Геноцидът в Зимбабве

печат
Геноцидът в Зимбабве
Геноцидът в Зимбабве

В средата на миналия месец Съветът за сигурност към ООН насочи критиките си към поредната африканска страна. След Сомалия и Судан „горещата точка” на Африканския континент се оказа Зимбабве. Причина за това е преминалият през месец юни втори тур на изборите за президент на страната, в които единствен кандидат беше досегашният дългогодишен и едноличен диктатор Робърт Мугабе.
Председателят на опозиционната партия Движение за демократична промяна (ДДП) Морган Цвангирай се отказа от политическата надпревара на 22 юни 2008 г. след сериозен политически и физически натиск върху него и привържениците му от страна на въоръжените милиции, верни на управляващия режим, и активисти на проправителствената партия Зимбабвийски африкански национален съюзнически фронт (ЗАНУ-ПФ). Самият той е принуден да потърси убежище в холандското посолство в Хараре и заявява пред медиите, че разполага с подробен план за фалшифициране на вота, изготвен от поддръжниците на Мугабе. Според Цвангирай този план включва задължително гласуване на цялата армия, като всеки трябва да гласува за Мугабе в присъствието на прекия си началник, арес­ти на опозиционни лидери и конфискуване на личните документи на поддръжниците им, предварително напълнени урни и повсеместен терор и насилие. Въпреки отказа на Цвангирай, Мугабе не отменя изборите и е преизбран с рекордните 85,5%, след което набързо е отново коронован като държавен глава.
Насилието в Зимбабве достига връхната си точка и придобива измерения на геноцид около провеждането на първия тур на изборите за президент през март-април 2008 г. Организацията Zimbabwe Peace Project е регистрирала 4359 случая на пряко физическо насилие само през април, което е с 470% повече в сравнение с периода преди изборите. Стотици симпатизанти на опозицията са жестоко избити. Британският вестник „Таймс” съобщава за две от най-зловещите убийства, извършени от милициите на Мугабе. 45-годишната Дадирай Чипиро, съпруга на активист на ДДП в района Мондро, е била брутално изгорена в колиба, след като активисти на управляващата ЗАНУ-ПФ ґ отрязват едната ръка и двата крака. Дни по-рано правителствените милиции изгарят жива 21-годишната бременна жена Памела Пасвани, съпруга на общински съветник в Хараре.
Сблъсъците между правителствени части и активисти на ДДП стават с непосредствената помощ на САЩ и Великобритания. Представители на двете страни са заловени от властите и обвинени в подбудителство и съучастие в кървавите размирици в Хараре през месец април. Президентът Мугабе заявява, че ще екстрадира техните посланници.
Десетки хиляди жители на Зимбабве остават бежан­ци в собствената си страна, а близо 3 милиона души търсят спасение в съседни държави. В момента около 5 милиона зимбабвийци живеят извън пределите на страната и нямат право да гласуват или да се върнат.
В ареста понастоящем се намират над 3000 активисти на опозиционната партия ДДП, както и 9 депутати от парламента.
Дългогодишният едноличен режим на Мугабе довежда страната до икономически колапс. Въпреки че в началото на 2001 г. крупната земеделска собственост е отчуждена, страната от най-голям износител на пшеница в района се превръща в най-големия вносител на този продукт. Инфлацията в момента е над 100000%. Годишно от глад, болести и репресии загиват десетки хиляди зимбабвийци.
След идването на Мугабе на власт през 1987 г. започват жестоки репресии и срещу бялото население на Зимбабве. Днес в страната почти няма бели жители. Последните изстъпления са срещу малцината оцелели бели фермери.
Именно те получават широк отзвук в бившата метрополия Великобритания и Лондонското правителство е подложено на унищожителна критика. Големите мултинационални компании също тясно си взаимодействат с правителството на Мугабе въпреки резолюциите и санкциите на ООН и други международни организации. На правителството на Гордън Браун многократно е задаван логичният въпрос какво правят английските войски в Ирак, при условие, че се избиват хиляди потомци на британски колонисти в Зимбабве? Адекватен отговор досега няма. •
Владимир Пенев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *