Философията на Кропоткин

печат

Формирането на философията на Кропоткин1

Философията на Кропоткин, като всяка значителна философска теория, е плод на мисълта и делото на една нестандартна, уникална личност. А личността на Кропоткин поразява със синтетичния си характер –с хармоничното развитие на многообразие от дарби и дейности, просмукало сокове от различни културни пластове; със самостоятелността на мисълта си и решителността на действията си, вследствие на което той твърдо следва своя път в живота, независимо от социалните условия и предразсъдъците на общественото мнение; с многостранната си плодотворна научна дейност и със самоотвержената си борба в името на един висок обществен идеал. В поцеса на развитието на философските схващаня на Кропоткин в хода на жизнената му дейност се открояват два етапа:

1) етап на формиране на основите на философските му схващания, който започва от ранна възраст и завършва с избор на идейна позиция; и

2) етап на разработване на философските му схващания, който в исторически план се оказва цял етап от процеса на развитието на анархическата философия.

Формиране на философската позиция на Кропоткин

Пьотр Алексеевич Кропоткин е роден на 9 декември 1842 година в Москва. Родният му дом, а и другите къщи, в които израства до 15-годишна възраст, са все в тихия, старинен дворянски квартал, намиращ се недалеч от Кремъл, между знаменитата улица “Арбат” и Москва река, наречен със звучното руско название “Старата конюшна”. По бащина линия той произхожда от старинен княжески род, водещ началото си още от предводителя на викингите Рюрик, чийто син Игор е киевски княз, а правнукът му, княз Владимир, е покръстил Русия. По майчина линия той принадлежи към известния род Сулима, някои представители на който са свързали живота си с важни събития в историята на Русия. Младият Кропоткин е записан в пажеския корпус – привилегировано военно-учебно заведение, в което става камерпаж и като такъв придружава императора в разни церемонии и се върти в императорския двор с различни поръчения. И тук възниква въпросът: как така потомственният княз Кропоткин, който още в ранна младежка възраст заема такова завидно положение в императорския двор, на 30-годишна възраст вече е убеден революционер-анархист? Това съвсем не е единичен случай, а цяло социално движение в Русия, силно разраснало се през ХIХ век – младежи и девойки от средите на аристокрацията да се противопоставят на своята класа и да преминават на противоположни класови позиции, на страната на бедните и угнетените, на експлоатираните, а в много случаи даже да се включат в революционната борба против царизма. Естествено, конкретните фактори за това са различни според конкретните житейски обстоятелства в различните случаи. В случая на Кропоткин можем да изтъкнем в обобщена форма като главни за преминаването му върху идейните позиции на анархизма, заедно с това и за формирането на жизнено-философската му позиция, следните четири фактора:

1) Въпреки княжеския си произход, вследствие стечение на определени житейски обстоятелства, малкият Петя емоционално се приобщава към крепостни селяни и служители в княжеския дом, обгърнат е от тяхната грижа и любов.

2) Още през детските и юношеските си години той ставал жертва на насилие, на което се е съпротивлявал според възможностите си. Естествено, това е правило и по-чувствителен, даже причастен, към наблюдаваното насилие над крепостните селяни, а също развивало в него стремеж към съпротивляване срещу насилието, развивало е бунтарски дух.

3) Вследствие на някои благоприятни обстоятелства интелектуалните му способности получават интензивно развитие още от ранна възраст и с течение на времето те, а заедно с това и познанията му, придобиват многостранен характер. От особено значение за формирането на специфичните черти на анархическата му философия е съчетанието у Кропоткин наизследвания в естествените науки, провеждани както на емпирично, така и на рационално-теоретично равнище с прилагане на точни методи, с изследването на социални проблеми. В тази връзка е от значение и развитието на литературната му дарба – тя придава на гореспоменатото съчетание пластичен израз, а заедно с това придава на анархическата му философия на живота по-голяма яснота и убедителност.

4) Процесът на изкристализирането на идейната житейско-философска позиция на Кропоткин протича в една твърде динамична политическа епоха в историята на Русия, през която се редуват периоди на жестока реакция и периоди на либерални реформи, провеждани от двореца, както и периоди на будене на светли надежди за по-сериозни социални преобразувания. Тези обрати в политическия климат на Русия оказват силно психологическо въздействие върху социалното съзнание на значителна част от младежта с дворянски произход, като я подбужда към самоотвержена борба за посправедливо устройство на обществото.

Тези така обобщено и абстрактно изразени фактори получават по-конкретен, а заедно с това и по нагледен характер, като се приведат съответни факти от биографията на Кропоткин.

Майката на Пьотр Алексеевич, Екатерина Николаевна, била подчертано артистична натура в широкия смисъл на думата – увличала се от художествената литература, самата тя рисувала, “обичала музиката и изглежда добре я разбирала”2, лудеела по танците. Била е жизнерадостна, с много добро сърце и имала естествено държане към всички хора, с които влизала в контакт, независимо от социалното им положение. Крепостните селянки от имението на баща му с възторг разказвали на малкия Петя как майка му с възхищение гледала от балкона техния хоровод и в един момент, като не можела повече да се стърпи, бързо слизала по стълбите, отивала при тях и с тях играела руските народни танци. Заради тези ґ качества крепостните селяни и служителите в московския княжески дом били изпълнени със симпатия и любов към нея. Майката на Пьотр Алексеевич обаче умира, когато той е едва на три години и половина. Крепостните селянки от бащиното му имение и слугите в бащиния му московски дом, които “боготворели нейната памет”, обгърнали него и по-големия му брат Александър с нежност и любов, а гувернантката-немкиня и бавачката присърце поели грижата за двете невръстни сирачета. Съответно малкият Петя чувствал тези две жени като близки, родни същества; сърцето му се изпълвало с любов към крепостните, към бедните и угнетените. Две години след смъртта на майката бащата е принуден от началника на корпуса, в който служи, да се ожени за племенницата на жена си, една от дъщерите на адмирала на руския черноморски флот. Натрапената втора жена на нещастния баща на двете сирачета самомнително им заявява: “Виждате ли каква весела майчица ще имате!”, на които думи те със свойствената на децата прямота възразяват: “Нашата майка е излетяла горе на небето”. Мащехата старателно унищожава портретите на майката, картините, нарисувани от нея, и всичко друго, направено от нейните ръце. Продават къщата, в която са живеели дотогава, и купуват друга къща (пак в Старата конюшна), която е обзаведена изцяло по нов начин и с нови мебели. Мащехата грубо изгонва двете жени, които с любов се грижат за сирачетата и стават за тях сърдечно най-близките същества, забранява на децата да се срещат с роднините си по майчина линия. Нищо не трябва да напомня за майка им. Това насилие над детското съзнание среща у сирачетата външно невидима, но решителна съпротива: те запазват образа на майката в съзнанието си, както и спомена за оная нежност и любов, с която са били обгърнати от крепостните селяни и слуги в нейна памет, с всички последици от това за развитието на своя характер. “Не зная какво би станало с нас – пише след деситилетия авторът на “Записки на революционера” – ако в нашия дом не бяхме намерили сред крепостните слуги тази атмосфера на любов, с която трябва да бъдат заобиколени децата. Ние бяхме деца на нашата майка; ние приличахме на нея; и поради това именно крепостните ни обсипваха с грижи. Ние не знаехме майка си. Тя рано ни напусна, но паметта за нея премина през цялото ни детство и го стопли.3 Тук съвсем не се стремим към сърцераздирателно описание на сълзливо-сантиментални преживявания от детските години на великия анархист. Става дума за това как княз Пьотр Алексеевич Кропоткин, потомъкът на Рюрик, е станал революционер-анархист, борец против всякаква форма на насилие над човешката личност. Освен очебийната макросоциологическа форма на насилие на една класа над друга в обществото съществуват и разнообразни микросоциологически форми на насилие, свързани с интимно-лични преживявания на отделния индивид, които остават невидими за историята, но в дадена епоха натрупват достатъчен количествен размер, за да се превърнат в такъв мощен социален фактор, който събаря империи, руши окови, променя хода на човешката история.

(Следва)

Ст. н. с. I ст.

д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Ползвал съм главно биографи- чен материал от: П. А. Кропоткин, Записки революционера (предисло- вие и примечания В. А. Твардовской),

Изд. “Московский рабочий”, Москва, 1988 г.; Е. В. Старостин, П. А. Кропоткин – Библиографический указатель, т. I и II, издание Института истории СССР АН СССР, Москва, 1980 г.; В. А.

Маркин, Пeтр Кропоткин, ВосточноСибирское книжное издательство,Иркутск, 1992 г.

2 Тук и по-долу изразите в скобки без указание на източника са от “Записки революционера” – ср. бел. 1.

3 Кропоткин П. А., Записки революционера (ср. бел.1), с. 48

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *