Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Историята на глобализацията продължава, но предстои още по-грандиозна нейна фаза – историята на роботронната революция (РР), включваща автоматизацията, изкуствения интелект, роботите, 3D-печатът и т. н. Превъзхождайки първата фаза по цял ред параметри, тя ще се стовари като чук върху главите не само на относително неквалифицираните работници в развиващите се страни.
Достатъчно е да посетим кое да е предприятие в китайската провинция Гуандун, за да видим хилядите млади хора, които ден след ден изпълняват рутинна, монотонна работа – например съединяват двете части на клавиатурата. Такава картина рядко може да се наблюдава в САЩ или в другите богати страни. В Китай и останалия развиващ се свят обаче подобни работни места не са вечни – техните функции лесно могат да се възложат на роботите. Умните машини стават все по-евтини и по-съвършени и все по-често ще заменят човешкия труд – особено в заводите и там, където преобладават рутинните операции. С други думи преместването на производството е само един междинен стадий по пътя към автоматизацията.
Аналогична съдба очаква даже страните, където трудът не е скъп. В китайската компания Foxconn, която сглобява iPhone и iPad, работят повече от милион нископлатени работници, но сега тя все по-често допълва или заменя техния труд с огромна армия от роботи. Много видове ръчен труд са пренесени от САЩ в Китай, но те вече започват да изчезват и там. (Данни за тази трансформация изобилстват. Според официалната китайска статистика, броят на производствените работни места се е съкратил с 30 милиона – 25% – от 1996 г. досега, а обемът на промишленото производство е нараснал със 70%.) Никой не търси евтина работна ръка и производството постепенно ще се премести там, където е крайният пазар. Това ще намали времето за доставка, разходите за складове и по този начин производителите и търговците се надяват да увеличат печалбите си.
Растящите възможности на автоматизацията застрашават една от най-надеждните стратегии, до която прибягват бедните страни за привличане на чуждестранни инвеститори – предлагат ниски заплати, за да компенсират ниската производителност и ниското професионално ниво. Тази тенденция обещава да напусне рамките на производствения сектор. Интерактивните системи за телефонни разговори например намаляват необходимостта от пряко взаимодействие между хората и застрашават т. нар. „кол центрове“ в развиващите се страни. По същия начин по-надеждни компютърни програми поемат архивирането на данни, в което по-рано бяха ангажирани голям брой работници от развиващите се страни. В различни области икономически най-ефективните „консуматори на труд“ се заместват от умни и гъвкави машини, а не от нископлатени работници в далечни страни.

И капиталът няма да излезе сух

Ако изобилната евтина работна ръка вече не е ключ към икономическия прогрес, какво остава? Някои експерти говорят за нарастваща роля на капитала – на материалните и нематериалните активи, които, в комбинация с труда, са необходими за производството на стоки и услуги (оборудване, сгради, патенти, търговски марки и т. н.). Както отбелязва Тома Пикети в своя бестселър „Капиталът в XXI век“, делът на капитала в икономиката се увеличава, когато нивото на възвръщаемост на собствения капитал надхвърля общото ниво на икономическия растеж. Той предсказва засилване на тази тенденция в бъдеще. „Увеличаването на капитала“ (вследствие намаляване на разходите чрез спестяване на труд, горива и суровини), което прогнозира Пикети, ще се ускори допълнително, когато роботите, компютрите и софтуерът (като форми на капитал) все по-често заменят човешкия труд. Има доказателства, че точно такъв тип технологична революция въз основа на увеличението на капитала се извършва в момента в Съединените щати и е световна практика.
През последните 10 години исторически създалото се съотношение в Америка между частите от националния доход, които се падат на труда и на материалния капитал, се е променило драстично.
Икономисти като Сюзън Флек, Джон Глейзър и Шон Спрейг в „Месечният обзор на пазара на труда“, разпространяван от Бюрото за трудова статистика на САЩ, през 2011 г. отбелязват „делът на труда от средно 64,3% през периода 1947-2000 година е паднал за последните 10 години, за да достигне най-ниското си ниво през третото тримесечие на 2010 г. – 57,8%“.
Последните стъпки за завръщане на производството от другите страни, включително решението на Apple да произвежда новите компютри Mac Pro в Тексас, едва ли ще променят тази тенденция, защото, за да бъдат икономически ефективни, тези нови производствени обекти в САЩ трябва да бъдат автоматизирани в значителна степен.
Аналогични тенденции се наблюдават и в другите страни. Икономистите Лукаш Карабарбунис и Брент Нойман отбелязват значително съкращение на дела на труда в БВП в 42 от 59 изследвани страни, сред които Китай, Индия и Мексико. Карабарбунис и Нойман обясняват тези цифри, като подчертават, че прогресът на цифровите технологии е едно от важните звена на това явление: Падането на относителната цена на средствата за производство, което се свързва с развитието на информационните технологии и компютърната епоха, заставя компаниите да преминават от труда към капитала. Ниската цена на средствата за производство само отчасти обяснява наблюдаваното понижаване на дела на труда.
Тази тенденция може да се окаже под угроза от появата на нови предизвикателства пред капитала, свързани не с възраждане на трудовия сектор, а със самия капитал и по-точно с една придобиваща все по-голяма значимост негова част – цифровият капитал.
В условията на свободен пазар най-много се ценят най-дефицитните средства за производство. В свят, където такъв капитал като програмите и роботите могат да се възпроизвеждат евтино, неговата пределна стойност започва да пада, даже когато част от този капитал се използва напълно. Колкото повече се добавя евтин капитал, толкова по-бързо пада стойността на вече съществуващия. За разлика от традиционните заводи, допълнителното въвеждане на нови видове цифров капитал е много евтино. Програмите могат да се дублират и разпространяват практически с нулеви допълнителни разходи, а много елементи на компютърното оборудване по закона на Мур бързо и неотклонно поевтиняват. С други думи, цифровият капитал има ниска пределна стойност и придобива практически все по-голямо значение във всички отрасли.
Макар производството да става все по-капиталоемко, доходите, получавани от класата на собствениците на капитала, не продължават да нарастват спрямо дела на труда. Съотношението ще зависи от конкретните особености на производството и от системата за управление и разпространение.
Ако цифровите технологии създават евтина замяна на все по-многобройни видове работа, то за работниците ще настъпят нелеки времена. Едновременно с това обаче, ако цифровите технологии заменят капитала, то и притежателите на капитала не трябва да очакват несметни доходи, както посочих още през 1985 г.

Технологическият преврат

Кой ресурс ще бъде най-дефицитен и най-ценен в настъпващата ера? Двама анализатори (Ерик Бринджолфсън и Андрю Макафи) я нарекоха „Втората машинна ера“, в която тон ще дава развитието на цифровите технологии и свързаните с тях икономически промени и не обикновените труд и капитал, а хората, които могат да генерират напредничави идеи и иновации.
Такива хора винаги са се ценили в икономиката и често са получавали прилични печалби от внедряването на своите идеи. Налагало им се е обаче да делят доходите си с труда и с капитала, които са извели продукта на пазара. Цифровите технологии превръщат обикновения труд и капитал в евтина стока, поради което все по-голям дял от печалбите от идеи ще получават тези, които са ги открили, внедрили и развили. Хората с идеи, а не редовите работници и инвеститори ще станат най-дефицитният ресурс. Проблемът е кой ще го „консумира“?
Базовият модел, с който икономистите обясняват въздействието на технологиите, разглежда този фактор като обикновен мултипликатор, повишаващ равномерно производителността. До неотдавна този модел създаваше представата, че приливът на технологичния прогрес издига всички „кораби“ еднакво, повишава производителността на всички работници, както и оценката на техния труд.
Един малко по-сложен и реалистичен модел обаче позволява да се допусне, че технологиите не въздействат еднакво върху всички средства за производство, а дават преимущество на едни пред други. Например техническите нововъведения, основаващи се на нивото на професионализма, са по-благоприятни за по-квалифицираните работници, а капиталът получава преимущество от техническите изменения, зависещи от него. Тези два типа технически нововъведения бяха важни в миналото, но сега един трети тип, който ще назовем технически нововъведения, внесени от „суперзвездите“ на иновациите, извършва преврат в глобалната икономика, но тъй като тя си остава капиталистическа, за тях важат същите закони на пазара (на търсенето и предлагането), които застрашават печалбарството. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *