Фракция „Червена армия“ (RAF)

печат
Идеята за РАФ се заражда в Западен Барлин в обстановката на бързо разпространяващите се идеи на “отказа”. Основателите на РАФ Хорст Малер и Улрикe Майнхоф са интелектуалци, известни дейци на ляворадикалното движение; Гудрун Енслин и Андреас Баадер са участници в многобройни протестни акции, членове на Комуна №1.

Историята на РАФ започва през 1968 г. с извършването на първата акция. Първия удар Баадер планира да проведе в Западен Берлин на 2 април (годишнина от покушението над Руди Дучке – ляв радикален водач, което левите приемат, че е предизвикано от дясната реторика на изданията на медийния магнат Аксел Шпрингер), осъществявайки така акция на протест “против потребителското общество, което парализира съзнанието на масите”, но Енслин настоява за провеждане на диверсии в “столицата на капитала” Франкфурт на Майн…Баадер, Енслин, Прол, Зьонлайн отсядат при свой приятел във Франкфурт и започват подготовка. На 2.4.1968 г. в 16:30 те оглеждат един от градските магазини, в 18:30 се връщат и поставят бомби, които се взривяват в 23:53. Групата е арестувана след един ден по донос на приятеля на хазяйката. Съдът се произнася на 14.4.1968 г. и всички получават по 3 години. Малер, защитаващ активистите в съда, за да поддържа версията за силна революционна организация, организира на 11.4.1968 г. взрив в сградата на издателство Шпрингер. На 13.6.1969 г. активистите в очакване на решението на касационния съд излизат на свобода, с изгледи в случай на неблагоприятно решение на 25.2.1970 г. да се върнат в затвора. Очаквайки решението, жените в групата се занимават с проституция за “политически шантаж на системата”. Баадер начело на група малолетни престъпници се заема с нощен вандализъм. В навечерието на 25 февруари групата (с изключение на Зьонлайн) бяга във Франция.

След няколко дни в Париж Баадер и Енслин се срещат с Астрид Прол. Там Баадер предлага да създадат “първата клетка на Червена армия”. Първата акция под името РАФ е планирана в Западен Берлин на 11.4.1970 г. – нападение над американски склад за оръжие. Преди нападението над склада, проследен до гробището (където било скрито оръжието на групата) Баадер е арестуван от полицията. В очите на всички той се превръща лидер. На 14.5.1970 г. група водена от Улрике Майнхоф устройва бягството на Баадер от сградата на библиотеката на Социално-политическия институт.

От този момент започва сътрудничеството между четримата най-известни немски активисти: Баадер, Майнхоф, Енслин и Малер. В течение на близо две години “Бандата Баадер Майнхоф” осъществява нападения над чиновници, полицаи, капиталисти, военни; ограбва банки, магазини, похищава автомобили и оръжие. На 15.5.1970 г. е ограбена “Банк фюр Индустри унд Хандел”. От там взимат 200 000 DM, което им позволява да пътуват до Близкия Изток в тренировачен лагер на палестинските бойни групи (Малер, Баадер, Енслин, Майнхоф). След 60 дни се връщат в Западен Берлин. По това време вече организацията е напълно готова за въоръжена борба и наброява 30 души в 3 групи. По-нататъшната дейност на групата протича в условията на конспирация: живот под фалшиви документи, придвижване с крадени автомобили, нощуване в наети от подставени лица квартири. На 27.8.1970 г. е ограбен универсален магазин, след няколко дни – банка. На 22.9.1970 г. – едновременно ограбване в Западен Берлин от три групи на три банки – общо 220 000 марки. Групата решава за известно време да не се среща от съображения за сигурност, но полицията проследява квартира, където са арестувани Малер и още 4 жени членове на РАФ.

През 1970 г. само в Западен Берлин са осъществени близо 80 палежа и взривове на банки, магазини, складове, казарми, учреждения на Бундесвера и НАТО. На 3.9.1970 г. Баадер се намира на прага на арест, успява да се укрие от полицията, но е арестуван Бернхард Волф. РАФ осъществява операции в Дюселдорф, Кьолн, Гладбах, Есен, Мюнхен, Франкфурт, Западен Берлин. Планове за нападения се разработват от местни симпатизанти на РАФ (малобройната РАФ се ползвала от поддръжката на много “съучастници” и “симпатизиращи”), а се реализират от бойците. РАФ провежда през 1971 г. 555 акции и експроприира 2 млн. марки. От лятото на 1971 г. във връзка с антитерористичната дейност на полицията (засади, арести) РАФ започва антиполицейски терор.

През есента на 1972 г. полицията провежда грандиозна операция, задействани са 150 000 агенти, 15 000 от които се намират във Франкфурт на Майне. Там, на Хофекщрасе, е разкрита явка на Баадер. На 1.6.1972 г. в 7:00 са арестувани Распе, Баадер и Майнс. На 7.6.1972 г. в магазин за дрехи е арестувана Енслин, на 15.6.1972 г. в Хановер-Лангенхаген, в квартира на неин приятел от училище е арестувана Майнхоф. През 1974 г. (Щамхаймския процес) основателите на РАФ Баадер, Майнхоф и Енслин, а също и Распе са осъдени (Майнс, обвинен по делото заедно с тях, обявява гладна стачка и умира). Обвинението пледира участие в 5 убийства, 55 покушения, серия палежи и похищения (общо са извършени около 100 покушения, 39 души са убити, 75 са ранени при взривове).

При крайно съмнителни обстоятелства Улрике Майнхоф е намерена обесена на решетката на своята килия на 9 май 1976 г.

Вторият етап от дейността на групата започва от октомври 1974 г., когато затворените лидери на РАФ предават документ: “Правете акции с достатъчно голяма показност, пристъпвайте към атака на “силните на деня сега”. През 1974-1977 г. са извършени няколко убийства и похищения на крупни чиновници, бизнесмени, политици. През 1977 г. от членове на РАФ е похитен Ханс-Мартин Шлайер – виден капиталист, председател на Асоциацията на работодателите в Германия. В замяна на неговото освобождение РАФ иска да се освободят арестуваните лидери на организацията; в подкрепа на същите искания палестински бойци отвличат от Майорка самолет с немски пътници. Самолетът стига да Могадишу, където е атакуван от специалната германска част GSG-9, похитителите са убити, жертви сред пътниците няма.

На 18.10.1977 г. Баадер, Енслин, Ян Карл Распе са намерени мъртви в своите килии. Шлайер е ликвидиран във Франция. След убийството на Шлайер полицията провежда редица операции, получили прозвището “немската есен”, в хода на които на обиски и следене са подложени многочислени “поддръжници” на РАФ, не участващи в бойните акции. След тази операция РАФ е разгромена, арестувани са 169 нейни членове.

През втората половина на 1970-те най-опасните издирвани лица във ФРГ са: Кристиан Клар (за убийството на Шлайер), Аделхалд Шулц, Ролф Хайслер (подозиран за 5 убийства, ограбване на банки в Нюрнберг и Дармщад), Елизабет ван Дайк (съучастие в убийствата на Бубак, Понто, Шлайер).

В края на 1970-те РАФ се оказва в обществена изолация, за което допринася както дейността на полицейските служби, оказващи постоянен тормоз над симпатизантите на РАФ, така и позицията на групата: “…модела на революция, в съответствие с който борбата за коренни изменения в нашето общество може да се води единствено от малцинство, ни се струваше реална и исторически оправдана – например поколението на нашите родители е било виновно за идването на фашизма…”.

След 1977 г. и през 1980те години РАФ провежда главно покушения над сътрудници на военната администрация на ФРГ и НАТО. В началото на 1980-те РАФ и френската Аксион директ съвместно основават “Антиимпериалистически фронт”, който е “длъжен да обедини най-разнообразни групи под лозунга за “съвместна борба”. В основата на дейността им е заложена “Стратегия против стратегията на империализма”, целите: “да дестабилизират НАТО”, “да разклатят империалистическата система”, тактиката за борба: “ескалация на политически акции”. В Белгия членове на РАФ убиват главнокомандващия войските на НАТО в Европа Хейг, организират покушение над командващия централната група армии на НАТО генерал Дж. Крезен.

В РАФ се включват някои групи австрийски и швейцарски активисти. Хората се намират в дълбока нелегалност, не оставят никакви следи при акциите. Съставът е от няколко десетки души “твърдо ядро” между 15 и 30 души. Базите на РАФ се преместват във Франция, което спомага за установяване на контакти с френските активисти. През 1985 г. РАФ и АД подписват съвместна декларация, извършват редица съвместни убийства и взривове над обекти на НАТО, с което се солидаризират и Червените бригади, Бойните комунистически групи и др.

Обединението на Германия възприемат като опит да се създаде “четвърти райх”, считат, че ГДР е превърната в колония. В намесата на Германия в конфликта в Югославия те виждат рецидива на Виетнам. Това мотивира стратегията за нанасяне на удари по структури на “Велика Германия”. РАФ през май 1992 г. отправят писмо със заявление за прекратяване на терора, но през април 1993 г. поставят взрив в новия затвор в Дармщад, което се тълкува, като опит да се излезе от обществената изолация. В Бад-Клайнен 27.6.1993 г. полицията провежда операция за арестуване на ръководителите на РАФ Биргит Хогефелд и Волфганг Грамс. Грамс е убит, Хогефелд е арестувана и през 1996 г. е осъдена на доживотна присъда.

Хронология на акциите:

•11.5.1972, във Франкфурт на Майн, след взрив в щаба на 5ти американски корпус (извършен от Баадер, Распе, Енслин) загива полковник Пол Блушкевич, трима са ранени;
• 15.5.1972, взривен е автомобилът на съдията Волфганг Буденберг;
• 5.5.1972, взривен е автомобилът на федералния съдия Мюлер в Карлсруе;
• 19.5.1972, взрив в прес-центъра Шпрингер, 20 души са ранени, няколко бомби са обезвредени;
• 24.5.1972, взривени са два автомобила в Хайделберг, един пред американска казарма, втори пред щаба на американските войски, загиват трима души (вкл. двама офицери на САЩ), петима са ранени; Ирмгард Мьолер е заловена и осъдена, лежи 22 години в затвора, излиза на 1 декември 1994 г.
• 10.11.1974, убийство на председателя на Западноберлинския върховен съд Гюнтер фон Дренкман;
• 21.11. 1974, опит за убийство на хамбургския съдия Герд Циглер;
• 30.11.1974, покушение срещу администратора на ХДС Кип;
• 7.12.1974, взрив на гарата в Бремен (ранени са 5 души);
• 1.6.1976, нападение на щаба на американските войски във Франкфурт, 16 души са ранени;
• 7.4.1977, убит е главният прокурор на ФРГ Зигфрид Бубак;
• 3.7.1977, убит е председателят на Дрезден-банк Юрген Понто;
• 25.8.1977, опит за обстрел на сградата на генералната прокуратура в Карлсруе;
• 6.9.1977, отвлечен е Ханс-Мартин Шлайер;
• 13-18.10.1977, отвлечен е самолет от Майорка с цел подкрепа на акцията на РАФ за отвличане на Шлайер. Акции след 1977
• 1982, нападение на базата на ВВС на САЩ в Рамщайн;
• 1985, нападение на база на ВВС на САЩ във Франкфурт на Майн;
• 1986, нападение над офицерската школа на Бундесвера в Оберамергау;
• юни 1986, РАФ убива члена на управителния съвет на “Сименс” К.-Х. Бекуртс;
• 30.11.1989, убит е шефът на Дойче банк Алфред Херхаузен;
• 1.4.1991, убит е Детлев Карстен Роведер, директор на агенцията за приватизация на източногерманските предприятия „Тройханд”. •

съставил LGB

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *