Гей парадът – „ляв“ завой?

печат

flagКакто винаги по това време на годината, из говорилните на интернет пак изплува въпросът „дали анархистите ще подкрепят гей-парада“, тоест дали ще изкажат своята солидарност с „движението на ЛГБТ за равни права“. Нещо повече, натъкнах се на твърдения, че анархистите били длъжни да го сторят, понеже това било в духа на лозунга „Винаги с потиснатите срещу потисниците“.

За съжаление, този „архиважен“ въпрос се повдига с една ужасна сериозност и от хора, които се самоопределят като анархисти.

Първо, анархизмът е социално движение за безусловна свобода на всяка личност във възможните от природните факти граници, като тези граници се разширяват, благодарение на усилията на науката и техниката. Подчертавам – „социално“, не креватно, не интимно.

Второ, „правата“ винаги вървят като едната страна на юридическата монета, от обратната страна на която лъщят „задълженията“, но не към обществото, а към властническата система. Затова анархизмът говори за свобода, не за формални права, нуждаещи се от специална охрана и репресии срещу нарушителите. В теорията на анархизма личната свобода е основа на обществената и обратното, те сами се гарантират от разбирането на хората на свободата като ценност.

Трето, това дали един човек е анархист, не е толкова въпрос на самоидентификация, колкото на реална позиция, подкрепена с дела, а тези дела са насочени против властническите отношения в икономиката, политиката и духовната сфера, каквото и да означава последното.

Четвърто, когато една социална група е потисната, редно е анархистите да се солидаризират с нея, обаче дали гейовете са именно социална група? Те са идентичност, предпочитание в една толкова лична област, че намесата на специални „права“ хем е неуместно, хем мяза на искане на привилегии, което от гледна точка на анархизма не е приемливо.

Изобщо, проблемът с идентичността служи като извор на всякаква демагогия. Специално по засегната, и то с нежелание, по принуда тема, се говори се за „джендър“ (социалната роля на половете), говори се за „мъжки“, „женски“ и някакви „други“ светове, които уж били дискриминирани. Умножаването на „идентичности“ обаче подлага на дискриминация най-първичната идентичност – тази да си човек, а на човек е необходима свобода. Свободно време за себе си и близките, свободен избор не между „малкото“ и „голямото“ зло, свобода да върши каквото му е драго, да работи каквото го привлича, да задоволява елементарните си материални нужди според физическите и интелектуални потребности. Тези, които правят компромиса да жертват „свобода срещу сигурност“, в крайна сметка не получават нищо: веднъж отстъпили свободата си, те приканват гаранта на тяхната сигурност да ги притиска още повече; а сигурността, дарена от гаранта, зависи изцяло от неговата „добра воля“, което е зависимост, оставяне на произвола на силния. Човешката свобода има достатъчен гарант – чувството за солидарност, което притежаваме като вродени инстинкти. В социалното равенство, което премахва поводите да се сблъскваме помежду си. В справедливостта, която не дава начина да постъпваме свободно, без да мачкаме чуждата свобода и така да провокираме агресия към себе си. Това са базовите потребности на първичната ни идентичност като хора, като същества с претенции за разумност. Ако индентичностите от другите нива противоречат на този корен, значи нещо не е наред с тях, значи са заразени с други инстинктивни импулси – тези на егоизма, които, тъкмо заради разума си, се стремим да преодолеем, да надраснем така, както израстваме от бебешките пелени, както изоставяме заблудите и невежеството.

Пето, за сме мотивирани като анархисти да подкрепим някакви хора, които смятат себе си за „потискани“, нека първо се убедим, че потисничеството е налице и че „придобиване на права“ би го премахнало. Нека погледнем какви са исканията на тази група хора. Да погледнем дали активистите са реални говорители на всички, които обективно принадлежат към съответната „идентичност“.

При положение, че исканията са ограничени до желанието за интеграция в буржоазните схеми на обществените отношения, защо ни е да „подкрепяме“ свои идейни противници? Не, анархистите по убеждения и дела, не анархистващите персонажи, нямат складове с консервирана солидарност, която да раздават в благотворителна акция. Още по-малко – на формации, които се хранят от субсидии, които желаят специални закони, които декларират лоялност към капитализма и желаят „нормална държава“. Би било глупаво да подкрепяме анархофоби.

Насроченият за края на юни гей-парад според нас не се различава силно от военните паради, от политическите церемонии, от религиозните и националистическите шествия и обреди, от пошлото изтъкване на хетеросексуалността в опаковката на комерсиално курварство и курвалък. Всеки, който се чувства потиснат и дискриминиран, чийто труд се ограбва, чиято свобода се ограничава от властта на политиците, работодателите, кредиторите, отживелите традиции и буржоазен морал, той е добре дошъл при нас – за да се бори за всеобщата свобода. Който желае привилегии само за себе си, било персонални, било групови въз основа на екстравагантна идентичност – прав му път да се бори за каквото му се иска. Но ако в тази си борба отстоява „ценности“, различни от свободата, равенството, солидарността и справедливостта за всички и всяко човешко същество, нека не се учудва, че ще му опонираме и че ще противодействаме на опитите му да ни въвлече в тресавището на егоистичните интереси и комплексите за малоценност. •

Шаркан

28 коментара

  • KrepostenKonsumator

    http://www.autostraddle.com/wp-content/uploads/2011/06/Gay_Pride_Anarchy_by_VonTenko.jpg

    поздрав за вас, назадничави полуФАБрикати!!!

    • Казвах им аз да не хвърляме камък в блатото… Ето че православните воини тръгнаха в атака 🙂

  • Само ей така да спомена, че тази глупава статия въобще не представлява мнението на анархистите в България, а просто на един от тях.

    • Ба, един, аз знам поне още двама :). Но май е време да отбележа – от подобни коментари „кефи ме“ и „да си го…“ няма никакъв смисъл.

      • А ти какво мислиш, интересно ми е…

      • Извинявай, че сега видях, че си писал. Аз съм съгласен със статията, макар че сигурно бих я написал по друг начин. За мен гей-прайда е не просто глупост, а вредност за самите гейове.
        Забележете – това не значи, че съм/сме „против“ него, „против“ гейовете или нещо такова. Всеки може да си троши главата и да си цоца пари… ако не го е срам. Но… не ни търсете там :).

  • Боряна Росса

    Е добре че не представлява мнението на анархистите в БГ, а то вече се чудех на кой свят съм и каква е точно тази „анархистка свобода“ – да си прави човек това, което иска? Може пък да иска да бие гейове – така му идва отвътре, според „своите духовни потребности“ така да се каже….

  • Според своите духовни потребности, канибалите, серийните убийци е пр, също, в даден момент могат да поискат да си правят паради, не е ли така? Да ги подкрепим!

    Анонимко, „полуфабрикати“ можеш да наричаш само в виртуално, нали се сещаш?

  • Аргументите тук са изложени в плоскостта политика на идентичност. Каква е правилната позиция за анархиста? Явно е противопоставянето на идентичности анархист или ЛГБТ активист. Въпреки изречението „това дали един човек е анархист, не е толкова въпрос на самоидентификация, колкото на реална позиция, подкрепена с дела,“ авторът не излиза от тази плоскост и не разрешава вътрешното противоречие на текста: да критикува политиката на идентичността от позицията на идентичността

    • да, има противопоставяне.
      гей-активистът иска запазване на държавата, за да му гарантира тя някакви „права“; анархистът иска да няма държава изобщо.
      Според теб тук няма ли конфликт?

  • Ами в интернет ще ви наричаме както и да било, защото само там съществувате. Иначе жалко, че има още активисти, които се занимават с вас. Време е всички да игнорират вашите провокации. Така или иначе сте изолирани и текстовете ви не засягат обществото.

  • Поздравявам перфектно написаната статия за Гей – комедията / тя тая в Ъмерика е интересната… Ще я коментираме ако приеме ръкопис *Свободна Мисъл* – чакам съгласие…

    • „Свободна мисъл“, разбира се, приема ръкописи, но не можем да ви обещаем, че ще публикуваме нещо, преди да го получим. Можете да изпратите текста направо на sm@a-bg.org

  • да разбирам ли, че „Ваньо“ е върл привърженик за правата на гейовете?
    че за него те всички са „потиснати“? Че сред тях няма работодатели, банкери, политици – т.е. хора с власт, демек самите те са потисници, а?
    и затова се заяжда с анархистите?

    –––––
    до az:
    щом статията е „тлупава“, напишете по-умен коментар.
    И обяснете защо анархистите трябва да са солидарни със желанието на една или друга група хора да се впишат в буржоазното общество, да сключват бракове, да служат в армията и полицията, да стават свещеници… все „анархични“ работи, нали?
    Какво трябва да е мнението на един анархист? Да приветства лоялността към институциите на тази система?

    ––––––
    ох, mariya, какви плоскости…
    Кому и какво трябва да доказваме? Че сексуалността е лична работа? Че никакви закони и репресии не ще променят сегашната масова (а и доколко е масова, повечето хора са равнодушни към този „проблем“) нагласа към гейове, цигани и т.н.? Че за да има трайна и коренна промяна в манталитета, нужна е и промяна на обществения строй, така че мирогледът да не виси във въздуха без подходяща основа (тоест без драстично разминаване между желаемо и действително, мисъл и действие)?

  • Светослав

    Аз разбирам аргумента на автора – гей движението търси правата си чрез средствата на държавата като по този начин я легитимира като овластен социален посредник. ОК, има смисъл. А ако работниците от мини „Бобов дол“ протестират и отправят искания към държавата за по-високи заплати, по-добри условия на труд и т.н.? Отправяйки исканията си към държавата, колкото и да са справедливи, все пак работниците легитимират една йерархично структурирана властова институция (да оставим факта, че може и погача на боко тиквата да поднесат). В този смисъл и те не би трябвало да бъдат подкрепяни. Ако обаче анархистите се дистанцират от всички социални групи, които в един или друг момент са се обръщали към държавата с реформистки искания, няма ли да се стигне до едно капсулиране на анархистите, при което те не са склонни да защитават активно интересите на почти никоя социална група (вкл. пролетариата)? Тогава трябва ли да се сърдим на тези социални групи, че се обръщат към държавата? Чудя се просто кое е по-добре – временен компромис с идеите за анти авторитарна социална революция или алиенация от значими социални групи и частична загуба на обществена легитимност… Кофти избор… Вярно си е малко „камък в блатото статията“ 🙂

  • да, камък в блатото е. Но ако не говорим за тия неща, те няма да изчезнат като източник на обществен дискомфорт.

    –––––-
    ако работниците искат справедливо разпределение на благата, това е добра стъпка – няма да мислят само как да оцелеят, ще им остане време да се почувстват по-свободно. Стават по-малко роби.
    А „робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство“.
    Мине ли едно тяхно искане за повече справедливост, ще се усетят силни да поискат още повече. И повече. И повече.

    освен това, хората с особени вкусове НЕ СА социална група. Вътре в тяхната група има представители на социални групи.
    Същото е, като да речем, че групата с идентификатор „българи“ трябва на всяка цена да са „единни“. Ама не са. Има бедни и богати, потискани и управляващи, привилегировани и пренебрегвани. Разнопосочни интереси, до степен на физическо оцеляване. Какво ти единство?!

    и аз постоянно се чудя докъде е допустимо да правим компромиси.
    Твърдо съм убеден, че с основните принципи на анархизма не може да има такива. Дори само заради факта, че това е объркващ сигнал към народа, сигнал, че „не знаем какво искаме“, „не предлагаме нищо ясно конструктивно“.
    И, да, ако работниците поискат например да бъдат уволнени всички гейове, цигани, турци, за да качат заплатите на „чистите българи“ – определено няма да подкрепим такъв техен акт, а даже и ще го осъдим.
    Както, впрочем, осъждаме политиката на синдикатите, това е политика на социално предателство.

    в момента в Щатите има стачка на затворници. Искат по-добра храна, дрехи и повече достъп до библиотеката. Слаба работа. Против затворите сме, но не ми иде да туря параф в подписката за солидарност.
    Ако бяха искали радикална промяна в наказателната система, според параметрите на тази промяна може да изразяваме някаква солидарност.
    В пощата пък получих покана да подкрепя петиция за освобождаване на бившия руски милионер Ходорковски. Пак същото – против затворите съм, но тоя тип с какво заслужава да го подкрепям? С какво заслужават подкрепа издънилите се ченгета и митничари, прибрани зад решетките?
    Това е логиката.
    Както и изказванията на доста активисти на гей-движението през последните две-три години, че за анархистите имало само едно място – каторга.

    освен това, сред „лицата на протестите“ буквално преди два дни видях една дама от въпросното движение, която настояваше за „повече държава“ и за „задължително гласуване“. Нито дума за по-достъпна медицина, за по-достъпно образование, за намаляване на работния ден там, където производството се автоматизира. С много презрение същата дама се изказа за една (доста нееднозначна наистина) идея – безусловен базов доход (от гугъл ще научите повече).
    Ами как да подкрепиш такива хора?
    А и доколкото познам неколцина активисти от ЛГБТ, те заемат не последни длъжности в разни фирми, началнически длъжности, получават заплати над 4000 лв.
    на този фон май е по-добре да дам подкрепа за Ходорковски, дето са му конфискували (така разправят) всичко, а?

    (от друга страна, мой познат гей след тази статия ми писа на мейла: „напълно си прав. Само веднъж ходих на гей-парад, повече няма да доближа до тия лицемери!“
    Може ли да те цитирам? питам го. – Цитирай, ама анонимно, имам шефове от „активистите“, ще ми стъжнят живота)

    и последно: никакви закони няма да променят отношението на т.нар. „нормални“ (демек идиотите от тях) към гейовете. Манталитетът ще започне да се променя масово единствено в РАЗЛИЧНА от сегашната социална среда. Но при положение, че официалните гей-организации държат да запазят тази среда практически същата, само да получат основание да съдят някого за това, че не ги обича, даже и без да се държи агресивно към тях, ами вери сори векторите на интересите и борбата ни като анархисти просто не съвпадат с тези на добре платените мениджъри с особени интимни предпочитания.

  • Светослав

    ОК, съгласен съм с всичко казано. Освен може би с позицията ти за затворниците – аз бих подкрепил исканията им. „хората с особени вкусове НЕ СА социална група“ – това е много точно казано, може би аналогията ми между ЛГБТ и миньорите (например) не беше съвсем уместна. Все пак социалните групи са теоретичен конструкт и не е много ясно на какви принципи се дефинират – за някои е по икономически, за други по властови, за трети по образователен и т.н. А според някои теории основният признак е самоидентификацията, т.е. категориите, в които даден индивид е склонен да мисли за себе си и да се самоопределя всъщност задават параметрите на социалната му група. Не знам дали гейовете се определят като гейове, мениджъри (респективно работници), лекари, софианци и т.н. Но да де, приемам аргумента ти с това уточнение. Иначе и на мен са ми противни голяма част от активистите им, да не говорим, че получават финансиране от най-разнообразни нпо-та, фондации и т.н. и хич не мисля че е случаен фактът, че са склонни защитават разни десни „ценности“. Ама активистите са малка част от хората… Както и да е съгласих се с позицията ти. Исках просто да кажа, че България не е Испания, 2013 не е 1935 и ФАБ не са CNT. Ситуацията не е лека – протестите днес са десни (да не кажа на моменти фашистки, напр. с искането си за въвеждане на образователен ценз за гласуване), едрият капитал настъпва от запад, а с него и клиентската му идеология, пропагандната машина работи на бързи обороти и в следствие повечето хора несъзнателно асоциират и най-прогресивните идеи (пряка демокрация, солидарност, равенство, безвластие, безусловен базов доход, ако щеш) с мракобесническите изстъпления на болшевизма отхвърляйки ги с презрение без дори да ги обмислят. В тази ситуация според мен трябва активно да се търсят съюзници и единомишленици. Имаше едно предаване (всъщност май бяха повече от едно) на „радио ера“, където на дълго и на широко обсъждаха въпроса как да се привлекат повече хора за Идеята и защо това не се случва. Не мисля, че стигнаха до конкретен извод, но ми се струва, че статията по-горе трябва да бъде анализирана и в този контекст…
    Поздрави 🙂

  • с обикновените хора няма проблеми, дори когато не са съгласни; проблемът е с агиткаджиите, активистите. В тяхно присъствие нещата се истеризират.

    съгласен съм, че трябва да търсим съюзници. Но дали е добър съюзник онзи, който не приема идеите ти?

    (затворник който иска само по-добри условия – такъв заслужава да си остане в затвора; имам основания да съм категоричен за това)

  • Светослав

    „съгласен съм, че трябва да търсим съюзници. Но дали е добър съюзник онзи, който не приема идеите ти?“ Така е, безспорно, ама въпросът е дали ги познава тези идеи и осъзнато ги отхвърля или просто е промит с пропаганда и реагира първосигнално… Моят опит поне показва, че голямото мнозинство от хора, които са зле настроени към тези идеи в действителност не ги познават в дълбочина, а по-скоро имат един неадекватен образ изграден на базата на чути-недочути брътвежи от разни „анализатори“, нпо-активисти, „интелектуалци“ и др. подобни платени клакьорки на статуквото…

  • можем много пъти да пробваме да запознаваме с анархическата идеология разни добре платени офис лица – и резултатът ще е все същият…

    на мен ми е по-лесно с бачкаторите. И не ме интересува нито сексуалността им, нито етническата принадлежност. И се усеща, че те оценяват такъв подход.

    (случвало се е даже да говоря с единични представители на нацистки групи; нормален разговор. Стига клакьорите и вождовете да са далеч)

  • Доста добре написана статия и се радвам че попаднах на нея сега.Това,което пишете, че ако идентичностите от другите нива противоречат на този корен, значи нещо не е наред с тях, значи са заразени с други инстинктивни импулси – тези на егоизма, които, тъкмо заради разума си, се стремим да преодолеем, да надраснем така, както израстваме от бебешките пелени, както изоставяме заблудите и невежеството.Много точно и правилно.Уви според мен место да се развиват други качества егоизмът надделява над всичко.

    • егоизмът го поощряват – естествено, че другото ще спада като в скачени съдове.
      И пак – „другото“, при целия натиск, не е изкоренено.
      Може би защото е неизкоренимо (?)

    • Този коментар много ми прилича на творение на SPAM-bot. Съдържа в по-голямата си част цитат от текста на статията, а оригиналното в коментара се побира в едно много общо изречение. Почти все едно има зададени ключови думи, за които програмата претърсва в текста, и генерира съответен отговор. Подобен шаблон имаше и в предишния коментар от този потребител, на статия от 2010-та. Стори ми се странен, пък и за интернет страница е сложена някаква туристическа агенция. Ако действително човек стои зад тези коментари, в което се съмнявам, моля да ми прости.

  • прилича, да.
    Но пък даде повод за вметката, че обратните на егоизма мотиви, при все че ги мачкат, пак ги има.
    Следователно, не всичко е загубено за този свят.

  • Правилната ви позиция трябва да бъде неутралната! Какво ви дразни толкова в правото на хората да излязат и да кажат нещо и по свой начин да се борят срещу хомофобията. Има анархисти, които приемат парада, има такива, които не го приемат. Въпроса е спорен-и все пак, това не е парад – това е мирно шествие на нормално изглеждащи хора и ако не разбирате мотивите им, питай те ги, ще ви обяснят. Моето мнение, въпреки, че дори не познавам гейове и не ми е много близка тема, е че хомофобията е голям проблем, също както латентната хомофобия в тази статия.

  • ами тя Е неутрална позицията ни. В смисъл, че с нищо не съвпада със стремежа за промяна на ТИПА обществени отношения.
    „Дразненето“ обаче иде от факта, че някои ВМЕНЯВАТ на анархистите ЗАДЪЛЖЕНИЕ да се „борят за правата на гейовете“.
    (Явно са много далеч от разбирането що е анархизъм)

    Защото всъщност има не „борба против хомофобията“, а търсене на наказания за хомофобия. Със закони толерантност не се постига. Нито с нетолерантност не се поражда толеранстност.

    ами запознай се с гейове, виж ги. Тогава мнението ти няма да е толкова… латентно.

    големият проблем е НЕРАВЕНСТВОТО – политическо, икономическо, културно и т.н.
    големият проблем е, че НАРОДЪТ (колкото условно и обобщаващо да е това понятие) не контролира живота си, това го правят УЖ „представители“ на народа, които се държат като господари НАД народа.
    (както е писал Левски: ако ще се борим за нашенски цар, имаме си султан“)
    големият проблем е, че НУЖДИТЕ на ИНСТИТУЦИИТЕ са поставени над жизненоважните потребности на НАСЕЛЕНИЕТО.

    ето тези проблеми ако се решат (или поне тръгнат да се решават), промененото „битие“ ще повлияе върху масовото съзнание.
    Докато сега, ОТРОВЕНО от несправедливостта, отчаяно от безсилието си, същото масово съзнание търси отдушници на горчилката си, търси „лесни виновници“ да си излее върху им негативните си емоции.
    И, както виждаме, намира си такива виновници. При това от страна на гей-общността имаме същото поведение.
    Всичко това търсене на „лесни виновници“ МАСКИРА реалната вина на политици, чиновници, мутри, банкери, работодатели (дето имат „правото“ да плащат 60% от договорената заплата, докато кредиторите на банката нямат същата привилегия „при затруднения“) – тоест СИСТЕМАТА.

    с икономиката (отношенията на собственост, парично-стоковите отношения) нещата може би са твърде комплицирани, омешани с маса традиции, но поне в политико-административната сфера се забелязва слаба светлина: движение на идеите към пряка демокрация, към самоуправление БЕЗ ПОСРЕДНИЦИ.
    (както посредниците в търговията водят до надуване на цените на стоките, така в „политическото“ управление посредниците надуват обема лишения, които мнозинството трябва да понася за едно или друго решение НА ПОСРЕДНИЦИТЕ).

    и накрая пак да попитам: каква „борба“ ще промени това да ти пука кой какъв секс предпочита?
    според мен само такава борба, която гарантира на човек свободата да бъде какъвто си иска, без да му пречат, но и без той да пречи някому.
    (и при това положение доста „гейове“ ще гонят модата „да си различен“ на всяка цена)

    по-нелатентно вече не знам как да го кажа 😉
    Темата така и така не ме вълнува особено, но се налага да вземам отношение по силата на ангажимента ми към вестника.
    В същото време днес главната тема са събитията в Украйна. Промените там неизбежно ще се отразят върху нас – за добро или лошо (и зависи за кого какво е добро и какво лошо).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *