Френският май 1968

печат
40 години от бунтовете във франция

188-popular-power-bowl_fmt

» » » продължава от миналия брой

Френски плакат от 1968: на топката пише „НАРОДНА ВЛАСТ”, а кеглите-колони са парламентарните партии – комунистическата (PCF), голистката (UDR), левите демократи и социалисти (FGDS), „прогрес и модерна демокрация” (PDM) и социалистите (PSU)

Генерал Де Гол разпусна парламента и насрочи избори за края на юни, които спечели със солидно мнозинство, но само за година, защото референдумът от 1969 г. го изпрати в пенсия. „Комунистите” бяха наказани за предателството си от масите, които не пожелаха да се превърнат в „електорат”. Но революционният момент бе пропилян, „майските събития” не поставиха началото на ново летоброене за Европа и социалното и интернационално статукво бе спасено. Сдържаща роля изигра и влиянието на антивоенното, пацифистко движение в САЩ, което бе започнало по-рано, но чиито цели бяха много по-ограничени (край на войната на САЩ в Индокитай). То също спомогна за изтърбушването на революцията във Франция, превръщайки я от социална в… културна. Революционерите допуснаха фатално забавяне при изясняване на целите, на тактиката на провеждане на настъпателни акции и прилагане на революционни мерки във всички сфери, поради което не успяха да изолират и пресекат влиянието на опортюнистите върху значителни слоеве от населението и работническата класа. Граф Мирабо, ако не се лъжа, беше казал, че „който прави много дълго революция, обикновенно я изгубва”. Липсата на организация, заслужаваща името си, на опит, а може би и недостигът на революционна дързост, позволиха на умората, разочарованието, реформизма и предателството да надделеят. Съобщенията в българската и съветската преса с почти постоянното дезинформиране и оклеветяване на радикалните елементи за сетен път доказаха контрареволюционната роля на Кремъл и неговите пети колони. От всеки ред на техните парижки комюникета прозираше лицемерието и неприкритата им омраза срещу младите революционери. Последните за съжаление не държаха сметка за коварната политика на Москва и за агентурната зависимост на компартията от нея. И все пак, поради мащаба на събитията и техния световен отзвук, колкото и усилия да полагаха, фалшификаторите на текущата история не можаха да скрият нежеланата истина за майските събития от 1968 г.
В споровете ни от това време аз говорех за революцията във Франция, като за бременност в деветия месец. Имах ли основание за това? Известен отговор дават антиавторитарната, антиполитическа, антибюрократична, антиконформистка и антипотребителска същност и насоченост, които характеризираха започналото в университетите движение. Студентите и младите работници се обявяваха срещу всичко, което до този момент се приемаше като норма. Те бяха против началствата и шаблонния „дървен език” на политиците, против медийните манипулации и полицейските репресии, изобщо против йерархическата система, институциите и властта във всичките им прояви и форми – от държавата и капиталистическите компании до училището и семейството. Те искаха, както личеше от лозунгите им, един нов свят – „ТУК И СЕГА!” От културния и нравствен бунт се вървеше към революционна борба срещу държавата и капитала. Като че ли започваше „решителният бой” с миналото, който очертаваше идеите и щрихите на бъдещето… За пръв път, за обсъждане, вземане на решения и координиране на действията, без всякакъв централизъм, бяха използвани новите за онова време технологии – радиото и радиотелефона. Стачките, уличните протести и непрекъснатите митинги с революционния си заряд, доведоха до изграждане на барикади в Париж и провинцията. Избухваха ожесточени схватки с полицията. Студентите изравяха и трупаха уличните павета, под които имаше пясък, и оттам дойде и лозунгът „Под паветата е плажът!” Те изтръгваха дървета и електрически стълбове. Само за една нощ в Приж бяха издигнати над 60 барикади. Пускаха се леки коли срещу струпалите се полицейски сили. Това предизвика сериозни улични стълкновения със „силите на реда”. Имаше стотици ранени и арестувани. Започна експулсиране на нежеланите чужден­ци. Сред тях беше и Конбендит, когото властници и част от медиите квалифицираха като „мръсен германо-френски евреин”. На следващия ден по улиците на Париж манифестираше половинмилионна демонстрация, скандираща: „Всички сме мръсни германо-френски евреи!” Демонстрациите се редуваха с репресии на „силите за справяне с масовите безредици”.
Докато първоначално полицейските ексцеси срещу тези, които поставяха под въпрос държавата, законите и „порядъка”, съдействаха за радикализирането и разширяването на лозунгите и преките акции на студентството, забавянето, разпиляването на революционната енергия и предателството „отвътре” дезорганизираха и провалиха единния революционен фронт с работниците. Това засили заплахата от неизбежно кръвопролитие при едно решително сражение с държавата и то в един неблагоприятен международен контекст и враждебност на „елитите” от Запада и Изтока. Сдържащата роля на страха от полицейски репресии превърна сблъсъците със „силите на реда” в „цивилизована война без жертви” или по-точно – с една единствена в Париж… Отново стана ясно, че само със стихията, спонтанността и „въображението” не могат да се дефинират целите на революцията и средствата за постигането им. Тук, както в играта на шах, имаше две страни – отсреща беше противник, който също обмисляше своята стратегия и противодействие. Затова забавянето се оказа гибелно! То улесни разцеплението в движението, към което се стремяха всички „отговорни фактори”, и с това се постави началото на края – започна спускането по надолнището, а Социалната революция се отдръпна зад хоризонта. Борбата за промяна на системата отстъпи на заден план, за да излязат на сцената клоуните на реформизма и да започнат пазарлъците си с държавата и капитала. Властта си извади поуки и когато улиците и площадите притихнаха, тя ги асфалтира. Но щеше ли да бъде възможно да се „асфалтира” всеки дом, предприятие, учебно заведение или учреждение, ако бяха превърнати в барикади? Имаше и други причини за „аборта” на несъстоялата се през 1968 година социална революция. „Движението 22 март”, кръстено на датата на която Даниел Конбендит и другарите му го конституираха в една от големите зали на университета в Нантер, беше слабо и не можа да преодолее инерцията и вътрешните противоречия в студентското движение, както и ефикасно да противодейства на другите „екстремисти” (троцкисти, маоисти и т. н.) Нашите приятели като че ли бяха забравили ролята им след опита в Русия, в Испания и навсякъде, където революцията на масите е заплашвала да сложи край на йерархическия ред и паразитизма на властниците. Детонаторът се оказа недостатъчен, а беше и „наквасен”, както установих по-късно, когато прочетох книжката на „Червения Дани”, кръстен така поради рижата си глава, „Левият раликализъм – лекарство против старческата болест на комунизма”. Липсваше очертана революционна перспектива, програма, обмислена схема и методи на революционните действия за решение на социалните конфликти, както и организираното им използване за революционизиране на масите. Всичко това си каза думата. Проявите на улични вълнения, стачки, барикади и ескалация на лозунги бяха по-скоро словесна революция или по-точно агресия. Нямаше го постоянното реално настъпление срещу властта и нейните институции, поради което очакването за гражданска война, от която да изкристализира Социалната революция, и този път се оказа прибързано…
Въпреки всичко майските събития във Франция от 1968 г. се превърнаха в лаборатория на идеи и експерименти и оставиха надеждата, че един друг свят, едно друго общество с други социални отношения са възможни. Те бяха социален конфликт между класи, групи и индивиди, разделени от пропастта между стария свят и идеала на бъдещето.
На падналите духом, на изплашените и готовите да капитулират пред временните поражения, на отчаяните и разочарованите от поредния неуспех на Социалната революция си струва да се напомнят думите на древния китайски философ и стратег Сун Дзъ в неговия трактат „Изкуството на войната”: „Колкото и отчайваща да е ситуацията, не падай духом! Когато има от какво да се страхуваш, бъди храбър! Когато си заобиколен от опасности, не се плаши от тях! Когато чувстваш че нямаш шанс, уповавай се на находчивостта и изобретателността си – те ще ти помогнат да излезеш от безизходицата! Когато бъдеш изненадан, на свой ред изненадай врага си и го победи!” •

Г. Константинов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *