Георги Константинов: Емигрантски спомени – том III

печат

Излезе от печат третият том „Емигрантски спомени“ на Георги Константинов, обхващащ периода от 1982 до 1986 г. Авторът описва това време като „агонията на Империята на Москва и наченалата подмяна „у дома“. В задунайската губерния „Н“РБ властваше, като истински ориенталски деспот от „Хиляда и една нощ“, Тодор Живков (Неговите денонощия бяха над 10010 или десетократно повече от тези на Шехеразада.) Той беше жалко нищожество и уродливо посмешище, но несмущаваното му и сякаш вечно присъствие в най-новата БГ-история свидетелстваше най-добре за състоянието на „народностния дух“ през тази епоха. За вярното си и безропотно слугинство на сменилите се пет генерални секретари в „Третия Рим“, Живков бе получил картбланш и абсолютна власт за безнаказаното изнасилване, гавра и ограбване на поверените му поданици, които в замяна с умиление го наричаха… „Тато“.

Той живееше разточително и развратно и развратно, а от „законно установения ред“ се облажиха цялото му семселе с Малеевите роднини и „обкръжението“, за което „светът беше най-добрият от всички възможни“, но когато се разбра, че краят на вечния празник е близък, Тодор изрече неблагодарно „социализЪма е недоносче““.

Защо да четем спомените на Георги Константинов?

Интересуващите се от миналото могат да надникнат в средите на българската политическа емиграция от онези години. Интересуващите се от настоящето могат да намерят обяснение за „прехода“ и последствията от него. Интересуващите се от „тероризма“ могат да намерят информация за един от малцината български „терористи“, неговите мотиви и действия.

За интересуващите се от анархизма днес и от революцията утре обаче готов отговор няма. Защо толкова трудно вървим напред? Къде отиваме? Как ще стигнем? Трудно е да си отговорим на тези въпроси. Целта на Константинов е да ни помогне с отговора чрез своя опит, доколкото е възможно. Моето мнение е, че е успял. •

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *