Философията на Лев Толстой

печат

Принцип на народността при познанието на живота

Обществото е разцепено на две основни класи: (1) едно богато, привилигировано и образовано малцинство, което води нетрудов, празен живот и е носител на фалшива ценностна система и (2) една бедна, угнетена, необразована, трудеща се маса, която е творец на обществените блага, води истински живот и е носител на истинска ценностна система.

Необходимото условие, щото даден индивид да постигне истинно познание по въпросите на живота, е той да води истински живот, което съгласно казаното в предидущия абзац означава, че той трябва да води такъв начин на живот, какъвто е присъщ на необразованата трудеща се маса и в разсъжденията си по тези въпроси той трябва да взема предвид нейната ценностна система.

Толстой е изразил този принцип в “Изповед”, приложен към неговото собствено духовно развитие, свързано с търсенето на смисъла на живота: „Аз се вгледах в живота на предишни и съвременни огромни маси хора и видях такива, разбрали смисъла на живота, умеещи да живеят и да умират. И аз обикнах тези хора. у мен се извърши преврат. стана така, че животът на нашия кръг – богатите, учените – не само ми стана противен, но загуби всякакъв смисъл. Действията на трудещия се народ, творящ живота, ми се представиха като единствено истинско дело. Разбрах, че смисълът, придаван от този живот е истината, и аз го приех.”1 “Убеждението в това, че знанието на истината може да се намери само чрез живота, ме подтикна да се усъмня в правилността на моя живот и да видя истинския живот на простия трудов народ и да разбера, че само той е истински живот. Разбрах, че ако искам да разбера живота и неговия смисъл, аз трябва да живея не живота на паразит, а истински живот и, като приех този смисъл, който му придава истинското човечество, сливайки се с този живот, трябва да го проверя.”2 “Аз се отрекох от живота на нашия кръг, като признах, че това не е живот, а само подобие на живот, че условията на излишък, в които ние живеем, ни лишават от възможността да разбираме живота и че за да разбера живота, аз трябва да разбера живота не на изключенията, не на нас, паразитите на живота, а живота на простия трудов народ, който създава живота, както и този смисъл, който той му придава.”3

Принцип на любовта

„Светът се състои от две начала: духовно и материално. Чрез материята, по-точно казано чрез тялото, което е сложно организирана по определен начин материя, се отделят части от единното духовно начало и получават форма на съществуване, позната ни като душа на едно или друго живо същество. Така че душата на човека е проява на една и съща същност, присъща на душите на другите хора и изобщо на другите живи същества и по своя произход има един и същ корен с тях – единното духовно начало на света. По силата на това на човешката душа е присъщ вътрешен стремеж към съединяване с душите на другите хора, както и на другите живи същества, да им прави добро, което се проявява като любов.

В съответствие с казаното по-горе, смисълът, целта и ценността на човешкия живот е в реализирането на любовта, разбирана в един (1) универсален и (2) абсолютен смисъл (т.е. разбирана (1*) като насочена към всеки човек и, по-широко казано, към всяко живо същство и (2*) като безусловна, иначе казано, като проявяваща се независимо от каквито и условия да са налице).

“Всички живи същества са отделени едно от друго чрез телата си, но това, което им дава живот е едно и също във всички.”4 “Едно и също духовно начало живее не само във всички хора, но и във всичко живо.”5

Тези принципни положения в своята съвкупност образуват логическата основа, върху която чрез привличането на допълнителни съображения, стъпка по стъпка, се гради цялостното учение на Толстой, обхващащо множество различни въпроси на живота.

Анархокомунистически мотиви във философията на Толстой

Тук ще се спрем предимно на някои елементи от философията на Толстой, изразяващи анархо-комунистически мотиви, но в началото ще отбележим и други елементи от същото с оглед да изясним логическата връзка на интересуващите ни тук положения с формулираните по-горе принципи, както и особената форма на тяхното изразяване.

Относно религиозната форма на разсъжденията на Толстой по проблемите на философията на живота. В съответствие с принципните положения (ср. статията в миналия брой и началото на статията в настоящия брой), висша форма на познанието за Толстой е не науката, основана на опита, а вярата, основана на вътрешно чувство за истина, и по-точно християнската религия, по същество такава, каквато е присъща на неграмотния, трудещ се руски мужик. Действително, въпросът за смисъла, целта и ценността на живота, формулиран в такъв неопределен вид, не подлежи на изследване чрез прилагане на научни методи. За свързаните с науката позитивистическо и материалистическо направления във философията това е всъщност един некоректно формулиран, безсмислен въпрос, т. е. въпрос, на който не е възможно да се даде що-годе обоснован, смислен отговор, и вследствие на това, в този му вид, той следва да бъде отхвърлен като обект на разглеждане от човешкия разум. За Толстой обаче е в сила обратното: щом науката не е в състояние да изследва въпроса за смисъла, целта и ценността на живота, поставен по такъв начин, то следва, че тя трябва да заема подчинено място по отношение на религията, която именно му дава отговор: “Вярата е знание за това, що е човекът и за какво той живее на света.”6 “Колкото и да се перчи привилегированата наука с философията, уверявайки, че тя има решаващо и ръководно значение за умовете, – тя не е ръководителка, а е слуга. Мирогледът винаги ґ е даден наготово от религията, а науката само работи по пътя, който ґ е посочен от религията. Религията открива смисъла на живота на хората, а науката прилага този смисъл към различните страни на живота.”7 “Основата на вярата е смисъла на живота, от който произтича оценката на това, какво е важно и хубаво в живота, и на това, какво е неважно и лошо. Оценката на всичките явления на живота е вярата.”8

Тук следва да се подчертае обаче, че религията, вярата, за които говори Толстой, е лишена от каквато и да е мистика. В основата ґ са положени четирите евангелия, но в тяхната интерпретация, предложена от Толстой, няма място за свръхестествени явления, като при това в нея се набляга на социалните и нравствени идеи, които са били присъщи на раннохристиянските общини, и чието разработване от яснополянския мъдрец през нашата модерна епоха изразява анархокомунистически идеи.

За Толстой Бог е произволно приетото от него духовно начало, присъщо на битието, от което се пораждат душите на отделните живи същества при тяхното раждане и към което те се завръщат при тяхната смърт: “Освен всичко телесно в себе си и в целия свят, ние знаем още нещо безтелесно, даващо живот на нашето тяло и свързано с него. Това безтелесно нещо, свързано с нашето тяло, ние наричаме душа. Това пък безтелесно, с нищо не свързано и даващо живот на всичко, което съществува, ние наричаме Бог.”9 “Не търси Бога в храмовете. Той е вътре в теб.”10 “Аз зная в мен отделено от всичко духовно същество. Но ако аз зная това духовно същество в мен и го зная в други същества, то не е възможно то да не бъде и в себе си. Ето, това същество в себе си наричаме Бог.”11 Но така определеното понятие за Бога, в качеството на основно понятие на религиозно учение, лесно може да се елиминира, като се замести, примерно, от философското понятие “световна духовна субстанция” и по този начин това учение от религиозно се трансформира в чисто философско. Що се отнася до Исус Христос, Толстой го третира не като бог или полубог, както е според християнската църква, а като мъдрец, подобно на Конфуций и Буда, а своята нравствено-религиозна философия – като представяне на християнското учение в автентичния му вид, в отличие от неговото изопачаване от църквата. Наред с всичко това, независимо от религиозната форма на обосноваване и представяне на различни моменти от философията си, при тяхното разработване Толстой широко се ползва от собствените си наблюдения, анализи и оценки, поставя проблеми и прави изводи, отиващи далеч извън съдържанието на евангелията и даващи основание да говорим за самостоятелна, особена философия на Толстой, по отношение на която рационално изтълкуваното християнско учение е само главен източник за нейното формиране, заедно с редица други източници, като ученията на древните мъдреци Конфуций и Буда и като философските системи на автори от ХVII век насам – Декарт, Русо, Кант, Шопенхауер. •

(Следва)

Ст. н. с. I ст.

д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Толстой Л.Н., Исповедь. В “Л.Н. Толстой, Собрание сочинений в двадцати двух томах”, т. ХVI, Изд.

“Художественная литература”, Москва, 1983 г., с. 146.

2 Пак там, с. 149.

3 Пак там, с. 153.

4 Толстой Л.Н., Путь жизни, Изд. “Высшая школа”, Москва, 1993 г., гл. III. Една и съща душа във всички,

с. 58.

5 Пак там, с. 61.

6 Толстой Л.Н., О жизни. В “Л.Н. Толстой, Собрание сочинений в двадцати двух томах”, т. ХVII, Изд. “Художественная литература”, Москва, 1984, с. 77-78.

7 Толстой Л.Н., Путь жизни (ср. бел. 4), гл. I. Вяра, с. 32.

8 Толстой Л.Н., В чем моя вера?, в: “Евангелие Толстого (избранные религиозно-философские произведения Л.Н. Толстого)”, Изд. “Новости”, Москва, 1992 г., с. 270.

9 Пак там, с. 301.

10 Толстой Л.Н., Путь жизни (ср. бел. 4), гл. IV. Бог, с. 89.

11 Пак там, с. 70.

12 Пак там, с. 70.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *