Философията на Пьотр Кропоткин

печат
Началото на анархическата си дейност в Западна Европа самият Кропоткин описва така: “през януари 1877 година аз бях вече в Швейцария, присъединих се към Юрската федерация на Интернационала и тук започнах анархическата си дейност като се заселих в Шо-де-Фон.”1
Благодарение на малките разстояния между населените места поддържа лична връзка с видни анархисти, живеещи в други градове. Активно пропагандира идеите на анархическия социализъм сред юрските часовникарски работници, както и сред работниците от други сфери на производството. Участвува в различни работнически акции като манифестацията в Берн на 18 март 1877 г. по случай годишнината от парижката комуна, завършила със стълкновение с полицията.2 Тъкмо в хода на това непосредствено практическо участие в анархическото движение той идва до извода, че за неговите нужди е необходимо по-нататъшно разработване на анархичеката теория, включващо и разработването на анархическата философия: “Когато влязох в Юрската федерация, цялото ми време беше погълнато от грижи за пропагандата и агитацията. И вече разбрах колко много следва и е нужно да се направи за научното и философското обосноваване на анархизма. Но с тази работа се заех по-късно, през 1879 година, когато започнах да издавам „Le Rйvoltй” (Бунтовник)3.
Кропоткин пише: “Историците често ни описват как една или друга философска система е извършвала промени в мислите, а в последствие и в институциите. Но историята е друга. Всъщност големите философи само са улавяли признаците на приближаващите се изменения, разбирали са тяхната вътрешна връзка и, ръководени от индукцията и интуицията, са предсказвали бъдещите събития. Социолозите от своя страна са ни начертавали планове за социална организация, като са изхождали от няколко принципа и са ги развивали с логическа последователност, както се извеждат геометрически теореми от няколко аксиоми. Но това не е социология. Правилни предсказания могат да се правят само ако обръщаме внимание на хилядите признаци на новия живот, отделяйки случайните факти от органически необходимите, и строим обобщенията си върху това единствено твърдо основание. С този именно метод на мислене се стараех да запозная моите читатели. При това аз писах по възможност без да употребявам трудноразбираеми думи, за да приуча и най-скромните работници към собствени съждения за това накъде и как върви обществото и да им дам
възможност те самите да поправят автора, ако той прави неверни заключения.”4
Кропоткин е основният автор на статиите във вестника5. В поредица от статии, публикувани през 1879-1883 г., той разглежда основни положения на анархическото схващане за съвременното устройство на обществото и за неговото коренно преустройство. Написването на тези статии, отнасящи се до въпроси на анархическата теория, е придружено от множество статии, третиращи злободневни политически въпроси, а също и няколко научно-популярни статии. Впоследствие, през 1885 г., по времето, когато авторът им е във френския затвор “Клерво”, споменатите статии, отнасящи се до анархическата теория, са събрани, подредени и издадени като съответни глави на цялостна книга със заглавие “Речи на бунтовника” от близкия му приятел-анархист и също виден географ – Елизе Реклю. Така се ражда първата книга на Кропоткин, в която систематически са изложени основни положения на анархическата теория – тя израства от непосредственото му активно участие в анархическото движение и успоредно с продължаващите, макар и в по-скромни размери, научни занимания.
В затвора “Клерво”, както в Петропавловската крепост, Кропоткин превръща затворническата си килия в научен кабинет, в който обогатява географията с нови трудове. Същевременно, в течение на три години той изнася курсове от лекции пред затворници по космография, геометрия и физика. А самото му пребиваване в Клерво допълва вече натрупания емпиричен материал за разработване на концепцията му относно затворите, която ще публикува впоследствие.
След предсрочното му освобождаване от затвора в началото на 1886 г., благодарение на застъпничеството на видни интелектуалци като Виктор Юго, Хърбърт Спенсер, К. Фламарион, Ернест Ренан и др., след кратък престой в Париж Кропоткин се установява в Англия и там се отдава на литературна дейност. С това започва третата фаза от втория етап на дейността му, продължаваща над три десетилетия – от пролетта на 1886 г. до юни 1917 г. Именно през това време, в зряла възраст, в сравнително спокойна атмосфера и съсредоточаване върху литературна дейност, високо уважаван и ценен като крупен специалист в областта на географията, осмисляйки задълбочено, както подобава на учен, богатия жизнен опит на бурната си революционна дейност, той създава основната част от книгите и брошурите, които дават основание да бъде считан за най-видния теоретик на анархизма на своето време – по мое убеждение, ненадминат като такъв и до днес. В рамките на анархическата теория, разработена от Кропоткин в този период, фундаментално място заема разработката на анархическата философия. При това следва да се подчертае, че тази му литературна дейност също протича на фона на продължаващото му практическо участие в анархическото движение, получило вече по-спокойни форми и в тясна връзка с научните занимания.
За разлика от политическата ситуация в Англия през 1876 г., когато Кропоткин пристига тук след бягството му от затвора в Петербург, десет години по-късно, през 1886 г., когато пристига след освобождаването му от френския затвор, по собствените му думи социалистическото движение е в пълен ход. “Във всички слоеве на обществото се заинтересуваха тогава от социализма и от различните проекти за реформиране и преустройство на обществото. През есента и след това през зимата към мен постоянно се обръщаха с предложения постоянно да чета лекции. По такъв начин аз обиколих почти всички големи градове на Англия и Шотландия, четейки лекции отчасти за затворите, но преди всичко за анархическия социализъм.”6 При тази благоприятна атмосфера, заедно с няколко съмишленици, Кропоткин основава през 1877 г. периодичното месечно издание “Freedom” (“Свобода”) и както сам пише по-късно: “отново се заех с научната разработка на анархизма, която бе прекъсната от моя арест. Сега се заех да разработвам съзидателната част [на моята работа], отнасяща се до анархокомунистическото общество, доколкото то може да се предвиди.”, в допълнение към нейната критическа част – критика на съвременното му общество, изложена в “Речи на бунтовника”7.
Практическото му участие в анархическото движение приема и други форми, вече като международно признат негов деец. Научните му занимания през същия период са по-скромни като обем, но те се развиват в дълбочина и в ширина, като обхващат и областта на биологията, по-специално теорията за еволюцията на видовете. Осъществява и изследвания от емпиричен характер – през 1897 г. предприема пътешествие из Канада, където установява различни прилики с добре познатия му Сибир. През есента на същата година преминава от Канада в САЩ, като и в двете страни прави наблюдения върху състоянието и развитието на фермерското стопанство и изнася лекции в различни университети.8 Публикува множество научно-популярни статии по широк кръг теми, работата над които помага на техния автор да осмисли във философски план тенденциите на развитието на науката през втората половина на ХIХ век и началото на ХХ век. На фона на тази богата научна и обществена дейност Кропоткин създава множество публикации, в които развива анархическото учение, измежду които ще спомена следните книги и брошури: “В руските и френските затвори” (1887 г.), “Анархическа нравственост” (1889 г.), “Завоюване на хляба” (1892 г.), “Анархизмът: неговата философия, неговият идеал” (1896 г.), “Държавата: нейната историческа роля” (1897-1898 г.), ”Полета, фабрики, работилници” (1898 г.), “Около един живот” (или: “Записки на революционера”, 1899 г), “Хляб и свобода” (1902 г.), “Взаимопомощта като фактор на еволюцията” (1902 г.), “Руската литература: идеали и действителност” (1905 г.), “Великата френска революция” (1909 г.), “Съвременната наука и анархизма” (1912 г.).
Четвъртата фаза от втория етап в дейността на Кропоткин, през който той разработва теорията на анархизма, започва със завръщането му в родината през юни 1917 г., след февруарската революция. В този период от време той съсредоточава усилията си върху преиздаване на съчиненията си на руски език и особено върху написването на фундаментален труд по етика в два тома: том I – “Произход и развитие на нравствеността” – и том II, който по замисъла на автора следва да бъде посветен на теоретическата разработка на етиката. За съжаление при завършването на първия том, докато пише заключението към него, работата на Кропоткин прекъсва по средата на изречение. Анархистът революционер и учен умира на 8 февруари 1921 г.
(следва)
Ст. н. с. I ст.
д.ф.н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Кропоткин П.А., Записки революционера Изд. “Московский рабочий”, Москва, 1988 г., Часть вторая. Западная Европа. Гл. I, с. 375.
2 Ср. пак там, гл. IV, с. 387-388; ср. също: Пирумова Н.М., Петр Алексеевич Кропоткин, Изд. “Наука”, Москва, 1972 г., с. 91-93.
3 Кропоткин П.А., Записки революционера (ср.бел. 1), Гл. III, с. 386.
4 Пак там, гл. VII, с.406-407.
5 Пак там, с. 405.

6 Пак там, гл. ХVI, с. 465.
7 Ср. пак там, гл. ХVII, с. 468.
8 Ср. Маркин В.А., П.А. Кропоткин и науката за земята – в: Петр Алексеевич Кропоткин, Естествено- научные работы, серия “Научное наследие”, т. 25, Изд. “Наука”, Москва, 1998 г., с. 18-19.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *