Генетичният код на BG-олигарсите

печат
В Ню Йорк през 1957 г. и в Лондон през 1961 г. излиза от печат знаменателната брошура на югославския дисидент, черногорец по рождение, Милован Джилас „Новата класа“. Тази „нова класа“ според автора-комунист не е нищо друго освен диалектично пръкналата се „партком-номенклатура“ в съответните така наречени социалистически държави. Този социален класов феномен не се установява и развива по традиционната схема „стока-пари-стока“ или „пари-стока-пари“, а се обогатява по схемата „политика-пари-политика“ или „пари-политика-пари“. Именно така политиката става еквивалент на стоката.

Още на 06.05.1948 г. Политбюро на ЦК на БКП (к) тайно и бетонно-единодушно взема красноречивото решение кои категории привилегировани лица могат да получат пряк достъп до дискретно новооткрития универсален спецмагазин. Във въпросното Решение изрично се изтъква следното: При новосъздадения магазин за снабдяване да бъдат прикрепени не повече от хилядо и сто души, като изрично бъдат включени помощник-министрите, хора на изкуството и науката, висши длъжностни лица от различните министерства, НС на ОФ. Неизменното стоманено ядро на Новата компартократична класа са тъй наречените активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК), които към 1980 г. наброяват над 240 хиляди бабаити и бабаитки, строго категоризирани според съответния интензитет и рисковия фактор на нелегалната си дейност преди 09.09.1944 г. в 5 категории. Децата на „активните борци“ също се ползват с редица привилегии – преди всичко в образованието и впоследствие при назначаването на съответните синекурни служби.

Във всички бивши соцдържави Новата класа властва като гнусна, компрадорска клика и в човешката история ще бъде запомнена като най-отвратителната криминогенна класа. Понастоящем българската държава е една до мозъка на костите мафиотизирана квазидемокрация, дирижирана от 500-600 олигархични семейства с БКП-номенклатурен генезис.
45 години (1944-1989 г.) ДС е фанатичният Цербер на елитарната менте-комунистическа каста, а веднага след 1989 г. целеустремено започва да обслужва префасониралата се вече в олигархия БКП-БСП-номенклатура.

В съвременния олигархичен хайлайф никъде не присъства дори за кадем и един потомък на тотално експроприираната навремето BG-едра буржоазия отпреди Деветосептемврийската соцреволюция. Безвъзвратно са потънали в небитието магнатските фамилии на Буровци, Кожухаровци, Хаджирусевци, Чалбуровци, Мантовци, Минчовци, Губиделниковци, Миховци, Патковци, Дуковци, Бъровци, Хаджиминчовци и т. н. Настоящите български олигархични особи са почти винаги преки или косвени потомци или предани креатури на бившите партком-големци от БКП и БЗНС, както и от щатния офицерски състав на ДС и РУМНО. Според сведущи BG-политолози и социолози олигархичните семейства (мафии) в РБ са хиляда на брой, като властническото ядро в тях включва около 200 фамилии.

Едва ли е случайност, че като един от най-най-могъщите BG-олигарси в РБ се пръква тъкмо Валентин Златев, синчагата на интимния тодорживков дост Васил Златев – несменяем кмет на град (с.) Правец от 1968 до 1989 г., ала все пак криво-ляво осъден за стопанско-криминалната си дейност, с ефективно влязла в сила присъда от 29.01.1992 г. две години лишаване от свобода за умишлено-длъжностни престъпления по Наказателно дело № 177/1991 г., издадена от Софийския окръжен съд. Автентичната фамилия на олигарховия родител била Свинарски, чийто семантичен произход свенливо се крие в занятието на дядото по бащина родословна линия, който си вадел насъщния, отглеждайки правешките селски свине (според акта за раждане, съхраняван в Държавен архив, на лицето Златю Петков Свинарски, роден баща на Васил Златев Петков – б. а.). Личният финансов актив на именития байганювски олигарх Валентин Златев – генерален изпълнителен директор на руския петролен гигант „Лукойл – България“ и същевременно спецоторизиран представител на „Лукойл“ за Албания, България, Македония, Сърбия, Черна гора и Хърватия, както и титулярен експерт-консултант по ядрена енергетика на руската компания „Росатом“ относно фалиралия мегапроект АЕЦ „Белене“, надхвърля исполинската парична сума от 500 милиона долара.

ВИП-персоната Цветелина (с рождено име Цветанка) Бориславова Карагьозова пък е щерка на Борислав Карагьозов, навъртял агентурния си трудов стаж като щатен чиновник на психотронното Първо главно управление на ДС, кучешки слухтейки в качеството му на „спецтехническо лице“ из съответните BG-посолства. В тази своя несъмнено беззаветна, високопатриотична дейност срещнал преданото съдействие на съпругата си Веселинка, която пък, щом му дошло времето, се изявила в качеството си на основен акционер в старозагорското АД „Комасол“, търгуващо най-вече с химически продукти. Междувременно безумно оправната им щерка Цеца сколасала целесъобразно и несъмнено находчиво да се бракосъчетае и впоследствие още по-целесъобразно да се бракоразтрогне с наивния синковец-лапнишаран на Татовия партком-кадър, кандидат-политбюровецът Иван Абаджиев – Стефан, комуто на бърза ръка родила две прелестни чада от женски пол. Туй обаче хич не попречило на неудържимото ѝ авантюристично лавстори с BG-политплейбоя Бойко Борисов, което я прави щастлива съсобственичка на знаменитата му охранителна фирма „ИПОН-2“ ООД. Преди това, още през 1989 г., оправната Цецка се втурва приоритетно в дебрите на частния бизнес, стимулирана порядъчно с несметни държавни финансови активи, като се титулова управител, надзорник, председател, собственик и прочее началник на десетки фирми, консорциуми, фондации и други еднолични и двулични формирования. През тоя тъй интелектуално-меркантилен период от житието-битието си Бориславова прави следното проникновено публично изказване: Аз съм адепт на езотеричния подход към паричните субстанции, деликатно усетени през призмата на личностното израстване, щото едва ли можем да използваме като възможност за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов. Поливано с тез собствени усилия и любов към придобиването, личното ѝ финансово досие израства до над 395 милиона евро.

Демиургът на най-богатия български олигарх, с паричен ресурс над три милиарда лева, Васил Божков, е одиозният ДС-генерал Любен Гоцев – основен учредител през 1997 г. на Движението за единство и развитие, наричано в медиите гъзомийнически учтиво „генералско движение“ в БСП. Самият Божков беше международно дезавуиран от обилно изтеклата чрез Уикилийкс секретна кореспонденция на US-посолството в Република България, в която се спряга като ярък пример за някои от най-известните връзки на българския бизнес с организираната престъпност и най-печално известният гангстер, активен в прането на несметни парични ресурси, в многобройните приватизационни измами, в заплахите, в изнудването, в рекета и в незаконната търговия с антики. Едва ли толкоз случайно Божков е цитиран в няколко доклада на маститите американски посланици като водеща фигура в българската организирана престъпност и непоколебимо в грамите се стига до наистина съкрушителния извод, че: всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава! Като потвърждение на тази констатация Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) недвусмислено изтъква, че повечето от криминалните разследвания водят към Васил Божков, с прякор Черепа, изключително богат и твърде влиятелен бизнесмен с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени, ала корумпирани български политици.

Алековият хит „Бай Ганьо“ някак си урбулешки животворно и мощно възкръсна именно в бизнесменския персонаж на видния свиневъд Георги Гергов – през епохата на презрелия „Соц“ изтъкнат директор на Свинекомбината в с. Маноле, Пловдивско и още по-виден партиен функционер, чието все по-видно изтъкване докара Пловдив до това да го именуват Герговград. Та тоя ми ти артък свински бизнесмен в началото на 1989 г. изгъбосал над 300 хиляди свинекомплексни лева, но благодарение на връзкарството си с небезизвестния Георги Танев – шеф на МВР през 1988-89 г. – целесъобразно турили Герговата простъпка под хасъра. През 1989-91 г. идва златното време за назначените на стратегически печалбарски места БКП-кадри, на които се дава поголовна възможност вихрено да приватизират, тоест, кестерме да откраднат всичко онова, което дотогава криво-ляво са управлявали като представители на държавата. Нагушил се бая яко със солиден финансов ресурс, Гергов целесъобразно парясва вече станалата непрестижна за неговия интелектуален кариерен хъс свинекочина и стратегически цъфва като коскоджамити спецсъветник в Министерството на земеделието, което пък обстоятелство чрезмерно го улеснява ударно да се изяви през 1993 г. в качеството на проспериращ търговец на зърно и на бърза ръка натрупва завиден за онова време конвертируем капитал. През 1995 г. присвоява – пардон, приватизира – свидния Манолевски свинарник, който навремето тъй ефективно ръководел, купува свръхизгодно фуражните заводи в Пловдив, Бургас и Стара Загора, напазарува си елитния курортен комплекс на ЦК на БКП „Дружба“, подир „BG-нежната, бошлаф патаклама“ комерчески наречен „Свети Константин и Елена“ и прекръстен от Гергов на „Слънчев ден“. През 2004 г. придобива ЦУМ за 30 милиона евро, 47% от Варненския „Търговски дом“ и закупува акциите на „Феста Холдинг“, притежание дотогава на мулти-мутресата Петя Славова. Посредством някакво немислимо за простосмъртните високопоставено съдействие придобива Пловдивския панаир и грандхотел „Ленинград“, понастоящем наименуван „Санкт Петербург“. През май 2008 г. находчиво купува Пловдивската фирма „Пътища АД“, Минстрой – Пътища и БКС – Горна Оряховица и закръгля целокупното си финансово дередже на общо взето скромните 73 милиона лева. Като пискюл на фес, тоя ми ти плуващ в какви ли не благини тузарин накрая е инсталиран и за почетен консул в Пловдив на Руската федерация. За останалите олигарси и олигархини от Байганювската кохорта по същество едва ли може да се каже нещо по-друго от вече списаното за горецитираните четирима юначаги.

Така ще е чак до свършека на вековете, ако междувременно унижените и ограбени български гражданки и граждани не запокитят олигархичната измет там, където нивга Слънце не огрява! Затуй, на Бой последен вдигай се, низвергнат, кожодерски експлоатиран Народе! Защото именно ти си Демиургът на невъзвратимо мощно изгряващата Анархистка социална революция!

Марин Караиванов – Макар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *