Генетично солидарните

печат
8 АПРИЛ – ДЕН НА РОМИТЕ

На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес. Конгресът приема общоромски химн и знаме. Знамето изобразява синьо небе, зелена земя и червено колело от каруца, което символизира постоянното движение.
От 1992 г., по предложение на Романо юнион, ООН и EС, 8 април е обявен за Международен ден на ромите.
Ромите представляват общност от около 80 етнически групи, които говорят на не по-малко от 30 различни диалекта с известен брой общи думи. Общност ги прави общият им произход и признаването на т. нар. „цигански закон“. Известни са със своя консерватизъм, с често критикувани от другите народи обичаи, възрастовата йерархия и много други черти, някои с основание неприятни, но и такива, които будят възхищение. За ромите има много митове и заблуди, повърхностни съждения и твърде противоречиви предположения какво именно ги прави такива, каквито са. Едно обаче е сигурно – в социално отношение мнозинството цигани бедстват, а властта непрекъснато ги използва по най-различни начини за свои интереси и срещу целия народ. Реална интеграция не се осъществява. Тя не носи изгода на никоя политическа сила, включително и на ромските организации, които предпочитат да бъдат лобисти за специални групови привилегии (нещо, неприемливо дори за либералната идеологема, какво да кажем за анархизма, при който привилегиите са един от ключовите белези на неравенството, срещу което се борим), както и усвояване на европейски фондове тъкмо поради плачевното състояние на своя етнос. Организирани престъпни групировки експлоатират обикновените роми, използвайки циганските традиции и солидарността пред често нарочно подклажданата враждебност към тях от страна на основния етнос в страната.
В същото време прословутата циганска солидарност обхваща далеч не всички кланове, родове и групи на циганското малцинство.
Редакцията имаше желанието да подготви по-обширен материал, който трябваше да съдържа беседа с представители на ромски организации по маркираните по-горе въпроси. За съжаление, след първоначалното им съгласие, отговори не последваха. Не пристигна и пряк отказ.
Ощетени са обикновените хора, които, освен на държавата, робуват и на паразитите от собствения си етнос. И рано или късно те ще осъзнаят това.
Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *