Философията на Лев Толстой

печат
Бележки върху философията на анархизма
Частната собственост и държавата като основни форми на неравенството и насилието
Констатацията за наличието на дълбоко неравенство между хората, довело до разцеплението на две основни класи в обществото – едно богато, привилегировано и образовано малцинство, което води нетрудов, празен живот и е носител на фалшива ценностна система, и една бедна, угнетена, необразована, трудеща се маса, която е творец на обществените блага, води истински живот и е носител на истинска ценностна система, играе важна роля в разсъжденията на Толстой при изграждането на нравствено-философското му учение и принципа за народността при познанието на живота. Трябва да се подчертае, че докато до 1881 г. “великият писател на руската земя” под думата “бедни” е имал предвид изключително масата бедни селяни, което е намерило отражение в художественото му творчество до това време, то след наблюденията си в Москва от 1881 г. нататък той обръща особено внимание на градската беднотия, концентрирана в отделни райони на големия град, даже в отделни специални домове. Тези непосредствени наблюдения в скоро време прерастват в по същество сериозни емпирико-социологически изследвания, както чрез участието му в преписа на населението на Москва, проведено на 23-25 януари 1882 г., така и след това, по негова лична инициатива. Въз основа на получения емпирически материал Толстой дава покъртително описание на падението на човека в условията на развиващия се капитализъм, който проявява зловещите си тенденции, насочени към деградация на човешката личност в условията на големите градове даже и в общо взето икономически изостанали страни. На фона на това описание на градската беднотия въпросът за социално-икономическото неравенство в обществото се изостря до крайна степен и отвежда автора на “Война и мир” към проблемите на политическата икономия и по-конкретно, за изясняване на въпроса за причините на бедността изобщо и за пътищата на нейното премахване.
Граф Лев Толстой заявява, че ходът на разсъжденията му за причините на градската бедност го е довел до извода, че тя е “в нашето богаство”, т. е. в натрупаната собственост в ръцете на едно привилегировано малцинство. С други думи казано, богатството на едно малцинство и бедността на огромната маса на населението не са просто две паралелно съществуващи явления, всяко от тях развиващо се самостоятелно, което, ако беше така, би дало основание да се смята, че бедността би могла да се премахне чрез благотворителни жестове на богатите. Но тъй като не е така, разсъждава Толстой, тъй като именно неравномерното, несправедливото разпределение на богатствата, натрупването на собственост, особено върху средствата за производство – земята и фабриките, в ръцете на едно малцинство на единия полюс на обществото генерира бедността в една или друга степен, достигаща до особено уродливите форми на градската бедност на другия му полюс, то по принцип е невъзможно чрез благотворителни подаяния на богатите (а за капиталистическите общества в наше време това означава – и чрез дейността на държавни институции от рода на разни министерства на социалните грижи, които всъщност са държавнически форми на благотворителни подаяния на богатото привилегировано малцинство спрямо бедните), т. е. чрез връщането им на някаква част от онова, което е ограбено от тях и чрез което именно те са превърнати в бедни, да се унищожи бедността и в частност, градската бедност. Изводът, който логически се налага, е, че премахването на бедността е възможно само чрез премахването на експлоатацията на човек от човека, т. е. чрез премахване на ограбването на плодовете на труда на мнозинтвото трудещи се от едно малцинство паразити, а това означава премахване на частната собственост върху средствата за производство, на първо място върху земята и фабриките. Това схващане за причините на бедността и за изводите от тях за нейното премахване е изразено в “Но какво да правим?”, във вид на нравствено самобичуване на яснополянския граф. Ето някои места от тази забележителна книга по повод благотворителната му дейност чрез раздаване на пари на бедняци: “Да, преди да почна да правя добро, аз самият трябва да изляза извън злото. И 100 хиляди рубли да раздам, пак няма да дойда в това положение, при което да мога да правя добро, защото ще ми останат още 500 хиляди. Само когато не ще имам нищо, аз ще бъда в състояние да направя поне малко добро. Това, което още в началото ми се стори при вида на гладните и измръзнали хора, че аз съм виновен за това и че така да се живее, както аз съм живял, не бива, не бива и не бива, – единствено в това е истината. Аз искам да направя добро на другите, искам да направя така, че хората да не мръзнат и гладуват, а да живеят така, както им е свойствено като на хора. Аз искам това и виждам, че вследствие на насилия, изнудвания и различни уловки, в които и аз участвувам, се отнема от трудещите се необходимото им и неработещите хора се ползват предостатъчно от труда на другите хора.”
И по-нататък: “Ако искам да помагам на бедните, т. е. да направя щото бедните да не са вече бедни, аз не бива да произвеждам самите тези бедни. А то, аз давам по свой избор на бедни, отклонили се от пътя на живота, по рубла, по десет, по сто; а за същите тези рубли, които раздавам, аз отнемам по хиляди от хората, които още не са се отклонили от пътя, и по този начин ги правя бедни, че и още ги развращавам (като им давам подаяния с част от парите, които съм отнел от тях – б. м., Б. Ч.).”
Толстой прави следните изводи за причините на бедността и механизмите на нейното генериране: “И аз почувствувах, че в парите, в самите пари, в тяхното притежаване има нещо мръсно, безнравствено, че самите пари и това, че аз ги имам, е една от главните причини за тези злини, които видях пред себе си.” “Въпросът на икономическата наука е в следното: каква е причината за това, че едни хора, имащи земя и капитал, могат да поробват тези хора, у които няма земя и капитал? Отговорът, който се представя на здравия смисъл, е този, че това произлиза от парите, които имат свойството да поробват хората. Лишението от земя и от оръдия на труда съставлява именно поробването. На простите хора им изглежда несъмнено, че най-близката причина за поробването на едни хора от други са парите.”
“Повече от половината руски мужици се заробват за данъци. Очевидно е, че насилието при събирането на данъци – и на глава, и косвени, и поземлени, заплащани на правителството и на неговите помощници, земевладелците, в пари, заставя работника да бъде в робство на тези, които вземат парите. Мужиците отдавна знаят, че с рублата може да се бие по-болезнено, отколкото с тояга.”
Тук идваме до въпроса за това, каква е същността на държавата, която сече монети, печата банкноти и налага разните данъци и налози, т.е. която, в светлината на казаното по-горе, създава средствата за отнемане на земята от селяните и за поробване на трудовите хора в редица случаи даже без да упражнява насилие (но непременно, като най-малкото заплашва с такова!).
“Държавата е основана на насилието” – с това заглавие на един от разделите на глава ХVII “Суеверието на държавата” в “Пътят на живота” е изказана накратко най-общата и същностна характеристика на държавата. Тя се конкретизира в текста на същия раздел така: “Всяко правителство се поддържа от въоръжени хора, готови със сила да осъществят неговата воля. Тези хора са полицията и главно армията. Армията не е нищо друго, освен сбор от дисциплинирани убийци. Войската е стояла винаги, стои и сега в основата на властта. Когато мислят, че правителството поддържа армия само за отбрана от външни нападения, то забравят, че войската е нужна на правителствата преди всичко за самозащита от своите потиснати и доведени до робско положение поданици.” Толстой разобличава демагогията на буржоазията, стремяща се да представи многопартийната парламентарна система като изразяваща волята на народа, като справедливо устройство на обществото. Всъщност тя, многопартийната парламентарна система, нито е демокрация, нито е справедлива: “Казват, че държавното устройство е справедливо, защото то е установено с болшинство на гласовете. Но преди всичко това е невярно – държавното устройство е установено не с болшинство на гласовете, а със сила. Но даже ако то и да би било поддържано с болшинство на гласовете, то и това не би го направило справедливо. Не само един човек няма право да се разпорежда с много хора, но и много хора нямат право да се разпореждат с един човек.”9
В “Моята вяра”, две години след като започва систематичното изследване на градската бедност, Толстой заявява, че е дошъл редът за премахването на частната собственост и държавата: “хората унищожиха робството, унищожиха съсловията, унищожиха оправдаваните от църквата религиозни наказания, унищожиха осветената от църквата власт на императори, папи и сега започнаха стоящото на дневен ред унищожаване на собствеността и държавата.” За него унищожаването на държавата не е просто едно от многото най-различни исторически събития. Следвайки Бакунин, той му придава особено значение в еволюцията на живота. В “Пътят на живота”, тази Толстоевска съкровищница на човешката мъдрост от различни народи и епохи, е включена следната мисъл:
“Тази промяна, която сега предстои пред човечеството, е преход от животинското състояние към човешкото. Този преход е възможен само при изчезването на държавата.”
За разлика от Бакунин обаче, според принципа за ненасилствена съпротива срещу социалното насилие в социалната му философия, Толстой решително отхвърля всякакви революционни форми на борба срещу държавата от рода например на въоръжено възстание. Тук идваме до интересния въпрос за това какъв е пътят, посочен от Толстой, за активна борба против държавата, за окончателното премахване на това въплъщение на социалното зло и насилие, но да не се отговаря на злото със зло, с мирни средства, без да се упражнява насилие срещу нея и по-специално срещу такива нейни органи като полицията и войската?
(Следва)
Ст. н. с. I ст.
д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Ср. “Свободна мисъл”, 2008 г., бр.1, с.10.
2 Ср. Толстой Л.Н., Но какво да правим? в : Л. Н.Толстой, Собранные сочинений в 22 томах, т. ХVI, Изд. ”Художественная литература”, Москва, 1983г., с. 222.
3 Пак там, с. 227. Ср. също: Л.Н. Толстой, Но какво да правим?, с предговор от А. и В. Черткови, превод на Сава Ничев, в : Л. Н. Толстой, Съчинения, Книгоиздателство Ив.Г . Игнатов & синове, основ. 1890 г., София, т. VIII, с. 245.
4 Пак там, с. 229; в превода на български посочен в бел. 3 ср. с.247.
5 Пак там, с. 231; в превода на български посочен в бел. 3 ср. с. 248.
6 Пак там, с. 238; в превода на български, посочен в бел. 3 ср. с. 254-255.
7 Пак там, с. 249; в превода на български, посочен в бел. 3 ср. с. 263-264.
8 Толстой Л.Н., Путь жизни, Изд. “Высшая школа”, Москва, 1993 г., гл. ХVII. Суеверието на държавата, с. 259.
9 Пак там, с. 266.
10 Толстой Л.Н., В чем моя вера?, в: “Евангелие Толстого (избранные религиозно-философские произведения Л.Н. Толстого)”, Изд. “Новости”, Москва, 1992 г., с. 336.
11 Толстой Л.Н., Путь жизни, Изд. “Высшая школа”, Москва, 1993 г., гл. ХVII. Суеверието на държавата, с. 261.
-=-=-=-=-=-=-
» » » продължава от миналия брой

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *