Философията на Лев Толстой

печат
Бележки върху философията на анархизма

Пътят за премахване на държавата, без да се отговаря на нейното насилие с насилие
Като прави извода, че държавата, основаваща се на насилието, представлява главно средство за угнетяване на трудовия народ и следователно, за да се премахне насилието и бедността в обществото, трябва държавата да бъде премахната като форма на обществена организация (ср. “Св. мисъл”, 2008 г., бр. 3, с. 10), Толстой поставя въпроса за пътя, за начина на нейното премахване. В тази връзка той анализира средствата, на които се опира съществуването на държавната власт:
“Днешните правителства, всичките правтелства, както най-деспотичните, така и либералните, са станали, както духовито ги нарича Херцен, Чингис ханове с телеграфи, т. е. организации на насилия, които в своята основа нямат нищо друго, освен най-груб произвол. Всички хора са обхванати в кръга на насилието. Този кръг се състои сега от четири средства за въздействие върху хората. Всичките тези средства са свързани помежду си и се поддържат едно друго, както халките на веригата.”
По-нататък той изброява и характеризира тези средства така:
“Първото, най-старо средство, е заплашването. Това средство се състои в това, да представят съществуващото държавно устройство за нещо свещенно и неизменно и затова да наказват с най-жестоки наказания всички опити за изменението му.
Това средство се употребява неизменно навсякъде, където има правителство: в Русия против така наречените нихилисти, в Америка против анархистите, във Франция против империалистите, монархистите, комунистите и анархистите.
Второто средство е подкупът. То се състои в това, че, като вземат от трудещя се работен народ посредством данъци богатствата му, разпределят тези богатства между чиновниците, които са длъжни за това възнаграждение да поддържат и усилват поробването на народа.
Третото средство е хипнотизация на народа. Това средство се състои в това, щото да задържат духовното развитие на хората и с различни внушения да ги държат в отживяното вече от човечеството разбиране на живота, на което се и гради властта на правителствата. Тази хипнотизация се започва от първата възраст в нарочно за това устроени и задължителни училища. В по-зрялата възраст тази хипнотизация се продължава над хората с поощряване и на религиозното, и на патриотичното суеверие.”
Четвъртото средство е войската. “Заплашването, подкупът, хипнотизацията карат хората да отиват войници; войниците пък дават власт и възможност и да наказват хората, и да ги обират, и да ги хипнотизират, и да ги правят като същите тези войници, които дават власт да правят всичко това.”
Средството, предлагано от Толстой, за разкъсване на този кръг, за противопоставяне на споменатите четири средства, поддържащи държавата, играещо по такъв начин ролята на средство за разрушаването на самата държава, е неподчинението на държавата – хората да не отиват войници, да не стават полицаи, да не стават чиновници, да не плащат данъци или най-общо казано, изразено в обичайната за него религиозна форма: “християнинът не бива да взема участие в държавните дела”4. А за да постигнат хората такова поведение в жизнената си дейност, те трябва да осъзнаят, че не се нуждаят от защита чрез средствата на държавната власт и че е безнравствено да служат, по какъвто и да е начин, на държавата (тъй като да служиш на държавата би означавало да участвуваш в насилието, което тя упражнява над хората, а това е в противоречие с изискването на морала човек никому да не прави зло, над никого да не упражнява насилие, при каквито и да е условия – ср. “Св. мисъл”, 2008 г., бр. 2, с. 10): “Анархистите са прави във всичко: и в отрицанието на съществуващото, и в утвърждаването на това, че при съществуващите нрави нищо не може да бъде по-лошо от насилието на властта, но те грубо се заблуждават, мислейки, че анархията може да се установи чрез революция. Анархията може да се установи само по такъв начин, че да стават все повече и повече хората, на които няма да е нужна защита от правителствена власт, и все повече и повече хора, които ще се срамуват да прилагат тази власт.”
За Толстой е ясно, че неподчинението на властта – отказът на селянина да плаща данъците, чрез които тя поддържа войската, полицията и чиновниците, отказът на войника да участвува в боеве по време на война, отказът на мужика да влезе в казармата по време на мобилизация, както и други подобни действия от страна на угнетените трудови хора, ще бъдат последвани от репресии върху тях – та нали затова са преди всичко войската, полицията, съдилищата като органи на държавната власт. Но като изтъква това, той подчертава, че човекът, който има достойнство и ясното убеждение, че държавата по своята природа е организирано насилие, участието в което е безнравствено, не може да постъпва иначе, освен да отказва да се подчинява. Явно, имайки предвид примера от ранната история на християнството, той заявява, че в началото неподчиняващите се на държавата ще бъдат само отделни единици и тя, като ги подлага на мъчения, няма да пострада видимо от тяхното неподчинение поради малкия им брой. Но именно тези мъчения ще направят техния пример известен и заразителен за по-широк хора; мъченията на последните ще привлече вниманието към идеята за неподчинение на държавата на още по-широк кръг хора и така нататък, докато неподчинението на държавата от страна на угнетените трудови хора и неучастието в нейните дела от страна на образованите привелигеровани класи стане дотолкова масово, че почти няма да има войници, полицаи, съдии, служители в министерства и общини. Така държавата от само себе си ще рухне. Ако християнството е победило в древния Рим, като се е превърнало в държавна религия, защото е имало своите мъченици, то също така и безвластническата идея в нашата модерна епоха ще победи, като доведе до рухване на държавната власт, защото и тя ще има своите мъченици! Мъченията, които ще изтърпят тези, които се отказват да се подчиняват на държавата в началния етап на този процес, няма веднага да доведат до видимото отслабване, но те няма да бъдат напразни: от тях ще се роди свободата на личността!
В духа именно на тази идейна платформа, на синора между ХIХ и ХХ, чрез книги, брошури, статии, писма, беседи, ечи мощното слово на мъдреца-писател от Ясна поляна: не бива едни да живеят на гърба на другите; каквото и да му струва на човек, не бива той да се подчинява на законите и разпорежданията на държавната власт, щом те влизат в противоречие с нравствените му принципи (например, ръководен от религиозни съображения, войникът-християнин трябва да се откаже да воюва, т. е. да убива); науката и изкуството трябва да служат не на привелигированите класи и на държавната власт, а на нравствения прогрес, който неминуемо води до нейното разрушаване!
Като отхвърля по принцип революцята като средство за премахване на държавата, противоречащо на моралното изискване да не се отговаря на насилието с насилие, на злото със зло, в същото време, обаче, Толстой категорично и убедително се противопоставя на нападките от страна на заграбилите властта и богатствата спрямо революционерите, че те били някакви нецивилизовани, агресивни елементи на обществото, които се стремят към бунтове, към революции, за да дадат израз на вътрешния си природен стремеж към жестокост – нападки, чрез които угнетителите се стремят да оправдаят жестокостите, към които самите те прибягват, за да потискат всяко недоволство на угнетените маси, както и опитите за тяхното просвещение чрез книги, вестници, събрания, за да осъзнаят действителното си положение и пътя на борбата за неговото изменение. Проникновеният познавач на човешката душа, проявил се като такъв в ненадминати шедьоври на художествената литература, разкрива, че на нормалната човешка психика е чужд стремежът към уреждане живота на другите хора, т. е. към преустройство на обществото чрез жестокости, по пътя на насилието. А що се отнася до това, че в човешкото общество избухват кървави революции, с присъщите им жестокости и насилие, то тези жестокост и насилие се провокират в крайна сметка от самата държавна власт, от нейните жестокост и насилие спрямо угнетения трудов народ: “Жестокостите на всички революции са само следствие на жестокостите на управляващите. Никога на свежите човешки глави не би могла да дойде дивата мисъл за това, че едни хора могат и имат право със сила да уреждат живота на другите хора, ако всички властници, всички управляващи не бяха обучавали на това народите”.
Толстой подчертава, че резултатът от премахването на държавата съвсем няма да бъде отсъствие на каквато и да е органзация на обществения живот, а ще бъде установяване на такава организация, която отговаря на човешкия разум: “Анархията не означава отсъствие на учреждения, а само отсъствие на такива учреждения, чрез които насилствено заставят хората да се подчиняват. Изглежда, не би могло и не би трябвало иначе да бъде устроено общество, състоящо се от същества, надарени с разум.”
С безпримерно, бих казал, с болезнено чувство за истина, Толстой разобличава лъжата в най-различните й форми, която служи било за оправдание, било за прикриване на общественото устройство, свързано с насилието на едно малцинство от паразити над огромните маси трудещи се в отделните страни, както и на фактическото поробване на едни народи от други. Той разкрива голямата лъжа, състояща се в това, че хора, които се наричат християни и външно демонстрират, че са такива, на дело постъпват в разрез с учението на Исус Христос.
Въплъщение на философията на Толстой в жизнената му дейност
Толстой не само разобличава лъжата, господствуваща в обществения живот. С неимоверни усилия той се мъчи да преустрои собствения си живот, тъй като по силата на класовия си произход е обречен да бъде господар, значи, да живее от чужд труд, което е в разрез с неговата философия. Навършил вече 82-годишна възраст, в една тъмна нощ тайно напуска господарския си дом и сяда във влака, който да го откара някъде на юг, за да заживее там като най-обикновен човек, в съответствие със собственото си учение. Остър пристъп на болестта го принуждава да слезе на малката гаричка Астапово и там, в бедната стаичка на железничарски служител, завършва земния си път на 20 ноември 1910 г. Така великият мъдрец на нашата епоха чрез смъртта си ни дава пример, че човек трябва да се стреми да живее в съгласие с нравствените принципи, които е приел. •
Следва:
Философията на Кропоткин
Ст.н.с. I ст. д.ф.н.
Борис Чендов
БЕЛЕЖКИ

1 Толстой Л. Н., Царството божие е във вас – Л. Н. Толстой, Съчинения, Книгоиздателство Ив. Г. Игнатов & синове, основ. 1890 г., София, т. IХ, с. 146.
2 Пак там, с. 146-147.
3 Пак там, с. 148.
4 Толстой Л. Н., Путь жизни, Изд. “Высшая школа”, Москва, 1993 г., гл. ХVII. Суеверието на държавата, с. 267 – фразата е заглавие на седми раздел от тази глава.
5 Пак там, с. 269.
6 Пак там, гл. ХIV. Насилие, с. 202.
7 Пак там, гл. ХVII. Суеверието на държавата, с. 269.
-=-=-=-=-=-=-
» » » продължава от миналия брой

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *