Георги Хаджиев: Основи на безвластието

печат

СПРАВЕДЛИВОСТ

„Справедливостта – казва Прудон – е нерушимата мярка на всички човешки постъпки“. За всички безвластнически теоретици справедливостта е изходно начало, основен камък на обществената сграда. В книгата си „Изследвания върху справедливостта в политиката и влиянието ѝ върху добродетелта и всеобщото щастие“, в която излага безвластничес­ки идеи и която излиза малко след Великата френска революция, Уилям Годуин пише: „Справедливостта включва в себе си всички нравствени задължения… Всеобщата справедливост и взаимната полза съединяват по-силно хората, отколкото какъвто и да било подписан и подпечатан пергамент“. Що се отнася до Прудон, няма произведение, в което справедливостта да не представлява лайтмотив на неговата мисъл, а освен това той е посветил три обемисти тома на „Справедливостта в революцията и в църквата“. Бакунин смята пък „човешката справедливост единствено признавана от нас“. Кропоткин, който увенча своя живот с един капитален труд върху нравствените учения на всички времена – „Етиката“, даде безсмъртната формула на морала така: „Без равенство няма справедливост, без справедливост няма нравственост“.

Извън всякакъв спор е, че справедливостта се явява един от основните и най-важни принципи на безвластието. Нейното значение е определящо за всички други принципи, тя е „мярката“, както казва Прудон.

Но що е справедливост? Справедливостта е идентифициране на другите със себе си. Справедливост значи да се поставяш в положението на другите, да „влезеш в тяхната кожа“, да сложиш знак на равенство между себе си и тях и това, което искаш за себе си, да го превърнеш в правило, което те задължава да постъпваш по същия начин с другите. Това е правило, залегнало в основата на всички религии и познато ни от християнството – правило тъй просто и тъй разбираемо за всички хора, но тъй мъчно приложимо: „Не прави на другите това, което не искаш другите да ти правят“. Кропоткин го е уточнил още по-добре, като му е дал вместо негативен утвърдителен характер: „Прави на другите това, което искаш те да ти правят при същите обстоятелства“. Има ли по-съвършено правило на поведение, по-съвършена, бихме казали ние, от тази справедливост?

Ако хората се ръководеха във всички свои постъпки от това правило, всички злини, всички нещастия, всички страдания биха изчезнали на земята. Властта, законите, съдилищата, затворите, държавата биха рухнали, неправдите биха престанали, експлоатацията, потисничеството, войната, убийството, отмъщението, омразата биха се превърнали в един неприятен спомен. Добро и зло, хубаво и лошо, жестоко и човечно, омраза и обич и много други понятия биха придобили реална стойност. Човек би станал истински мъдър. Да мериш със същата мярка както за себе си, тъй и за другите, би означавало никога не само да не вършиш, но и дори да не помислиш и да не пожелаеш никому зло. Да отъждествиш другите със себе си, значи да установиш единството в света, хармонията на земята – границите между „аз“ и „ти“, „аз“ и „те“ да изчезнат, да настъпи едно вечно преливане, изразено в добри помисли, в благожелание, в добротворство.

Възможно ли е, осъществимо ли е това или е само един блян на болни от мечтателност мозъци, на развинтени фантазии, видение на пустинници и аскети? Съществуват ли, макар и зачатъци, от подобно чувство у човека и ако да, какъв е произходът на това чувство, откъде е дошло и как се е породило то в човешката душа?

Справедливостта е нравствено понятие, нравствен принцип. А нравствеността, както е известно, съпътства човека през цялата му еволюция, от маймуната до Дарвин, от Адам до Кропоткин. Не е имало, няма и не може да има общество без морал. Наистина, имало е общества с тамерлановци, макиавелисти, цезари, хитлеровци, мусолиновци, сталиновци, има и днес техни наследници, които искат да погазят и унищожат всякакъв морал, да задушат всяко чувство на справедливост, но те винаги са свършвали и ще свършват с крах.

Естествена по своя произход, справедливостта като основа на всяка нравственост, не е преставала никога да се проявява в течение на цялата човешка история, не е изчезнала и не ще изчезне. Тя се проявява и днес, дори в едно хищническо общество, където господстващите учреждения правят всичко, за да разбиват връзките на взаимност между хората и да превръщат последните във „вълци един за друг“. Чувството за справедливост, задушавано с хилядолетия усърдно, настоятелно, системно, е значително притъпено, много повече от това за свобода, за солидарност и дори от чувството за равенство. И все пак то не е унищожено. То не е престанало да бъде принцип в отношенията между хората и на него се градят обичаи, привички, нрави, които представляват и днес неписаните закони, управляващи много по-добре човешкото общество, отколкото хилядите писани закони, непознати често и за самите юристи.

Безвластието като борба и социално движение издига високо принципа на справедливостта, извличайки го от хилядовековната история и практика на обществените отношения, за да го постави в основата на социалното преустройство. То трябва да бъде осъществено чрез организираните и решителните действия на обезправените народни маси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *