Философията на Пьотр Кропоткин

печат

Пьотр кропоткин
Пьотр кропоткин

Връзките между науката, философията и анархизма при Кропоткин

Както науката и философията са в процес на историческо развитие, така и самите понятия за тях – за науката и за философията – подлежат на развитие. Научните постижения в течение на ХIХ и ХХ век са свързани с все по-голямото усилване на строгостта на методите на научното изследване, имащо за последствие значително усилване на надежността на изводите, които се правят в научното познание. Това намира израз в обстоятелството, че когато се каже “съгласно науката” или “научно е установено”, твърдението обикновено се приема като безспорна истина.

През същия исторически период все по-осезаемо се осъществява аналогично разграничение и във философията, водещо до нейното разцепване, а заедно с това и до разцепването на понятието за нея на два различни типа:

1) философия на науката, респективно, философията като наука (научна философия), която си служи с точни научни методи на изследване, а заедно с това формулира проблемите и твърденията си на същия “сух” език, който е характерен за научното познание, вследствие на което в нея се постига системно доказателствено знание, изпълняващо методологическа функция по отношение на научното познание; и

2) философия на живота (в широк смисъл), изразяваща такова емоционално-познавателно отношение към битието (както към външното, така и към вътрешното, по отношение на субекта), което се реализира чрез произведения на изкуството – художествена литература, театър, симфонична музика, живопис и т.н. или пък в своеобразна дискурсивна форма, материализираща съществено-интуитивно, образно, емоцонално-оцветено мислене, основната функция на което е да служи като мироглед, направляващ жизнената човешка дейност.1

Както вече видяхме при проследяването на интелектуалното развитие на Кропоткин, след завършване на образованието си, в Сибир, той се формира първоначално като учен-емпирик в областта на геологията и географията – обогатява ги като по пътя на наблюдението чрез участието си в различни експедиции установява редица нови факти в тези области на познанието. Такива емпирически изследвания той провежда в различно време и впоследствие. При това, характерно за научните му изследвания е, че те не спират с постиженията му на емпирическо равнище, а въз основа на събрания емпирически материал той поставя теоретически проблеми и се заемо с тяхното решаване като формулира нови хипотези и теории. Големият познавач на делото на Кропоткин и като учен, и като социален мислител-анархист, Н. К. Лебедев пише:

“В областта на геологията и географията П. А. (Пьотр Алексеевич – б. м., Б. Ч.) е създател на три оригинални теории. Тези теории са следните:

1) Теория за строежа на азиатския континент.

2) Теория за ледниковия период и за произхода на льоса.

3) Теория за изсъхването на Евразия (Европейско-азиатския материк).”2

Наред с разработването на тези три теории, Кропоткин е изказал и редица други теоретични идеи и съображения в областта на геологията и географията. В хода на тази научно-изследователска дейност в началото са се формирали, а впоследствие са получили по-нататъшно развитие, схващанията на Кропоткин в областта на философията на науката, които, както и при други учени, са се проявили в научното му дело, в начина на поставянето и решаването на научните проблеми, с които се е занимавал. С други думи казано, философията на науката на Кропоткин може да се “прочете” между редовете на научните му трудове в областта на геологията и географията, които в тяхната съвкупност ще третираме като първа група трудове на Кропоткин.

Втората група трудове на Кропоткин обхваща неговите книги, брошури и статии, посветени на въпроси на анархическото движение. Те се отнасят към сферата на хумантаристиката и, естествено, се отличават с подчертано политическа ориентация, както по отношение на обекта на разглеждане – едни или други въпроси на анархизма, а казано в по-широки рамки – на социализма и комунизма, така и по отношение на позицията, от която те се разглеждат от автора им, а именно от позициите на общите принципи на анархизма. Тук искам да подчертая, че в тези съчинения на Кропоткин, предназначени за най-широк кръг читатели, особено за работници във фабрики, цехове и на полето, се чувствува почеркът на големия учен и то в най-благотворна форма. Аналогично на съчетанието на емпирични и теоретични изследвания в научната му дейност, в тази му група съчинения се открояват два жанра – (1) журналистически жанр, включващ статии, в които се дава информация на журналистическо равнище за едни или други факти в анархистическото движение или за факти, представляващи интерес от гледна точка на анархизма и (2) теоретически жанр, включващ съчинения, в които се разработват проблеми на анархическата теория, при това върху почвата на богат фактически материал, включващ в частност и този, изложен в статиите му от журналистическия жанр.

Съчиненията от теоретичния жанр, според предмета на разглежданите въпроси, могат да се подразделят на три подгрупи: (1) съчинения, посветени на разработката на философията на анархизма – тук ще споменем преди всичко “Анархията, нейната философия, нейния идеал” (1896 г.), “Съвременната наука и анархията” (1912 г.), по-спецално нейната първа част със същото заглавие и “Анархическа нравственост” (1889 г.); (2) съчинения, посветени на разработката на политико-икономическата теория на анархизма – тук се отнасят “Хляб и свобода” (1892 г., публикувана първоначално под заглавието “Завоюване на хляба” (The Conquest of Bread), “Поля, фабрики и работилници” (1898 г.) и др.; (3) съчинения, в които се разглеждат въпроси на социално-политическата теория на анархизма, обхващаща главно въпроси на критиката на съществуващите политически устройства на обществото и такива за пътя и начина на преустройството му върху началата на анархизма – “Трябва ли да се заемем с разглеждането на идеала на бъдещия строй?” (1873 г.), “Речи на бунтовника” (1885 г.) и др. По силата на връзката между тези три раздела на анархическата теория границите между споменатите три подгрупи съчинения посветени на нейното разработване са относителни – разглеждането на въпроси от даден раздел на анархическата теория естествено се свързва с въпроси и от другите два раздела на същата. Предвид на това ще подчертаем, че анархическата философия на Кропоткин съвсем не е затворена в себе си система, а напротив, тя се разработва с оглед нейното приложение към разглеждането на политико-икономическите и социално-политическите въпроси на анархизма.

Широката култура на Кропоткин и стремежът му към по-задълбочена теоретична трактовка на някои въпроси на анархическото учение го мотивират за създаване на трета група негови трудове, които по своя предмет се отнасят към една или друга академична хуманитарна дисциплина, а разглеждането на съответните проблеми е със засилено приложение на научни методи и се осъществява от позициите на анархическата му философия в качеството на методологическа основа. Тук се отнасят: в областта на историята на литературата – “Идеали и действителност в руската литература” (1905 г.), в областта на историята – “Великата френска революция (1789-1793)” (1909 г.), в областта на етиката – “Етика” (т. I. – 1922, посмъртно издание).

Географията, в която работи Кропоткин като учен, по традиция има интердисциплинарен, комплексен характер – обединява проблеми от физическата география, чието изследване изисква прилагането на точни научни методи, със социални проблеми (в широк смисъл), отнасящи се до живота на човешките общества в един или друг регион. На почвата на богатия си опит на географ-изследовател Кропоткин изследва комплексно въпроса за ролята на взаимопомощта, като обединява проблеми на еволюционната биология, човешката история и философията. Така монографията му “Взаимопомощта като фактор на еволюцията” (1902 г.), която отнасяме към четвърта група негови трудове, е един от пионерските трудове в историята на човешката мисъл – научна и хуманитарна, в които проблемите се третират на интердисциплинарно равнище и чрез което се подготвя научната революция, започваща след края на втората световна война с труда на Норберт Винер “Кибернетика, или управление и комуникация в животното и машината” (1948 г.).

В заключение ще изтъкнем, че анархическата философия на Кропоткин се изгражда върху основата на неговата философия на науката, формирала се в хода на научната му дейност и получила методологически израз в първата му група трудове, тя е изложена в съчиненията му, отнасящи се към първата подгрупа на втората група негови трудове и е намерила различни форми на проявление в следващите подгрупи и групи трудове, характеризирани по-горе. По силата на това, за по-пълното разглеждане на анархическата философия на Кропоткин трябва да имаме предвид не само философските му съчинения, но и цялостното му литературно (в широкия смисъл на думата) творчество. •

(Следва)

Ст. н. с. I ст.

д.ф.н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Ср. Чендов Б. С., Определенность, неопределенность, модальности, вероятность – категории современного научного познания, Изд. БАН, София, 1974 г., раздел 0.1 “О философии науки”, по-специално с. 25-30.

2 Лебедев Н.К., П.А. Кропоткин – как геолог и географ – в “Сборник статей посвещенный памяти П. А. Кропоткина – под редакцией А. Борового и Н. Лебедева”, Книгоиздатель­ство “Голос труда”, Петербург-Москва, 1922 г., с. 87.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *