Философията на Пьотр Кропоткин

печат
Пьотр Кропоткин
Пьотр Кропоткин

Вторият етап от дейността на Кропоткин, през който именно той разработва в експлицитна форма философските си схващания, може според условията на нейното протичане да се раздели на четири фази.
Първата фаза започва със заминаването на Кропоткин в Швейцария скоро след началото на 1872 г. с ясно поставената цел да получи непосредствени впечатления от социалистическото движение там, и със заставаното му на позициите на анархизма. Като равносметка на наблюденията си върху политическия живот там, проведените разговори с най-различни дейци на социалистическото движение, както и на запознаването със социалистическата литература, у него се формират пет принципни положения относно предстоящата социална революция1. Но основно тази фаза протича в условията на руската социално-политическа действителност.
Завърнал се в Петербург през май 1872 г., наред с продължаването на интензивната научна дейност в областта на геологията и географията, Кропоткин влиза в кръжока на чайковците и провежда активна пропаганда на социалистическите идеи сред петербургските работници. През 1873-1875 г., освен редицата сериозни научни публикации в споменатите области, той публикува в съавторство три малки работи с пропагандистки функции в изданията на чайковците, но от особено значение в това отношение е написването по поръчение на чайковците програма на кръжока, озаглавена “Длъжни ли сме да се занимаваме с разглеждането на идеала за бъдещия строй?”. Представена за обсъждане в кръжока през м. ноември 1873 г., след приемането ґ със съответните допълнения и уточнения, тя е изпратена в други подобни кръжоци из страната и така се превръща в исторически първия програмен документ на революционното народническо движение в Русия от 70-те години на ХIХ век. В тази програма Кропоткин съчетава сериозното разглеждане на теоретични проблеми, в което се чувства логиката и методологията на учения, с поставянето на жизнено актуални проблеми на народническото движение. Преди всичко самото заглавие на този програмен документ явно е провокирано от схващането на Нечаев за задачата на революционната организация, формулирано в §§ 23-24 на знаменития му “Катехизис на революционера”: “Спасителна за народа може да бъде само тази революция, която унищожава в самия корен всяка държавност и изтребва всички държавнически традиции, порядки и класи в Русия. Затова дружеството няма намерение да налага на народа каквато и да е организация <на обществото> отгоре. Бъдещата организация <на обществото> несъмнено ще се изработи от самото народно движение и живот. Но това е дело на бъдещи поколения. Нашата задача е страстното, пълното, повсеместното и безпощадното разрушаване.”
В противоположност на такова схващане за задачата на революционера – да се занимава само с разрушаване, без да се ръководи от какъвто и да е “идеал за бъдещия строй”, оставяйки разработването му за бъдещи поколения, – Кропоткин започва текста на програмата с положителен отговор на поставения в заглавието ґ въпрос “Длъжни ли сме да се занимаваме с разглеждането на идеала за бъдещия строй?” – “Аз смятам, че сме длъжни.”2. В съответствие с този отговор текстът на програмата се състои от две части: в първата част се разглежда въпросът за идеала за бъдещето общество след революцията, а във втората – въпросът за пътищата, начините и средствата на борба за осъществяване на този идеал.
Кропоткин разглежда въпроса за идеала от анархически позиции, но същевременно изтъква общото му значение и обединителния му характер за различните течения в социалистическото движение: “Няма никакво съмнение, че между различните социалисти, характеризиращи се с най-разнообразни нюанси, е налице достатъчно пълно съгласие в техните идеали, ако ги вземем в най-общата им форма. Всички съвременни социалисти се стремят към възможно по-пълно равенство в условията за развитие на отделните личности и общества. Всички те желаят осъществяването на такъв обществен строй, при който всеки да има еднаква възможност да изкарва за себе си средства за живот чрез собствения си труд, при който всеки да има еднаква възможност да получи онова теоретическо образование, което понастоящем е достъпно само за малцина. Такава е програмата на огромното болшинство, ако не на всички социалисти на нашето време. Даже и тези, които проповядват като краен идеал държавен комунизъм или йерархично обществено устройство и т. н., в края на краищата желаят същото. При това никой от живите последователи на тези учени социалисти изобщо не мисли, че каквато и да е било форма на обществено устройство може да се втвърди и да не подлежи на по-нататъшно развитие.”3
При разглеждането на въпроса за съдържанието и за пътя на реализирането на идеала за бъдещето обществено устройство по същество се засягат редица соцално-философски проблеми като проблема за взаимоотношението между съзнанието и стихийността, за единството и борбата в обществото, за ролята на личността и на масите в историята, за разрушителната и за градивната дейност в социалната революция, за взаимоотношението между свободата на личността и социалното равенство, както и между физическия и умствения труд в новото обществено устройство, което следва да се установи след революцията. Предложеното по това време решение на тези проблеми ще бъде обект на по-нататъшно конкретизиране, задълбочаване и обосноваване в процеса на по-нататъшната дейност на Кропоткин.
При полицейска акция за ликвидиране на кръжока на чайковците Пьотр Алексеевич е арестуван на 23 март 1874 г. и хвърлен в петропавловската крепост. Но тъмната и влажна затворническа килия в крепостта е превърната от затворника-учен в научен кабинет – с купчинки натрупани книги по специализирани научни проблеми и с разперили се из килията географски карти, – в който продължава работата си по големия си монографичен труд “Изследвания върху ледниковия период” (публикуван през 1876 г.). Разбира се, под зоркия контрол на полицията не му е било възможно да пише по въпросите на соцалната революция.
На 29 юни 1876 г. Кропоткин осъществява предварително добре организирано бягство от затворническата болница, в която е временно настанен за лечение, след което с фалшив паспорт под името Левашев заминава за Англия. С това започва втората фаза от дейността му по разработване на анархическата идеология, в условията на бурна политическа дейност в анархическото движение, главно в Швейцария и Франция. Тази фаза е белязана от множество полицейски преследвания, арест и затвор във Франция – от 1876 до 1888 г.
Още от самото начало на пребиваването си в Англия Кропоткин е добре приет като специалист по география и като такъв сътрудничи на “Nature” (“Природа”) и “Times”, с което си осигурява скромно съществуване в Лондон. След като при един случай му се налага да разкрие самоличността си – че под името Левашев по паспорт се крие Кропоткин, който е високо ценен като изследовател на Сибир и на ледниковия период – пред него се разкриват благоприятни перспективи за по-нататъшната му дейност като учен-географ в Англия. Но не по-малко от проблемите на географията него го интересуват проблеми от друг характер: “Моите симпатии все повече и повече ме влечаха към свързването на собствената ми съдба с работническите маси; да разпространявам сред тях идеите, които са способни да насочат усилията им към добруването на всички работници, да задълбоча и да разширя идеала и принципите, които ще послужат за основа на бъдещата социална революция; да развия тези идеали и принципи пред работниците не като заповед, изхождаща от водачи на партия, а като резултат на техните собствени разсъждения.”4
Както се вижда, Кропоткин си поставя за задача сега, при новите условия, като емигрант в Западна Европа, да продължи и развие по-нататък оная дейност, която осъществява през първата фаза – да задълбочи и разшири принципите на бъдещата социална революция, които се формират още по време на първото му пребиваване в Швейцария и които допълва в програмата на чайковците, както и на идеала, формулиран в тази програма. При това, напълно в духа на емпиричната методология, той възнамерява да развие тези основни положения на анархическата теория не по чисто рационален път, не като чисто литературна дейност в кабинетна обстановка, а да извърши това в работническа среда, в хода на пропагандата на тези принципи и идеали сред работниците (което е форма на общуване с тях!), “като резултат на техните собствени разсъждения”. Обаче поради слабостта на социалистическото движение по това време в Англия там няма почва за такава дейност, поради което той обръща погледа си към юрските часовникарски работници, от които остава с чудесни впечатления по време на първото си пребиваване в Швейцария. Скоро след пристигането си в Англия Кропоткин започва да изпраща статии в бюлетина на Юрската федерация, а през януари 1877 г. заминава за Швейцария.
(следва)

Ст. н. с. I ст.
д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 Ср. Кропоткин П. А., Записки революционера (предговор и бележки от В. А. Твардовская), Изд. “Московский рабочий”, Москва, 1988 г., Часть первая, Петербург. Первая поездка за границу, Гл. Х, с. 278-280.
2 Кропоткин П. А., Должны ли мы заняться рассмотрением идеала будущего строя, в сб. “Революционное народничество 70-х годов ХIХ века” (в двух томах), том I – 1870-1875 гг., под редакцией Б. С. Итенберга, Изд. “Наука”, Москва, 1964 г., с. 55.
3 Пак там, с. 56-57.
4 Кропоткин П. А., Записки революционера (ср. бел. 1), Часть вторая. Западная Европа. Гл. I, с. 368-369.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *