Философията на Пьотр Кропоткин

печат
П. Кропоткин
П. Кропоткин

Изходни позиции във философските изследвания на Кропоткин

Сред философите, чиито трудове Кропоткин е изучавал, най-много му допаднали видните представители на позитивизма – Огюст Конт и Хърбърт Спенсър – именно те са оказали най-силно влияние върху него.

Още в началния период на научната си дейност (1862-1874 г.) Кропоткин е силно привлечен от стремежа на Конт и Спенсър към интегриране на различните научни области в единно цяло от позициите на позитивизма, чрез изследване на съответните проблеми само с научни средства, върху основите на опита, който синхронизира с характера на неговите научни изследвания и предварително формирали се философски нагласи. Той изучава техните трудове, даже заедно с брат си превежда на руски език „Основи на биологията“ на Спенсър и, естествено, изпитва тяхното благотворно влияние при формирането на философската си позиция. Това влияние намира израз (1) във вниманието, което отделя в „Съвременната наука и анархията“ на Сен-Симон, Конт и Спенсър, (2) в оценъчните твърдения за тях и (3) най-вече в подхода при някои негови изследвания, като на първо място ще споменем „Взаимопомощта като фактор на еволюцията“.

Кропоткин пише: „Необходимостта от синтетическа философия е била разбрана даже през осемнадесетия век от енциклопедестите и по-късно, в още по-ясна форма, от Сен-Симон. Но в първата половина на деветнадесетия век Огюст Конт предприел същия този труд в строго научна форма, отговаряща на най-новите развития в естествените науки. Доколкото работата се отнася до математиката и точните науки изобщо, Конт е изпълнил задачата си по един забележителен начин.“1; „Сен-симонистката школа и получилата в нея своето начало позитивна философия са дали на деветнадесетия век редица забележителни исторически трудове, в които произходът на властта, частната собственост и държавата са се разглеждали от действително научна гледна точка.“2; „Принципи на биологията“ е много специален труд, в който Спенсър, следвайки линията предварително посочена или набелязана от гения на Конт, показал как би следвало да се появи животът на нашето земно кълбо. Тук Спенсър отчасти е изпреварил Дарвин.“3

Това влияние от страна на Конт и Спенсър върху Кропоткин обаче не е буквално, чисто механично; от самото начало то се пречупва през призмата на научните му изследвания и предварително формиралите се у него философски убеждения и нагласи, впоследствие също през призмата на социалните му схващания и на жизнения опит, натрупан в хода на революционната му дейност. Това намира израз в редица критични бележки по техен адрес. В частност, Кропоткин критикува Спенсър за агностическия момент във философията му – приемане на принципиално непознаваемо (тази критика в още по-висока степен се отнася за Конт), за отстъпления в някои случаи от индуктивния метод и замяната му с ненадежния метод на аналогията; особено силно критикува Конт и Спенсър за някои техни социално-политически схващания.

Като обща оценка на делото на Спенсър, а с това и на позитивизма по линията Сен-Симон–Конт–Спенсър, звучат думите: „От този момент, в който започваме да се стремим да създадем синтетична световна философия, включваща също живота на обществото, ние неизбежно стигаме до извода, че сме длъжни да съборим третия фетиш – държавата, властта на човека над човека. Ние стигаме до предвиждането за неизбежността на анархията. В този смисъл Хърбърт Спенсър е помогнал философията да стане анархическа.“4

С тези думи Кропоткин елегантно ни разкрива своето място и роля в процеса на развитието на философията: да довърши делото на Сен-Симон, Конт и Спенсър, като направи стъпката, превръщаща синтетичната позитивна философия в анархическа. •

(Следва)

Ст. н. с. I ст.

д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 П. А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. “Правда“, Москва, 1990 г., с. 261.

2 Пак там, с. 304.

3 Пак там, с. 563.

4 Пак там, с. 574.

Остави коментар

  • Обществото се дели на две части: 1.Кадърни, способни хора, създатели и творци на материални и духовни ценности и 2. Некадърници, неспособни хора, неможещи да сътворят нищо. Вторите са измислили за себе си длъжността „ЧИНОВНИК“, обединили са се в престъпна, крадлива организация наречена „АДМИНИСТРАЦИЯ“, Измислили са си структурата “ ДЪРЖАВА „, създали са технология за обири (данъци, такси, глоби, акцизи, концесии и др.п.) с която обират първата категория хора и с обраните средства създават за себе си стандарт на живота по-висок и от стандарта на живот на първата категория хора. От това следва, че „ЧИНОВНИК“ е синоним на „НЕКАДЪРНИК“ и „КРАДЕЦ“. За да заблудят останалите хора, те наричат своята бандитска организация с названието „ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА“. В България тази „КЛАСА-БАНДА“ краде от хората 10% плосък данък + 20% ДДС върху всичко, което човек си купува + 30% осигуровки + 20% като акцизи, мита, концесии и др.п. върху енергоносители, ел.енергия, вода и др.п. Или от 100 лв. изработени от нормалният човек, чиновниците открадват 80 лв., а на него оставят 20 лв. За това твърдя, че така наречената „ДЪРЖАВА“ е излишно и вредно за нормалните хора ИЗОБРЕТЕНИЕ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *