Георги Константинов: Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

robotjob15_optСЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

На прага на роботронната революция е не само Китай, но и целият свят.

Роботите се контролират от компютри и са програмирани за изпълнение не само на прости действия, но и на нестандартни реакции при изменена ситуация. Те могат да изпълняват сложни операции, достъпни по-рано само за човека. Вече се приближаваме към такова ниво на автоматизация на производството, при което хората само поставят задачите, а роботите ги изпълняват самостоятелно. По-рано те се използваха главно при монтажа и боядисването на автомобилите. Така автомобилната промишленост стана пионер за навлизането на РР в индустрията. Сега роботите завоюват металургията, създаването на промишлено оборудване, производство на електроника и – както видяхме – даже на храни и напитки. Световният пазар на автоматизацията се оценява на 116 млрд. долара, а на роботите – на 8,5 млрд. Средно в света на 10 000 работници днес се падат 55 робота. В Япония те са 343 на 10 000 души. Световен лидер по автоматизация е Южна Корея с 347 железни „работника“ на 10 000 живи. В Китай роботизирането е с 60% под средното в света. Пионери на роботизацията доскоро бяха САЩ и Франция, но днес тяхната промишленост е автоматизирана само на 35% от нивото на Корея и Япония. Там ускорената роботизация е свързана с нуждите на бързо развиващата се промишленост, както и някои културни особености, които подтикват двете страни към автоматизация на производството.

За отбелязване е, че във всички таблици, схеми, графики и т. н. липсват данни за „заетостта“ и безработицата, които по общо признание са главните проблеми на днешния свят. Няма и прогнози за това какво ще се случи на националните и на международния пазар, когато всички конкуриращи се свръхсили и техните сателити роботизират и автоматизират икономиката си до ниво, което ще направи продукцията от една страна непродаваема поради липса на платежоспособни купувачи и от друга – неносеща печалби, защото принадената стойност в стоките им ще клони към нула? Като че ли на капиталистите остават две възможности:

1) Да задоволяват нуждите на „лумпените“ чрез една икономика на даровете, за да се спасят от гнева и глада им, но това означава загуба не само на стимула на стоковото производство – ПЕЧАЛБАТА, или

2) Да се изтребят „излишните“, включително телохранителите (които биха могли да се възползват от близостта и беззащитността на своите господари).

Ако обаче бъде приета тази „логика“ на „извънпроизводствените отношения“ между богати и бедни и бъде възприета подобна „практика“ на „регулирането“ им, няма ли да последва и взаимното изтребление между едрите и средните собственици, доколкото такива ще са останали след „храносмилането“ на дребните?

ОТКРИТ ОСТАВА ВЪПРОСЪТ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА „НИСШИТЕ“ ПРЕД ТАКАВА „ПЕРСПЕКТИВА“. ОЧЕВИДНО АЛТЕРНАТИВАТА ИМ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ…

„Новият“ световен ред – отношенията между капитала и труда: който има, ще му се придаде, а който няма, ще му се отнеме и малкото, което са му оставили

Последните постижения в сферата на технологиите създадоха единен глобален пазар на труда и капитала. Възможностите за максимално изгодното им ползване независимо от тяхното местоположение изравняват стойността им в различните региони на планетата. През последните години това мащабно изравняване на цените на производствените фактори, увеличи печалбите на страните с евтини трудови ресурси както и на тези с достъп до евтини капитали. Едни се надяват, че днешната епоха на стремителен технологически прогрес ще бъде благоприятна за трудовите ресурси, други твърдят, че тя ще е изгодна само за капитала. И в двата лагера обаче забравят за взаимозависимостта между съществуващите източници на труд и капитал и за унищожителното влияние на технологиите върху тях.

designed_by_apple_in_california_assembled_in_china_optМашините заменят различните видове човешки труд много по-интензивно от когато и да било. Възпроизвеждайки се, те би трябвало едновременно да увеличават обема на капитала. Тоест, бъдещето не принадлежи нито на тези, които предоставят евтин труд, нито на тези, които владеят класическия капитал, тъй като и едните, и другите ще бъдат пометени от автоматизацията. Очакват печеливша да се окаже само една трета група – на готовите да внедряват иновации и да създават нови продукти, услуги и бизнес-модели. Тези очаквания в дългосрочен план обаче са като „сметките без кръчмар“, затова нека разгледаме средносрочните промени през призмата на буржоазните икономисти. (Марксическите схоласти за сега запазват „благородно мълчание“.)

Разпределението на доходите между „креативната група“ се оказва степенувано: основната част от печалбите се присвоява от малката кохорта на победителите, зад които се нареждат на дълга опашка останалите участници в „конните състезания“. Заедно с това, в бъдеще реално дефицитен производствен фактор ще стават новите идеи – по-дефицитен от труда и капитала взети заедно. Така тези, които ще предложат най-добри идеи, ще получат най-големия „джакпот“.

Авторите на този „справедлив сценарий“ обаче разбират, че осигуряването на „приемлив стандарт“ за останалите и включването им в новата автоматизирана икономика и общество ще се превърнат в най-сериозни предизвикателства в най-близките години.

Ходене по мъките на труда

В интернет може да се прочете бизнес-план от девет думи, който е обезпечил разцвета на Apple: „Разработено от компанията Apple в Калифорния. Сглобено в Китай“. Apple е най-голямата компания в света по пазарната стойност на своя акционерен капитал. Варианти на подобна стратегия се оказват успешни не само в случая с Apple и други крупни глобални корпорации, но и с фирми от среден размер и дори с транснационалните компании на микрониво. Все повече компании използват двете главни сили на нашата епоха – РР и глобализацията, за да получат по-големи печалби.

РР ускорява глобализацията, комуникационните и оперативните разходи рязко падат, а светът се приближава към единния, глобален пазар на труда, капитала и другите средства за производство. Трудът не е напълно мобилен, но другите фактори стават все по-мобилни. Така различни компоненти от глобалната верига на производството и търговията се преместват лесно там, където може да се намерят трудови ресурси без особени проблеми и загуби. Около една трета от стоките и услугите в развитите страни могат да се продават на международния пазар и техният брой расте непрекъснато. Глобалната конкуренция постепенно се разпространява и в останалите сектори на икономиката – както в развитите, така и в развиващите се страни.

Всичко това обаче не само повишава ефективността и печалбите, но и създава огромни проблеми. Ако китайският или индийският работник е способен да изпълнява същата работа, каквато изпълнява работникът в САЩ, в крайна сметка те би трябвало да получат еднакви заплати (с леки корекции за някои национални особености на стоковото производство). Това е примамливо за работниците и потребителите в развиващите се страни – но ни най-малко за колегите им от развитите страни, които ще се сблъскат с проблема на конкуренцията, изискващ понижаване на производствените разходи и оттам – на заплатите им. Изследванията показват, че търговските сектори в развитите промишлени икономики не създават работни места през последните 20 години. Това означава, че заетостта сега е възможна практически само в огромния нетърговски сектор, където работните заплати също падат поради растящата конкуренция на безработните, елиминирани от търговските сектори.

Тук не разглеждаме нерешимия за капитализма проблем, предизвикан от изчезващите от пазара купувачи и като следствие – от непродаваемостта на стоките. •

(следва)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *