментите за дебюта си, засягаща адаптацията на турските емигранти към Западна Европа. Това е филмът, с който за първи път българската публика се среща с Фатих Акин на Киномания 2004. Следват “През юли” (2000) и “Солино” (2002). 2004 година освен българската му премиера, е звездната година на Акин. Филмът му “Срещу стената”, който отначало е отхвърлен от селекционната комисия, но по-късно все пак е включен в състезателната програма на Берлинале, изненадващо печели “Златна мечка”. В България дойде с обичайното закъснение, но за сметка на това беше добре разпространен, получи голям отзвук сред критика, медии и зрители.
Безпорно най-впечатляващият от всички филми на Акин, с който той доказа и утвърди своя талант на режисьор с изключителен усет за киноразказа, е “Срещу стената”. Филмът започва в хамбургски клуб, където Джахит Томрук (Бирол Юнел) работи като чистач. В началото на филма го намираме седнал на бар с цигара и жажда за бира. До него е шефът му, който ехидно подхвърля: „Като си жаден, пий вода”. Джахит отвръща „Да не съм куче?” Малко след като напуска клуба главният герой се качва в колата си, кара като бесен и се блъска право в една стена. В клиниката лекарят му казва: „Ако искаш да се самоубиеш, не е нужно да умираш. Просто си смени живота – иди другаде.” „А вие откъде сте сигурен, че съм искал да се самоубия?” отговаря Джахит. Изневиделица в болницата се появява Сибел (Сибел Кекли), която започва да го убеждава да се ожени за нея. Причината е, че е родена в религиозно консервативно турско семейство. Това е едниственият ґ шанс да заживее свободно. Тя предлага да сключат фиктивен брак. Казва му че и на нея ґ се иска да ходи по клубове, да се чука, да пие, да живее сама, да прави каквото поиска, да си направи пиърсинг, да се татуира, да слуша пънк. Иска всичко! Той е турчин, родителите ґ може да го приемат, моли го. Накрая Джахит приема да помогне. След лудата им турска сватба обаче идват неприятностите. Сибел започва своя експеримент с живота. Изчезва по цели нощи, спи с всеки срещнат, а незнайно защо Джахит силно я ревнува. Привързан към фиктивната си съпруга, Джахит убива човек. Изпратен е в затвора, а Сибел – вече влюбена – го чака. Накрая заминава за своята изгубена родина Турция и филмовото приключение тепърва започва.
Политическите възгледи на Фатих Акин са радикални. Полицията го тормози заради фанелката със свастика и надпис „Буш”. За политиката на САЩ е фашистка – те искат Трета световна война. Сам казва че винаги е бил аутсайдер, пънкар, анархист, битник. Затова прави кино, а не в търсене на световна слава. След “Срещу стената” няма как да не му вярваме.

Чичката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *