Философията на Пьотр Кропоткин

Мястото на анархическата философия на Кропоткин сред различните течения на научната и философската мисъл

При разработването на анархическата теория Кропоткин обръща особено внимание на факта, че корените на анархията като обществено-политическо движение и идеология не са в интелектуалната сфера – в сферата на философията и науката, а са в сферата на действителния, практическия живот на народните маси. Той започва фундаменталния си труд „Съвременната наука и анархията“ с думите: „Анархията, естествено, води своя произход не от някакво научно откритие и не от някаква система на философията. Както и социализмът изобщо и както всяко друго обществено движение, анархизмът се е родил сред народа и той ще запази своята жизненост и творческа сила само дотогава, докато си остане народен.“1

Но това, че и по отношение на произхода му в миналото, и по отношение на живителната му сила понастоящем, главното за анархизма е връзката му с народните маси, съвсем не означава, че той трябва да се разглежда като откъснат от интелектуалното развитие на човечеството. Напротив. Както вече видяхме при разглеждането на процеса на формиране на анархическата философия на Кропоткин, още в програмното си съчинение, написано в началото на революционната си дейност, „Длъжни ли сме да се занимаваме с разглеждането на идеала за бъдещия строй?“, той дава – в противоположност на Нечаев – положителен отговор на този въпрос. При това, в съответствие с този отговор, младият учен-революционер разработва теоретическо обосноваване на революционното движение в Русия, съдържащо формулиране на идеал за бъдещото общество след революцията и програма за борба за осъществяване на този идеал.2 Като продължение на тази позиция, формулирана през 1873 г., звучи първото изречение от написания след четири десетилетия предговор към френското издание на „Съвременната наука и анархията“: „Когато разглеждаме някаква социална теория, скоро забелязваме, че тя не само представлява програма на някаква партия и известен идеал за преустройство на обществото, но че обикновено тя също се присъединява към някаква определена философска система, към общата представа за природата и човешкото общество.“3

Предвид изстраданата от него в революционната му дейност току-що формулирана връзка на социално-политическите теории, задаващи идеал и програма за политическа дейност, насочена към преустройство на обществото, с философията, Кропоткин идва логически до поставянето на въпроса за отношението на анархизма към различните направления във философията и науката. Той пише: „Но ако анархизмът, подобно на всички други революционни направления, се е зародил сред народа, в шума на борбата, а не в кабинета на учения, то не по-малко важно е да се знае какво място заема той сред различните научни и философски течения на мисълта, съществуващи понастоящем? Как се отнася анархизмът към тези различни течения? На кое от тях той се опира преимуществено? Какви методи на изследване използва, за да обоснове и подкрепи своите изводи и заключения? Иначе казано, към каква школа във философията на правото принадлежи анархизмът? И с кое от сега съществуващите направления в науката той проявява най-голямо сходство?“4

След поредица от разсъждения авторът на тези въпроси идва до следния отговор: „Анархията е мироглед, основан върху механическото разбиране на явленията, обхващащо цялата природа, включвайки и живота на човешките общества. Нейният метод на изследване е методът на естествените науки; чрез този метод трябва да бъде проверено всяко научно положение. Нейната тенденция е да основе синтетическа философия, т. е. философия, която би обхващала всички явления на природата, включвайки и живота на човешките общества и техните икономически, политически и нравствени въпроси, без да изпада обаче в грешките, направени от Конт и Спенсър вследствие на посочените по-горе причини.“5

Тук правят впечатление следните два момента от общ характер:

Първо, както се вижда от самото начало на цитирания текст, Кропоткин характеризира анархическото учение преди всичко като мироглед. Като вземем предвид казаното вече за разцеплението на философията на два типа6, съгласно приведения по-горе цитат анархическата философия следва да се третира по-точно в смисъл на философия на живота (в отличие от философията на науката), основната функция на която е да служи като мироглед, като „обща представа за природата и човешкото общество“7, направляващ жизнената човешка дейност, а заедно с това и човешката мисъл при решаването на едни или други въпроси, касаещи дейността на личността в обществото. Последното означава, че анархическата философия като мироглед, заедно с общата представа за природата и обществото, по необходимост съдържа в себе си и съответен подход към поставянето и решаването на жизнено важни въпроси, включващ в себе си цял комплекс от методи на мислене.

Второ, на пръв поглед може да изглежда необичайно, че в такава сбита характеристика на анархизма, по езиковата си структура даже имаща вид на дефиниция на понятието „анархизъм“ – „Анархия есть“ – Кропоткин споменава имена, по-точно тези на Конт и Спенсър. Всъщност това споменаване съвсем не е случайно. Работата е там, че Конт и Спенсър, със своите философски учения, не са просто предшественици на Кропоткин, а нещо повече, техните философски системи са критически снети във философската система на Кропоткин.

Тук намираме за уместно да обърнем вниманието на читателя, че горната фраза съвсем не е някаква игра на думи, а има съществен смисъл. За да поясним този смисъл, трябва най-напред да подчертаем, че подобно, както ключови думи и важни изречения във формулировката на една абстрактна аксиоматична система (а още по-ярко това се проявява при чисто формална логическа система) придобиват определен смисъл в рамките на дадената система, ключовите думи и важните изречения във формулировката на една философска система в значителна степен придобиват своя смисъл именно в рамките на тази система и именно осмислени в рамките на дадената система изреченията могат да претендират да изразяват истини. Като казваме, че Хегел е предшественик на Бакунин, имаме предвид, че Хегел, като предшествува по време Бакунин, с философското си учение е изиграл съществена роля за формирането на философията на Бакунин8, но при това системата от философски идеи на Бакунин, при все, че носи върху себе си печата от влиянието на Хегел, е различна от философската система на Хегел и може да се разглежда напълно самостоятелно, без да се разглежда философията на Хегел. Що се отнася до Кропоткин, за него Конт и Спенсър са не само предшественици, техните философски системи не просто са оказали съществено влияние върху формирането на философските му идеи, а нещо повече: с главните части от съдържанието си и с главните си характеристики влизат във философската система на Кропоткин, като получават по-нататъшно развитие, обогатяване в нея, в резултат от творческата мисъл на учения-революционер в новите исторически условия и по-специално в условията на новите постижения на науката. При това, инкорпорирането на елементи от философските системи на Конт и особено на Спенсър във философската система на Кропоткин е селективно, критически обосновано – елиминирани са онези части от съдържанието им и онези техни характеристики, за които Кропоткин е разкрил, че са погрешни, като същевременно е посочил обективно-историческите и субективните причини за появата на такива погрешни схващания в рамките на иначе напредничави философски системи. В случая Кропоткин е далеч от прочутите по това време немски нрави едва ли не всеки студент по философия да си създава своя собствена философска система и постъпва по начин, който му е привичен като учен в областта на геологията и физическата география – в научните си изследвания широко да се опира на постигнатото вече в тези две области и да прибавя към тях нови собствени открития, които в редица случаи водят до преоценка на стари положения. Предвид на това, при разглеждането на философията на Кропоткин ние, така да се каже, не започваме от нулата, а стъпваме върху почвата на онези постижения във философията, до които са достигнали Сен-Симон, Конт и Спенсър, и на този фон ще разгледаме какво ново е добавил Кропоткин, чрез което, докато Спенсър е способствувал философията на ХIХ век да стане анархическа9, ученият-революционер Кропоткин е направил решаващата крачка позитивната синтетическа философия, развита през ХIХ век, действително да стане анархическа.

Въпросът за мястото на анархическата философия на Кропоткин сред различните течения на научната и философската мисъл ще бъде допълнително изяснен при разглеждането на нейните основни положения, към което пристъпваме. •

(Следва)

Ст. н. с. I ст. д. ф. н.

Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 П. А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. „Правда“, Москва, 1990 г., с. 244.

2 Ср. Философията на Кропоткин, в-к „Свободна мисъл“, 2008 г., бр. 9.

3 П. А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. „Правда“, Москва, 1990 г., с. 239.

4 П. А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. „Правда“, Москва, 1990 г., с. 249.

5 Пак там, с. 280.

6 Ср. в-к „Свободна мисъл“, 2008 г., бр. 11, с. 10.

7 П. А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. „Правда“, Москва, 1990 г., с. 239.

8 Ср. статиите за философията на Бакунин в „Свободна мисъл“

9 Ср. финала на статията ни за философията на Кропоткин в „Свободна мисъл“, 2009 г., бр. 4 (април).