Франция отново разтърсена от масови протести

печат
Писмо от анархисти, живеещи в Париж във връзка с вълненията срещу Договора за временна заетост

Това е послание от френски, италиански и немски анархисти, живеещи в Парижкия регион и предназначено за всички симпатизанти навсякъде по света. Ние сме независими от Френската анархистка федерация, въпреки че сме в много добри приятелски отношения с тях, но все пак не говорим от тяхно име.

Бихме искали да изясним ситуацията тук, тъй като ни се струва, че много чужди медии се опитват да квалифицират борбата ни като чисто консервативна, точно както направиха преди, когато гордо казахме своето “Шибайте се!” на Паскал “СТО” Лами, Болкенщайн и всички безсърдечни копелета в Европейската комисия и във френската политика и медии. Нашето “НЕ” не беше расистко, то беше антилиберално, независимо какво медиите се опитват да казват.Първо, искаме да благодарим на всички, които ни подкрепиха, както и на френското студентско движение, което разтърси тази загниваща консервативна страна за повече от месец. В събота, 18 март, се проведе много голяма демонстрация в Париж, която целеше да покаже на неоконсервативното правтелство на Ширак и Вилпен, че няма да приемем модификациите, които те подписаха без дебат в парламента, за да “регулират” нашата заетост.

Тези модификации целят да създадат нов договор за работа, наречен CPE (това означава „Първи договор за работа”), които ще позволят на компаниите да уволняват работници без всякакви обяснения и обезщетения КАКТО ИМ СКИМНЕ! За нас този закон е насочен най-вече срещу категорията 15-25 годишни младежи, за които правителството знае, че са толкова нихилистки настроени, че повечето дори не искат да правят кариера, а само да не бъдат уволнявани.

Както през ноември, те използват стари закони само за да прокарат “набързо” закони, свързани с техните капиталистически желания и мечтата им за нов световен ред.

Ние преживяхме мощни бунтове тази есен, които не бяха манипулирани или контролирани от нищо друго (това трябва да се знае: дори френските служби за сигурност казаха, че това бяха религиозни вълнения, нито пък мафиозни такива, а на население, което се бори за живота си) освен от желанието за даване отпор на насилието, което хората от крайните квартали преживяват всеки ден от полицията, на работното си място и в обществото като цяло.

Франция не е рай. Париж може да изглежда чудесно място за прекарване на няколко дни, но е трудно място за живеене, защото има прекалено много завист и прекалено много хора, живеещи в и около Париж: всички копнеещи за парижкия златен живот отпреди.

Ние, анархистите, се опитваме да разширим борбата, която беше доведена до реформизъм от продажните студентски съюзи (главно UNEF, които са младежката секция на “социалистическата” (да, поправилно дясната) френска партия). И донякъде автономизацията нарасна много за този месец (март).

Към 16 март близо три четвърти от 80-те френски факултета стачкуват. Гимназии в Париж, Руан, Кан, Тулуза, Бордо, Марсилия, Лимож и много други също се присъединиха към университетските студенти.

В Марсилия 7000 души анархисти, студенти, обикновени работници превзеха кметството, свалиха френския национален флаг, поставиха червено-черния и издигнаха транспарант “Антикапитализъм и самоуправление”. Полицията ги разпръсна трудно с помощта на палки и сълзотворен газ.

Стачките са гласувани от събранията. Ние искахме да обединим движението с групи по правата на емигрантите, които също са жертви на тази простотия, както и безработните и слабо образованите. За съжаление работническият съюз, точно както и през 1968-ма, се изплаши от автономизацията от различни видове движения, но според много от участниците нашето предложение беше подкрепено с мнозинство. Надяваме се, че членовете на съюзите САМИ ще помогнат на движението с логистика и опит, защото съюзните ръководители не бяха обявили стачка за младежта.

От близо седмица до днес 50 до 100 крайнодесни (UNIREDFNJ:UNI е крайнодесен студентски съюз, RED е много лошо наименован, защото това е расистки/хомофобски съюз, а пък FNJ е младежката секция на националния фронт на свинете льопенски) активисти патрулираха малките улици на Латинския квартал, полицията си затваряше очите за тях, биеха всеки протестиращ срещу CPE човек, когото виждаха. Няма нужда да казваме, че ги бихме лошо, но те бяха сравнително надъхани и изплашиха първите идващи да протестират.

От седмица насам все повече и повече хора напускат профсъюзните лидери, които им казват да протестират от два до пет, след това им благодарят, че са дошли и им казват да си ходят вкъщи и че хубав протест станал. Ние не искаме преговори около този закон, ние искаме неговото тотално отхвърляне.

На другия четвъртък над 1000 души не обърнаха внимание на официалния призив и продължиха с протестите, като атакуваха полицията и се опитваха се да влязат отново в Сорбоната, откъдето бяхме изгонени преди 8 дни, дълго след като колаборационистките съюзни лидери си бяха отишли вкъщи да си пият чайче и да се кефят, че тяхната емблема я дават по всички ТВ канали. Това са хора, които ние наричаме социо-предатели, точно като комунистите, зелените, социалистите и т. нар. „революционни” парти, както ко-мандващите съвети на работническите профсъюзи (CGT, CFDT и главно CFTC).

Ние знаем, че политиката на други много по-малки европейски страни е свързана с политиката на трите големи евродържави и затова трябва да разберете, че ние се опитваме да дадем най-доброто от себе си, за да могат хората да знаят, че се нуждаем от интернационализиране на нашата борба срещу потисничеството на глобалната Държава и всекидневната трудова “заетост”.

Засега е трудно да разширим нашата борба, защото много студенти тук, във Франция невинно си мислят, че само настоящият закон е проблемът.

Всеки, който е бил В Генуа, Сиатъл или Женева знае, че един договор за работа е нищо в сравнение с потисничеството на Световната банка, МВФ и всяко едно от тези шибани елитистки общества, които планират идването на техния гръмко прокламиран Нов световен ред на постоянния гнет.

Ние знаем, че не сме сами, искаме да знаеш, че и ти не си!

Утре посвещаваме борбите на деня на всички обичащи свободата хора, които преживяват 20 пъти по-тежки репресии и житейски условия, отколкото нас, хората в САЩ, навсякъде в Европа, селяните, студентите, жените, децата, които се борят всеки ден в Китай, Корея, другите части на Азия, Южна Америка, Африка, Иран, Ирак, ВСИЧКИ хора, които се борят срещу религиозното, икономическо и политическо мракобесие, потисничество и тирания.

ЕДНА МЛАДЕЖ, ЕДИН СВЯТ, ЕДНА ЛЮБОВ.

Може би с подкрепата на всички свободата и справедливостта ще възтържествуват!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *